Реклами

24 юни – Еньовден: поверия и обичаи

На днешната дата, 24 юни, православният календар почита Рождеството на Св. Йоан Кръстител. Светецът е свързан с предсказанието си за раждането на Божия син. Празнуващи имен ден днес са: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Дияна, Диян, Диана, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яни, Яне, Яница, Янко, Янита, Янко, Янка, Янчо и други производни на “Яна”, както и всички имена на билки. 

В народния календар Еньовден има дълбоки езически корени – култ към Слънцето и празник на билките. 

Поверие гласи, че на този ден всички небесни тела “полудяват”, а за слънцето това е последният ден на “лудеене”, след което поема своя път към зимата. Св. Еньо започва да шие своя зимен кожух. 

В нощта срещу Еньовден небето се отваря и стават чудеса. Силата на небесните тела се пренася върху природата и билките стават още по-лековити. Ето защо, рано сутрин млади моми отиват да берат билки, най- важната сред които еньовче.  Счита се, че беритбата трябва да започне преди изгрев слънце, когато лечебната сила на билкте е най-голяма. Други целебни билки са черен трън, вратига, иглика, маточина, маслодайна роза. Набрани на Еньовден, те пазят своята лечебна мощ през цялата година. За разлика от билките, набрани на Гергьовден, които се използват за лечение на животни- тези на Еньовден са целебни за хората. 

Традиционно на този ден е да се правят големи венци от набраните билки и цветя, които се завръзват с червен конец, а жени и деца минават под тях за здраве. 

Билки се берат само от билкари и жени. 

Еньовден е сред празниците, на които се гъдае за женитба и плодородие. 

Наричаме езически празник Еньовден, защото в годините е предавано, че на този ден освен чудеса – могат да се случват и магии. Определяйки го като  “вещерски” празник, вярващи в тези предания твърдят, че призори вещици и магьосници се събличат голи и яхват метлите си. 

Нощта на Еньовден е и нощта на самодовите, които чакат мрака, за да отидат край езерото или реката и да изперат дрехите си. Оставят ги да съхнат на лунна светлина и извиват вълшебно вихрено хоро. В литературата и народното творчество, не случайно, са разказни истории, в които самодиви обричат на пагубна любов овчари. Легендата твърди, че любимата мелодия на самодивите е тази на кавала – характерен музикален инструмент за всички овчари. 

На днешния ден не се работи и не се захваща никаква покъщна работа. Смята се, че това е лоша поличба за реколтата. В днешно време все още има райони в България, където се изпълняват традиционни обичаи. В Южна България моми в предбрачна възраст участват в обичая “Еньова буля” – празнично хоро, с бавни стъпки на “бурнец” под звуците на тържествена мелодия, което завършва с ладуване. Гъдае се всяка мома за какъв ерген ще се омъжи.

Реклами
Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.