Праскова – плодът на безсмъртието


Историята на прасковите започва в Древен Китай, където плодът се е считал за символ на дълголетието, а редовната му консумация – път към безсмъртието. 

Пътят на прасковите към Европа преминава през Ирак, Иран и Мала Азия в ранния I- ви век на Новата Ера. Първите европейски народи, които се запознават с вкусовете на този плод са французи и италианци. Дълги години представите за праскови са били на мъхест плод, но в началото на II-ри век става известен и “новият” сорт “гола” праскова, известна в днешно време като нектарина. Тъй като първоначалните вярвания за произхода на прасковата са били свързани с Персия, некарините са наричани “персийска слива”, поради липсата на мъх. За разлика от прасковите, нектарините стават известни в Европа през периода на късното Възраждане, благодарение на мореплавателите. 

Тук е моментът да се обърне внимание, че лечителите от Сведновековието са смятали прасковата за отвровен плод, но със силно лечебни листа. 

За радост това се оказва далеч от истината. Една праскова съдържа пектин, керотин, етерични масла, яблъчна, лимонена и винена киселина, витамините: С, В, РР, К и Е, фолиева киселина, желязо, магнезий, калий, фосфор, цинк, мед, манган, селен, нишесте. 


Статистиките сочат, че съдържанието на витамин С в една праскова е толкова високо, че снабдява организма с 3/4 от необходимата му дневна доза. Именно високото съдържание на витамин С превръща плода в силен антиоксидант, който предпазва клетките в организма от свободните радикали, а и както стана ясно вече в предходните ни статии – отличен в превенцията срещу ракови заболявания. Изключително е имуностимулиращото действие на плода. Особено препоръчително е да се консумира от малки деца и хора, в процес на възстановяване след изкарани заболявания и простуди. Ядката на плода и кората са известни още древността като лек срещу бронхит, астма, дихателни проблеми, грип, простуда, дори малария. Листата на плода се изпозлват за отвари, с които успешно се лекуват кожни заболявания. 

За хора, страдащи от хипертония, е препоръчително ежедневна консумация на сок от праскови, тъй като наличният в тях калий и лекото им диуретично действие спомага функцията на сърдечно- съдовата система и благоприятстват при аритмия. 

Лесноусвоимото желязо в прасковата стимулира образуването на хемоглобин и превръща плода в неразделна част от менюто на хора, страдащи от анемия. Именно заради диуретичното им действие, плодовете са подходящи за консумация от хора, страдащи от камъни в бъбреците. Чай от листата на праскова действа облекчаващо на болките при бъбречни кризи и възпалителния процес на пикочния мехур. Също така прасковите са полезни при проблеми с черния дроб, жлъчката и подагра. 

При проблеми със стомаха: нервен стомах, храносмилане и перисталтика – прасковите помагат със своите целулоза и нишесте. Естествен помощник при борбата със запек и киселини. След калорични обеди/ вечери, експертите в храненето препоръчват десертът да е праскова, тъй като тя улеснява бързото разграждане на хранителни вещества (особено мазнините) в стомаха и тяхното отделяне от организма. 

Магнезият в плодовете укрепва психичното ни здраве и паметта. Естествен регулатор на стреса и доброто настроение.  Освен това, прасковите ни снабдяват с достатъчно витамини и ни поддържат енергични и тонизирани. Ето защо са подходящи при диети. Те са изключителни помощници в борбата с токсини и шлаки в организма. 

Важно е да се има предвид , че хора с по-чувствителна нервна система трябва да консумират праскови в умерени количества, тъй като плодът притежава леко възбуждащо действие. Именно това действие е в основата на борбата с депресия и лошо настроение, с които прасковите се справят отлично. Плодът съдържа богато нива на витамин В, които също се борят със стреса, а освен това помагат за добрия сън. 

Още един от многото плюсове на прасковата е нейното подмладяващо действие! Консумацията и помага за задържане на влага в клетките на кожата и същевременно изглажда бръчките. 

И тъй като споменахме за нектарините още в самото начало, важно е да отбележим, че те притежават всички полезни свойства на прасковите. Не съдържат холестерол и натрий, по-богати са на фосфор и калий от прасковите и са с по-наситен и сладък вкус. 


Нектарините имат широко приложение в кулинарията – не само в десерти, но и в предястия и основни блюда. 

За разлика от плодовете, за които Ви разказахме до момента, при консумацията на праскови/нектарини трябва да се внимава в определени случаи. Сок от праскова не се препоръчва при хора с диабет, алергии и страдащи от затлъстяване. При такива ситуации е добре и консумацията на самият плод да бъде умерена. 

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline