Реклами

Замисли се преди да scroll- неш

Съвсем скоро попаднахме на един надпис, гласящ: "Децата на 90-те вече не са деца!", което ни накара да помислим върху много въпроси. В какво се превърнаха тези деца и какво е детството на съвременното поколение – два проблема, за които много се говори и сякаш действията и резултатите са почти минимални. 

Представете си хлапета, които тичат, дори боси, с ожулени и прашни колене и лакти. Игри с топки, ластици, въжета, криеница, Стражари и апаши – от сутрин до късна вечер. Филия с шарена сол или зелена чушка пълна със сирене. Рани, които не болят, приятели, които не предават, лято, в което всички са заедно и задружни – ако един е виновен, виновни са всички, ако един печели – всички пият от чашата на победата. Колелета, лагерници.

 

Всички са с къси панталонки и тениски – мръсни, раздърпани, скъсани (все пак са се сражавали до преди малко), но на никой не му прави впечатление! Родители със свръх талант да откриват децата си по всяко време само с едно повикване. И да получават незабавен отговор. Деца, които тичат, скачат, играят, а ръцете им са заети да творят с керемиди и/или тебешири по асфалтираните пътища. Пушки – от папура държи!

Това беше животът на децата от известните 90. Или поне на по-голямата част. Днес, пораснали и потопени в ежедневието си, тези "бивши" деца нямат време за срещи с приятели, нямат време за разговори, за разходки, спорт, време за всички онези неща, които ни правят щастливи и живи! Но имат навика да бъдат активни в един виртуален свят на социални мрежи – свят,  в който всичко е кликване и скролване. Свят, който предлага всичко, от което имаме нужда – информация, продукти, възможност за комуникация, запознанства, споделяне на събития, снимки, мисли, тревоги, радости. Един свят на съвършена технология, който ни прави реално съвършено самотни. 

В детството ни бе заложено началото на един красив, емоционален и динамичен живот. 

Настоящето ни подари деформация на палеца и показалеца на дясната ръка, в резултат от толкова "скролване". Дали срещите с приятели все още са това, което бяха преди години? Колко ползотворни са разговорите, празниците и събиранията ни, след като едно от първите неща, които правим е да се check-ваме, tag-ваме, а съвсем в скоро време броят на лайкове ще се превърне в показател дали сме на правилното място, с правилните хора. 

Това се случи с "децата на 90-те". Деца, които имаха добрия пример за истински  живот, достойни за уважение комири, свят, в който приказките съществуваха, защото всеки беше герой, който побеждава злото и прави Вселената по-добра!

Днес, тези деца са хората, които дават пример, създават идеали и представи! Невъзможно е да бъдем outsider-и на света, в който живеем. Няма как да се откъснем от съвременните технологии. Дори е неправилно такова поведение. Невъзможно е и да се отделим в "Бяла спретната къщурка" в някоя девствена гора и да очакваме прогрес и развитие в живота си.  Но можем да направим едно! Нека насочим вниманието си към нещата, които се случват около нас, а не на малкия екран! Нека дадем вниманието си на хората и да не забравяме, че скролването по инерция и навик е изгубено време, в което някой е имал нужда от нас. 

Децата виждат най-добре от ниско! Гледайте ги по-често – понякога протягат ръце, за да ги научите на любов, докато вашите са заети… да scroll-ват!

Реклами
Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.