Резиденция Евксиноград

Резиденция “Евксиноград” се намира на 8 км. северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена блзиост до курорта „Св. Константин и Елена”. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.

Целият  “Евксиноград” се разпростира върху близо 900 декара земя, собственост на българската държава, и включва освен основната постройка на двореца, още оранжерии за редки растителни видове и живи цветя, френска градина и английски парк, ново засадени лозя, спортен комплекс, няколко ваканционни вили, бившата резиденция на държавния глава, хотелска и административна част с ресторант, както и няколко постройки, където в миналото са се помещавали царската прислуга и конюшнята.

В двореца има винарна, в която и до днес се произвеждат вина. Понастоящем дворецът е със статут на правителствена и държавна резиденция, но е достъпен за посещения от групи туристи с максимален престой час и половина.

История

След Освобождението на България през 1878 година Великото народно събрание избира първия български княз – Александър І Батенберг. Владетелят на младата държава няма нито княжески дворец, нито резиденция. На 16 март 1882 година във Варна той получава като подарък от Гръцката митрополия малкия манастир “Св. Димитър”, построен през 1821 година, и прилежащите му имоти – лозя, скалисти и каменисти брегове. Впоследствие манастирът бил превърнат (по времето на княз Фердинанд) в малка резиденция. В близост до нея бил и манастирът „Св. св. Константин и Елена“. По-късно, княз Александър разширил имота до съвременната му площ от 80 хектара (0.80 кв. км.).

Най-напред е построен дворецът, като постепенно около него се изгражда паркът. За близо половин век някогашният недружелюбен и каменист бряг се превръща от “грозно патенце” в “прекрасен лебед”. Той става любимо място за почивка и морски бани на княза. Хората го наричат “Сандрово”, по името Сандро, с което Александър І е известен сред близките си. Князът пристигал с файтон от Варна, ескортиран от лична охрана гвардейци. С крайморския княжески дворец са свързани важни събития около обявяването на Съединението. Именно тук на 6 септември 1885 г. княз Александър І, който пристигнал седмица по-рано на почивка, подписва Указа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След абдикирането на княза, българската държава откупува имението. Следващият владетел, който допринася за развитието на градините и двореца е Фердинанд. Когато Фердинанд идва в България, взима резиденцията под наем от държавата, разширява и облагородява стопанството, и тогава на 27 юли 1893 г. по желание на съпругата му, княгиня Мария-Луиза, името е променено от “Сандрово” на “Евксиноград”. С указ от 1893 година той преименува резиденцията, като името е вдъхновено от древногръцкото име на Черно море – Понтос Евксинос, което ще рече “гостоприемно море”. Тоест преводът на Евксиноград може да бъде както гостоприемен град, така и град на Черно море.

Първоначалният проект за главната сграда на двореца „Евксиноград” е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовника кула). Сградата е довършена през 1893 год. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението.

Неразделна съставна част от комплекса Евксиноград е и дворцовият парк. За оформянето на парка от 800 дка през 1888 г. княз Фердинанд I привлича френски паркостроители. Проектът им включва рядка колекция от дървета – от черен дъб до атлантически кедър, които са единствени видове на Балканския полуостров. По оголените и каменисти места е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на р. Камчия. Североизточно от дворцовата сграда са изградени оранжерии за презимуване на палмите и за производство на цветя. В тях и в декоративния разсадник се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки.

В парка се разграничават няколко зони: централна (с двореца), гръцка градина, английска градина, крайречна, плажна и производствено-стопанска. Всяка от тях се отличава със свой специфичен облик и настроение. Най-елегантната и представителна част на парка е пространството пред двореца с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция.

През 1891 г. като част от комплекса и като приемственик на старата манастирска изба е създадена дворцовата винарна. Инициативата за това принадлежи на княз Фердинанд, а планът е изработен от немски архитект. Сградата представлява кокетна къща във възрожденски стил. Тя включва подземна част на две нива, приемно крило, лаборатория, цех за бутилиране, административна част и дегустационна зала, а размерите й са колкото за малко бутиково производство.

Вината от Евксиноград са прочути и днес с отличното си качество. В производството на избата се използва грозде от сортовете Шардоне, Ризлинг, Траминер, Мускат отонел и Врачански мискет. Белите вина се произвеждат по класически и съвременни методи и се съхраняват в дъбови бъчви. Избата се гордее и с доброто си бренди и организира дегустации на най-добрите си продукти за своите гости.

Дворецът, който напомня френските ренесансови замъци от ХVІІІ век, е реставриран в автентичния му вид с оригиналните фасади на сградата от периода 1893-1908 г. Възстановени са княжеската спалня с будоар и баня, Огледалният салон за срещи, работният кабинет, изградена е достъпна среда с вътрешен панорамен асансьор за хора с увреждания, както и сервизен асансьор за кафето в западното крило, изпълнени са автентичните настилки и копринените тапети по стените.

В царственото фоайе на входа вниманието веднага привлича френският полилей, пищно украсен със златни лилии и корона – знаците на кралската династия на Бурбоните, към която принадлежал Фердинанд по майчина линия. И още нещо интересно и свързано с тази династия – фронтонът пред двореца. Той е архитектурен елемент, част от покривната конструкция на френския замък “Сен Клу”, изгорял през 1870 г. по време на Френско-Пруската война. Тогава бил насечен на правоъгълни сегменти и пренесен нелегално в България с първия “Ориент експрес” по настояване на майката на Фердинанд – принцеса Клeментина, дъщеря на последния френски крал Луи Филип. За нея се предполага, че е имала сантиментални спомени, защото в параклиса на замъка е сключила брак с баща му Август. Така успели да пренесат част от покрива и да го вградят в подпорната стена на градината като единствения архитектурен елемент на средновековна Франция, запазен у нас.

Два сини дракона с осветителни тела пазят входа към приемните. Освен тях на първия етаж е само спалнята на принц Кирил, втория син на Фердинанд след Борис. Легендите разказват, че само тя се намира близо до входа, защото принцът бил известен с фриволното си отношение към дамите и му било по-лесно да влиза и излиза незабелязано с тях. А и похожденията при него не трябвало да притесняват останалите членове на царското семейство. Стълбището, което води към покоите на българския Казанова, също е ремонтирано при сегашната реставрация. В приемните на първия етаж има камини от италиански мрамор в различен цвят. В музикалния салон видно място заема роялът на Елеонора фон Райс – втората съпруга на Фердинанд.

В така наречената Огледална зала е един от най-ценните експонати – часовник с образа на Краля Слънце Луи XIV. Тук управниците преди, а и сега посрещат държавници от цял свят. Часовниците от царската колекция все още работят и показват точно време. В трапезарията шкаф от дърворезба, на която е издялана раковина, символизираща Освобождението ни от турско робство, е най-интересната мебел, подарена от майстори от Самоков. Шедьоври на Иван Мърквичка и на Златю Бояджиев са част от великолепния дворцов интериор. Някои от тях красят чаения салон или пушалнята. Но част от мебелите са били пребоядисани в бяло през соца и са загубили автентичния си вид. Килимите също не са оригинални, но са тъкани по специален образец в Сливен през 1979 г. и са с такава фина изработка, че по тях не личат никакви снадки. На стълбището е закачен гоблен – истински шедьовър от 1908 г. от френския град Бобе, известен с прочутите си майсторки на ръчно везмо.

Очаква се попълнение с оригинални мебели, между които и билярдна маса, за които МС обяви обществена поръчка. В нея могат да участват без ограничение както майстори дърворезбари, така и антиквари, уточни ръководителката на проекта “Реставрация и консервация на дворец “Евксиноград” и прилежащия му парк” Надежда Йорданова. На третия етаж в сградата ще има музей на дворцовия живот с експонирани вещи на царската фамилия. Ще бъде изложен дори описът на арх. Леерс с поръчка за мебелите от лондонска фирма, направена през 1892 г. Според запазените чертежи той е проектант на първия корпус на прочутата винарска изба, а от един рапорт до дворцовия маршал граф Де Форес става ясно, че е довършил и реконструкцията на манастира “Св. Димитър”, около който възниква лятната царска резиденция, защото княз Александър Батенберг харесал мястото и положил първия камък на двореца “Сандрово”, наречен първоначално така на италианското му умалително име.

Евксиноград е отворен за посещение за туристи. Туристическият маршрут включва историческото ядро на парка с оранжериите, сградата на двореца, слънчевия часовник (подарък на цар Фердинанд от кралица Виктория), параклиса “Св. Димитър” и сградата на избата.

В комплекса се предлага настаняване. На разположение на гостите има ресторант, барбекю, както и условия за практикуване на различни спортове – тенис на маса, тенис на корт, баскетбол, волейбол, фитнес, боулинг, водни ски, сърф и други.
Източници:

http://www.euxinograd.bg

http://visit.varna.bg

http://www.varna.utre.bg

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline