Густав Климт – Целувката

Густав Климт е роден на 14 юли 1862 г. във виенското предградие Баумгартен и в семейството на художника и гравьор Ернст Климт. Густав е второто от седем деца – три момчета и четири момичета. Майката (Анна Климт) има желание, но не успява да се реализира като музикантка. По-голямата част от детството си Климт преживява в бедност, тъй като родителите му нямат постоянна работа. И тримата синове на Ернст Климт стават художници.

Густав най-напред се учи от баща си, а през 1876 г. постъпва във Виенското художествено-занаятчийско училище при Австрийския музей на изкуствата и промишлеността. Следващата година в него влиза и брат му Ернст, който по-късно става гравьор. Густав учи там до 1883 г., като специализира архитектурна живопис. За разлика от много млади художници, Климт приема принципите на консервативното академично образование.

Бащата и братът Ернст умират през 1892 г. и Густав поема изцяло финансовата отговорност за семейството. Това налага дълбок отпечатък и върху художествените му възгледи и скоро той развива собствен, силно индивидуален стил. В началото на 1890-те години художникът среща Емилие Фльоге, която, въпреки увлеченията му по други жени, остава негова спътница до края на живота му.

Централна тема в картините на Климт е женската красота, но присъстват още стилизирани цветя, шапки, спирали. Климт умее да придава фотографска прецизност на моделите. Неприкритата еротика в картините му обаче е повод за скандали по неговото време, тъй като предизвиква възмущение.

Паралелно на работата си в областта на стенописа или портрета, Климт отделя внимание и в жанра пейзаж, където също така постига забележителна индивидуалност и проявява оригинални находки. Редица от изкуствоведите, които са работили върху творчеството му, се спирт на обикновено квадратния формат на неговите пейзажи, което способства за тяхната странна композиция и сякаш математическо равновесие. Растителност, архитектура и вода са трите елемента, които обича да съчетава, като израз на стремежа му към хармония между тях. Художникът не рисува фигури в пейзажите си.
Често повтарящите се елементи на златото имат различно значение в творбите на Климт. В началото то бива използвано, за да подчертае сакралното магическо свойство на някои предмети, по-късно оцветява одеждите на своите фатални жени в злато – това засилва тяхното внушение. Но дори и по време на “златния си период” той оставя златото да доминира само там, където интерпретира съдбата на мъжа.
Кулминация на този период е картината “Целувката” (1907-1908 г.). Сякаш и с тази картини е поставен нов вариант в творчеството му: доминиращата жена в творбите му е вече в подчинение на мъжа, отдава му се, потрепва чувствено през свободно падащите гънки на дрехата, което се оказва достатъчно, за да се избегне критиката на цензурата. Модели за тази картина се счита, че са самият Климт, обгърнал здраво своята любима Емиле Фльоге. Много от картините му от този период са също с позлата ; използването на златото можем да порследим и назад към младостта му, например когато рисува „Атина Палада” (1898) и Юдит I (1901), въпреки че картините с най-популярно полагане на техниката са “Портрет на Аделе Блох- Бауер I “(1907) и “Целувката” (1907-1908). Климт предприема по това време и пътуване до Венеция и Равена, които са известни със своите красиви мозайки, най-вероятно вдъхновени за златните си елементи от византийската образност.

Избрани произведения:

  • „Картина за критиците“ (1901 – 1902)
  • „Атина Палада“
  • „Правосъдие“
  • „Водни жени“ (1904 – 1907)
  • „Копнеж за щастие“ – има митология
  • „Враждебни сили“
  • „Трите възрасти на жената“ (1905)
  • „Селска градина“ (1905 – 1906)
  • „Целувката“ (1907 – 1908)
  • „Надежда“ (1907 – 1908) – замислена е като икона
  • „Даная“ (1907) – замислена е като еротичен екстаз
  • „Танцьорка“ (1916 – 1918) – обръща се към японското изкуство
  • „Девственица“ (1913)
  • „Младоженката“

Най-популярна от всичките е Целувката – истински шедьовър не само за времето си, но и досега. Платното с формата на точен квадрат изобразява двойка прегърнати мъж и жена, облечени в туники, украсени както в геометричния стил, характерен за съвременното на картината течение „ар нуво“, така и с органичните форми от по-ранното течение на изкуствата и занаятите. Творбата е изпълнена с маслени бои и слоеве златни люспици, което ѝ придава модерно, но и наситено с емоционални спомени излъчване. Картината е притежание на Австрийската галерия в двореца Белведере, Виена и е широко приета като един от шедьоврите на ранния модернизъм. Смятана е за най-популярната творба на Климт и за символ на виенското ар нуво или още югендстил. 

Климт обрисува двойката в момент на интимност на фона на плосък, екстравагантно блестящ мотив. Създаваният от фона конфликт между дву- и триизмерността е характерен за творбите на Дега и на други модернисти. Двете фигури положени на ръба на отрязък, загатващ за поляна с цветя. Мъжът носи роба с черни и бели правоъгълници, неравномерно разпръснати върху позлата с декорация на спирали. На главата си носи венец от лозови листа. Жената е обрисувана в плътно прилепваща рокля с подобни на цветя кръгли и овални мотиви на фона на успоредни вълнообразни линии. В косата ѝ са вплетени цветчета и на форма наподобява кръгъл ореол около лицето ѝ, завършващ под брадичката като колие от цветя. Подобно разположени фигури на двойки се появяват и в други две картини на Климт: Beethoven Frieze и Stoclet Frieze. Главата на мъжа е разположена много близо до края на платното, което е нехарактерно за традиционната за западния канон композиция, и отразява влиянието на японската живопис, както в този детайл, така и в цялостната опростена композиция.

Смята се, че моделите за тази картина са самият Климт и спътницата в живота му, модната дизайнерка Емили Фльоге, но няма доказателство или писмено свидетелство в подкрепа на това твърдение. Други смятат, че жената на картината е модел, известна като „Червената Хилда“; поради силната прилика с модела на картините на Климт „Жена с боа от пера“, „Златната рибка“ and Даная.

Целувката е наистина впечатляваща на живо. Вероятно заради мащабите или може би заради златистия и ореол, когато пише за Целувката по случай 150-тия рожден ден на Климт през 2012 г. журналистът от Huffington Post Ейдриън Брийбаси споделя:

“Целувката на Густав Климт надхвърля всички очаквания, за разлика от миниатюрната и разочароваща Мона Лиза.”

След като “посича” шедьовъра на Леонардо, журналистът пояснява –

“Целувката прави това, което прави всяко друго велико произведение на изкуството – приковава погледа ви, кара ви да се възхищавате на естетическите и качества, докато се опитвате да разгадаете какво се крие зад повърхностните и естетически аспекти.”

 

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline