Аладжа Манастир

Аладжа Манастир се намира на около 17 км. от Варна и на 3 км. от Златни пясъци. Прочутият скален манастир “Св. Троица”, наричан от населението “Аладжа”, което на турски означава “пъстър” е възникнал още в раннохристиянската епоха, но в сегашния си вид бил изграден едва през Х век, когато през българските земи се разпространило отшелничеството. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалните манастири в България достигнали своето най-голямо развитие.

Необичайните архитектурни форми и многобройните предания за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи сред развалините, създават тук атмосфера на тайнственост и мистика, която от десетилетия привлича многобройни почитатели.  За един век тези дадености утвърждават Аладжа манастир като една от най-привлекателните туристически дестинации по Българското Черноморие, включена в почти всички световни гидове. През 70-те години на миналия век в близост до манастира е изградена музейна сграда, в която наред с постоянната експозиция, представяща миналото на монашеската обител, са уредени и други, посветени на българската християнска култура.

Аладжа манастир е един от малкото скални манастири в България, при които са ясно разграничими отделните помещения с различна функция. Помещенията на манастира са издълбани на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото ниво са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията, кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто ниво представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирският параклис.

На 600 – 700 метра западно от манастира се намира група пещери, известна под името Катакомбите. Те са разположени на две нива, долното от които е било жилищно, а горното е представлявало костница с изсечени в пода и пет гробници. Откритите там фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I (527 – 565 г.) и частите на една металическа кадилница – дават основание да се предположи, че “Катакомбите” са били обитавани още през 4 – 6 в.

След падането на България под османско владичество в края на ХIV в. Аладжа манастирпостепенно запада и вероятно към XV-XVI в. е окончателно изоставен.


Първоначалният облик на манастира днес е променен значително. Станалите големи срутвания и слягания унищожили част от помещенията. Сега личат останки от двадесетина помещения и три църкви. Следи от стенописи подсказват, че са били украсени с традиционна църковна живопис. Входът на манастира най-вероятно е в източната част, където личат останки от широко стълбище и от коридори.

Най-обширното църковно помещение е на втория етаж в западната част на комплекса. Това е голямо помещение – дълго 12 метра, широко до 5,70 метра и високо от 1,95 до 2,05 метра, – изсечено почти изцяло в скалата, със сложна архитектоника в източната част. Само западната част на южната стена е паднала. Почти в центъра на източната стена има запазена плоска апсида ниша, очертана с две колонки, които в горната си част са били свързани чрез арки с други две предни колони. По този начин тук се е образувал изсечен в скалата олтарен престол, покрит отгоре с балдахин. В олтарната част, където са били проскомидията и диакониконът, има издълбани малки ниши. По средата на преддверието е изсечена дълбока тясна шахта-стълба с девет стъпала, по която се е влизало и излизало в църквата чрез дълъг коридор от долния етаж. В източната страна (главно в нишите) на този интересен храм са съхранени останки от фина бяла варова мазилка, върху която е имало живопис. Личат характерните червени рамки, разграничаващи отделни изображения и сцени, нимбове и други елементи.

Останалите два параклиси в Аладжа манастир са разположени в дъното на всеки от етажите. От тях най-добре се е съхранил този на последното ниво. Единствено в това помещение има запазена стенна украса датираща от 14 в. На южната стена се намират фрагменти от пет прави фигури на светци – монаси. Още по-добре е съхранена украсата на тавана, където в центъра в кръг с широка орнаментирана рамка и сияние е нарисуван Христос на трон. Четири фигури на летящи ангели поддържат централния диск. Във всичките ъгли на таванската композиция е поместен по един медальон с полуфигури на светци – най-вероятно четиримата евангелисти.

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.