Статуята на Света София

Създаването на статуята на Света София или така наречения милениум, който е символ, покровител и патрон на град София е най-любопитното и интересно нещо създавано в последните години в столицата. Разхождайки се из центъра на град София, близо до ЦУМ няма начин да не видиш величествено издигащата се статуя на Света София символ на столицата ни. Тя е заобиколена от Президентството, ЦУМ и Министерски съвет. Разположена е на кръстовището на булевардите Мария Луиза и Дондуков. 

Великолепната скулптора е сътворена от Георги Чапкънов и представлявя млада жена, която държи лавров венец в едната си ръка, а на другата е кацнала птица. Лицето й е обърнато на изток към площад Батемберг, където се намират сградите на Шератон хотел Балкан, Министерски съвет и Народното събрание.

Статуята е символ на величие, мир, красота и пазител на столицата и държавата от каквото и да е зло. Това олицетворява статуята издигната в София.

Историята на София е свързана с храма „Света София“, който подобно на „Света София“ в Константинопол е посветен на „Премъдрост Божия“ – или „Агия София“ (град). 

Дали името на Великомъченица Света София произхожда от името на храма, или обратното, не можем да твърдим със сигурност. Факт е обаче, че издигнатата на мястото на паметника на Владимир Ленин статуя, изобразяваща Света София, е символ на столицата. Визията на статуята е модерна. Великомъченицата Света София обикновено е изобразявана в християнски иконописен стил с трите си дъщери, докато статуята, издигната през 2001 г. до метростанция Сердика, изглежда по-скоро феерична, красива въздушна, набедена от много хора за езическа. Тук София е без трите си дъщери, но пък носи корона – атрибут на властта. В дясната си ръка държи венец от лавър и дъб, означаващ достолепност и дълголетие, което се свързва и с герба на София, казващ „Расте, но не старее“. В лявата й ръка са поставени монети – израз на благоденствието на нацията, и върху нея е кацнала сова – символ на знанието и мъдростта. 

Според житията, през втората половина на първи век и в първите десетилетия на втори век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София, което значи „премъдрост“. Тя водела благоразумен и смирен християнски живот, подчинен на Божията воля. 

София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората – Надежда, а най-малката – Любов.

Според християнските предания София посветила целия си живот на християнското възпитание на дъщерите си и на това те да показват добродетелите, на които били наречени. Дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, богослужения и молитви.

С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на хората в Рим и дори на управителя на областта. Той завел жените при император Адриан, който бил гонител на християните. 

Според преданията София проповядвала на дъщерите си, че техният живот е изповядване и лишение пред Исус Христос и че те не трябва да жалят красотата и младостта си, а да покажат твърда вяра, непоклатима надежда и нелицемерна любов и не трябва да се подават на изкушенията на врага.

Императорът се опитал да изкуши дъщерите и да ги накара да се поклонят нему и на римските богове и им обещал, че ще живеят в богатство и почести. Те обаче били изпълнени с вярата към Бог и твърдели, че той е техният баща, и че той се грижи за тях и те са готови да умрат за него, само и само да запазят Христовата вяра в сърцата си. Въпреки че били подложени на ужасни мъчения Вяра, Надежда и Любов не се предали на вярата към римските богове. Император Адриан наредил и трите да бъдат обезглавени. Тяхната майка, София, починала заедно с тях, докато ги оплаквала в продължение на три дни. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват в Елзас, Франция.

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.