Реклами

Луиза Григорова – Макариев за свободата, киното, театъра и любовта

Днес сме много щастливи, защото в Медийната ни стая е не друг, а самата Луиза Григорова – Макариев. Тя е млада, тя е красива! Известна е с редица успешни роли в киното, театъра и не само.

За това как човек трябва да следва мечтите си, за любовта, за ролите, свободата и още нещо – откраднахме си малко от времето на Луиза, заради Вас – нашите читатели!

Здравей Луиза! Започваме с един клиширан въпрос, който винаги е сред любимите на всеки читател – коя е Луиза Григорова – Макариев в реалния живот?

– Здравейте! Луиза определено не е една, няколко сме. И мога да кажа, че сме доста шумна компания с различни интереси, идеи, стремежи, любознание и това прави живеенето в една глава трудно, защото не остава време за всичките ми желания, но пък със сигурност е интересно.

Твоята майка, Ивет Григорова, е собственик на голяма модна агенция Ivet Fashion. Какво диктува правилата в твоя живот – модата или свободата?

– Свободата всеки я разбира по свое му. Модата не може да е водещата в живота на един интелигентен човек. А правила и ограничения не си поставям, защото това би довело само до нарушаването им.

На 14 годишна възраст получаваш възможност да се развиваш като модел. Обичта към обектива ли те насочва към НАТФИЗ?

– Това, че започнах да работя толкова рано ми помогна да се изградя като самостоятелен човек, бързо да порастна, да разбера какво значи да си отговорен и да държиш на думата си. А актьорските заложби таях още от дете и винаги съм търсела поле за изява, така че НАТФИЗ си дойде съвсем естествено. Моделството изгради строга дисциплина в мен и това определено много ми помогна за новата професия.

Какво за теб е да си актриса? Работа, професия, мечта?

– Начин на живот.

Мечтите имат ли възраст?

– Нямат.

А срок на годност?

– Нямат.

Коя е най-трудната емоция за изиграване?

– Нещата, които никога няма да изживееш и са ти трудни дори да възприемеш, за мен са трудни и за изиграване. Да убиеш човек например. Но най-трудно е да бъдеш истински.

В момента си известна и като Д-р Вяра Добрева от телевизионния сериал “Откраднат живот”. Вяра или упорит труд са необходими, за да постига човек целите си?

– За да постигнеш целите си, се изисква много, не са едно и две неща.

Докосвайки се, чрез ролята си на д-р Добрева, до лекарската професия – можеш ли да поставиш диагноза за най-широко разпространеното заболяване сред младите хора в България?

– Опасявам се, че в България “неможачеството” се поощрява и толерира, в следствие на което младото поколение страда от изкуствено завишено самочувствие и по този начин не се стреми към по-добро и съответно не се развива. Това по отношение на психичното здраве на младите, а физическите проблеми се изразяват най-вече в гръбнака, все пак човекът не е създаден да гледа надолу, нали?

Каква ще бъде рецептата и програмата за лечение?

– Трябва да се завишат изискванията и качествения контрол… А с телефоните не знам дали ще се оправят нещата..по всичко личи, че технологиите са бъдещето и сами трябва да намерим начин да възпитаваме децата си в желание за истинско живеене и комуникация.

Когато работата ти е да “живееш” чужди животи – кога и как успяваш да намериш себе си?

– Във всеки нов персонаж откривам част от себе си.

Успехът изисква ли жертви?

– Определено да. Идва момент, в който разбираш колко много ще изгубиш в името на успеха и тогава разбираш кои са важните неща за теб. Аз се отказах от много неща, но сега разбирам, че съм оставила само това, което е наистина важно за мен.

Прогресивна, млада, успешна, красива и от скоро омъжена, за което честито! Как се “влиза” в брака с кубинки?

– Да, благодаря! (усмихва се)

Това, че с Мартин се оженихме е най-хубавото, което сме правили. Явно с кубинки и кецове се влиза най-добре – на макс!

Любовта ще спаси ли света?

– Любовта е това, което съм търсила цял живот, тя е това, което ми дава сили и сега, когато я намерих, разбрах какво значи да си истински щастлив!

Казват, че човек винаги има две семейства – едното е вкъщи, което го очаква да се завърне всеки ден след работа, а другото са колегите му. Важи ли това “правило” при актьорите?

– В нашето семейство няма делене на личен и професионален живот. Животът е един и ако пред колегите си носиш една маска, а вкъщи друга, значи лъжеш себе си, значи на едното от двете места те е страх да покажеш истинското си АЗ.

Какво е усещането когато се снима последна сцена от филм/сериал?

– Винаги е много тъжно. Когато екипът е готин и си прекарал с тях толкова много време (в киното работния ден е 12часа и често продължава повече), винаги усещаш как нещо остава празно в теб при раздялата.

Плакала ли си на свои сцени?

– Не. Рядко се гледам, а чак и да плача, не. (получаваме още една една усмивка)

За какво най-силно желаеш да си откраднеш време?

– Много искам да пътувам. Искам да обиколя Света! А в повечето случаи нямам време да отида до една приятелка на гости в Бистрица. (смее се)

Но… за всичко има време, знам го.

Участваш в пиесата “Пияните” на Иван Вирипаев с режисьора Явор Гърдев. Каква е ролята на Луиза?

– Прекрасен текст, прекрасен автор, прекрасен режисьор, прекрасен актьорски състав и всичкото това събрано в Малък Градски Театър Зад Канала! Няма да говоря за ролята си, защото тази пиеса се занимава не толкова с какъв е отделният персонаж, колкото с какво му се случва. Всички са пияни и всеки в даден момент достига до “смисъла”, намира нещо, което е спяло в душата му, получава просветлението и стига до Господ, до космоса, до любовта…Една моя любима реплика на героинята ми, гласи: “Свободата е да принадлежиш на нещо, да служиш и изцяло да се подчиняваш на служенето си. Това е свободата! ” Заповядайте! Заслужава си!

Най-добрата роля е?

– Най-добрата роля е тази на самозабравата, когато не само мисълта, но и тялото ти вече става чуждо, когато има пълно потапяне в персонажа.

Реклами
Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.