Цвети Илиева и любовта към гмуркането: “- Не заменям с абсолютно нищо това, да бъда част от Светът на тишината!”

Това, че навън листата и градусите падат съвсем не означава, че морето остава зад гърба ни! Днес ще направим гмуркане в открито море, въпреки есента, запознавайки се с един “спорт”, който ще ни отведе в друго измерение, за да изградим наистина реална представа за света, в който живеем.

Ще говорим за гмуркането като усещане, хоби, начин на живот и страст, защото на гости в Медийната ни стая е Цветелина Илиева – момичето, което пречупи представата за това какво е почивка и се гмурна надълбоко, за да усети живота с всичките си сетива!

Здравей Цвети! Преди да говорим за гмуркането нека поговорим за света над водата – твоя свят! С какво се занимаваш и как протича един твой ден без кислородна бутилка?

– Здравейте! Ежедневието ми минава банално, работя в банка – офис работа, която не е свързана с много движение. Поради тази причина се старая след работа или през свободното си време да спортувам – карам колело, фитнес, сноуборд. В общи линии за мен почивката значи движение и правене на нещо.

– Кога беше първото ти гмуркане?

– Първото ми гмуркане беше през 2010г. по време на една моя почивка в Турция. Бях чувала и чела доста за този спорт, изглеждаше ми направо магическо, имах голямо желание, но имах и голям проблем – не можеш да плувам. И като казвам „не можех“, имам предвид наистина – не можех! Никога през живота си не бях влизала във вода, където не усещам дъното под краката си, никога не бях скачала в басейн, изобщо бях човек, доста скаран с всички водни спортове. Бях твърдо решена, обаче, че тази година ще се преборя със страха си от водата, и така ентусиазирано се записах на пробно гмуркане. Вълнението беше голямо, няма да крия, че и страхът не отстъпваше. В момента, в който ми казаха „скачай във водата“ сърцето ми щеше да изскочи, но ми беше безкрайно неудобно да кажа „отказвам се“. И така след доста уговорки с инструктура, направих този скок, след който последваха още стотици такива. В момента, в който усетиш, че свободно дишаш под водата, започваш да се наслаждаваш на „Светът на тишината“. Чувството е странно, и вероятно се доближава до това да се рееш в космоса – един тотално различен свят.

– Какво за теб е гмуркането?

– Гмуркането за мен в момента е доста повече от едно хоби. То е нещо , за което мисля всеки ден, което планирам и очаквам с детско нетърпение. То ми донесе безбройно много истории и стотици нови приятели. В общи линии моят свят се върти около гмуркането.

Какво/ кой е виновникът, за да се запали тази страст към подводния свят?

– Виновникът, на който винаги ще съм благодарна, е мой приятел – тъкмо беше изкарал курса за водолаз и замина да се гмурка в Египет. Той беше толкова впечатлен от това преживяване, разказваше го по такъв начин, че човек няма как да не се заинтригува какво пък толкова има в това гмуркане. Даде ми да разглеждам подводни клипове и снимки. Определено не очаквах да видя подобна неописуема красота, цветни корали, чудовати шарени риби, потънали кораби. Тогава си казах – аз това трябва да го правя и рано или късно ще го направя.

Чувството, когато си под водата?

– Чувството, когато преминеш между двата свята – на сушата и под водата, е наистина неописуемо. Дори и често да го практикуваш, моментът в който се потопиш под водата, наистина, е вълнуващ. Рязко ставаш безтегловен. Тишина е, чуваш само собственото си дишане и дишането на твоето другарче – бъди. На мен това ми действа изключително успокояващо, гледаш рибите, гледаш целия този подводен свят, подреден по свой си начин и просто се рееш. Питали са ме за какво мисля под водата – за нищо. Наистина не мислиш за нищо от живота си на сушата, наслаждаваш се и толкова.

– Има ли вкус?

– Ха-ха, да има вкус, леко солен, лесно се пробва (смее се)

Кои са най-екзотичните места, на които си се гмуркала?

– Няколко години ходя на тъй наречените „водолазни сафарита“ в Египет. Червено море е изключително цветно море, богато на живот. Там наистина можеш да видиш от Немо до акули. Сафарито е едноседмична почивка на една голяма лодка с каюти. На нея спим и живеем една седмица в открито море – не акостираме на бряг.

Там се превръщаме в една малка казарма. Сутрин ставаме рано (наистина рано, понякога дори в 5:30!) , имаме брифинг, в който гледаме на карта мястото на което ще се гмуркаме, подводния релеф, възможните животни, който можем да видим и се започва с първото гмуркане за деня. И така около 3-4 пъти на ден. Лодката пътува постоянно, всеки ден сме на различно място. Хем е леко изморително, хем е страшно забавно и не искаш да свършва. Компанията на такива сафарита винаги е забавна и приятна – все пак хората са сродни души, макар и тотално различни и от всякакви професии, слоеве, поприща и т.н.

Там разделение няма, всички сме заедно и няма предразсъдъци. Дори след тази седмица, с тези хора оставаш близък, поддържаш контакт, виждате се и бистрите всички истории от сафарито – малко като историите от казармата.

– Да останеш “без дъх” под водата – коя гледка те е накара да се почувстваш така?

– За първи път останах без дъх при първата ми среща с делфини. Наистина там дъхът ти спира, сърцето ти се разтуптява и се вълнуваш безкрайно. Отидохме на място, където знаехме, че има голяма възможност да се появят. И така близко 40 мин. под водата, леко разочаровани, с идеята, че скоро ще приключваме, а делфини нямаше и… те се появиха. Прекрасни наистина. Диви делфини. Бяха доста любопитни, доближават се до теб, създавайки илюзията, че можеш да ги пипнеш – да, ама не можеш.

Въртяха се около нас, като на игра. Оглеждаш се наоколо и виждаш радостта и искреното вълнение в очите на цялата група. Ето тогава за първи път, излизайки от водата, всички се прегърнахме, беше страхотно изживяване.

– А дъхът ти спирал ли е?

– Спирал е. И буквално е спирал, но пък не е толкова лошо дори и това – отрезвява те и леко ти пренарежда приоритетите. Този спорт все пак не е шах и условията могат рязко да се променят. Това го прави и интересен. Дори всеки път да си на едно и също място, условията са различни и няма как да ти омръзне. Важно е обаче, да не се подценява обстановката и условията, защото хората сме забравили, че не сме по-силни от природата, а само една пренебрежимо мъничка част от нея.

– Имала ли си срещи с акули?

– Срещата ми с акули също беше доста вълнуваща. Оказа се, че водолазите, търсели това иначе така страшно животно. И така и аз се оказах, в едно такова търсене на акули, които наистина не се толкова лесни за намиране. В търсене два дни на акулите бегълци, загубили надежда, че ще се появят, естествено както всичко – печелят търпеливите, изведнъж започнаха да се появяват. Беше група от около 10-15 чукоглави акули. Няма да лъжа поуплаших се, все пак е АКУЛА! Започнаха да се доближават към нас, което ме попритесни и превантивно се долепих до един „колега“, с идеята, че ще имитирам голям силует.

Наистина има нещо космическо в това животно, изглежда нереално, респектира със сигурност . Разбира се, като всяко едно друго морско живото и те не проявиха някакъв интерес към нас. Разгледахме ги, поснимахме ги за спомен и хвалба и така мина тази така или иначе „страшна среща“. След тази първа среща повече нямах притеснения в следващите ми такива.

Най-интересното и запомнящо чувство във водния свят?

– Много са интересните неща, който видях, като започнем от животни, които никога не си бях и помисляла, че ще видя, освен на картинка, до гледки на потънали кораби. Все неща, който сме гледали по National Geographic, чак и аз понякога не мога да повярвам, че такива неща са минали през очите ми. Имали сме много силни емоции на огромно вълнение и радост от това, което сме видели, но и такива, в който сме изтръпвали. Тогава си даваш сметка колко малко човече си в това огромно море и как тук в тези моменти трябва да се справиш – няма как да се обадиш, няма как някой да дойде, трябва да се справиш със ситуацията. Наистина морето е стихия!

Коя е най-мечтаната ти дестинация за гмуркане?

– Навсякъде искам да отида, искам да видя всичко! Постоянно се срещам с приятели водолази и слушам за какви ли не прекрасни места от забравени крайчета на света. Много ми се иска да посетя Раджа Ампат, архипелаг в Индонезия.

– С какво би заменила гмуркането?

– С абсолютно нищо!

– Съществуват ли русалките?

– Съществуват разбра се! Виждали сме ги. Мога да те заведа – записвай бързо водолазен курс!

– Твоето отношение към гмуркането – спорт или начин на живот?

– За разлика от другите спортове, където правиш нещо активно – караш колело, караш ски, ходиш на фитнес, някак си тук не е точно спорт. Хората, които го практикуват, нямат отношение „оф, днес съм на спорт“, всички нямаме търпение да се гмуркаме. Всеки прави план предварително, организираме се. Ако пък отиде на почивка, с идеята, че няма да се гуркаш, все се оглежда има ли водолазен център наблизо. В общи линии трудно се примиряваш, че си на море и няма да се гмуркаш. За мен определено, това е начин на живот!

– Колко дълбокото трябва да се гмурка човек в живота?

– Не знам дали нещо „трябва“ – всеки според лимитите си. Нечии живот може да премине и без никакво „гмуркане“ и без никакво дори докосване на водата. Някои просто обичат да гледат аквариума отстрани. Хората се страхуват да опитват нови неща, да изпитат себе си и така си спестяват това прекрасно чувство, че си преодолял себе си, че можеш, че си се справил, което е много по-ценно от това да чуеш от някой друг „браво, справи се“.

Лентата на живота си върви, без значение дали сме в някоя сцена или пък просто дремваме отстрани, въпрос на избор е дали ще участваме!

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline