Замъкът от приказките – Нойшванщайн, Германия

Днес ви представяме едно от най-красивите места в Европа – баварският замък Neuschwannstein. Намира се на северните склонове на Алпите, в Бавария. Замъкът Нойшванщайн е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II, считан за образ на замъка на принца на Пепеляшка е послужил и за емблема на „анимационното студио на Уолт Дисни”, наричан е замък на Вагнер, над алпийското Лебедово езеро. Красотата на замъка и езерото вдъхновяват Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро”.


Наричан още Замъкът на лебедовата скала, той е любимото творение на баварския крал Лудвиг II. В едно от писмата си до великия композитор Вагнер, той споделя, че иска да построи замък върху старите развалини на Хохеншвангау край долината на река Пьолат. Този замък ще бъде в автентичния стил на укрепленията на старите германски рицари. Вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите във вагнеровите оперети, монархът започва строежа на мечтите си през 1869 година.

Градежът на замъка отнема 17 години. Според желанието на краля, фасадата му е копие на германските рицарски крепости. Амбициозната мечта на Лудвиг да изгради величествения Нойшванщайн никога не успява да се изпълни до край, защото и до ден днешен замъкът не е завършен. Владетелят прекарва около шест месеца под покрива на приказния дворец, но така и не дочаква своите старини, които да прекара, радвайки се на прекрасното си творение.

Малко след мистериозната смърт на крал Лудвиг през 1886 година, замъкът Нойшванщайн е отворен за посетители. Много скоро той се превръща в култово място за посещения, макар и само за местните привърженици на монархията. Едва през 1930 година замъкът става обект на масовия туризъм.

Оформлението му е изцяло по идея на Лудвиг. Повечето от помещенията са декорирани със сцени от средновековни легенди. Във византийски стил пък е Тронната зала, вдъхновение от „Света София” в Цариград.

Картините в трапезарията са посветени на живота в замъка Вартбург по време на легендарния „Певчески конкурс”. Събитията, свързани с него, както и сагата „Тайнхойзер” са основният сюжет на една от най-прочутите опери на Вагнер. Покоите на краля са известни с разкоша си. Необходими били четиринадесет скулптора и почти пет години, за да се задоволят с изискванията на монарха. Стая с богата дърворезба. – Особено впечатляваща е тази на леглото, тя изобразява възкресението Христово, пресъздавайки работният кабинет в замъка със сцени от „Танхойзер” асоциацията между съня и смъртта. Картините по стенните пък изобразяват детайли от Вагнеровата опера „Тристан и Изолда”. Завесите и покривалата са в любимото на Лудвиг II баварско синьо. Те са избродирани с гербове, лебеди и лъвове. Вратата между спалнята и съблекалнята на краля е декорирана с изящно ковано желязо. Картините в стаята за преобличане показват сцени от „Майстерзингерите от Нюрнберг”.

Ефектно пресъздадените пещера и зимна градина водят към всекидневната. Тя включва голям салон и отделено от колони място за отдих, наричано още Лебедов ъгъл. Тук мотивите на картините са от сагата за, „Лоенгрин”, която вдъхновява големия композитор да напише невероятната си опера. Вратите с големите си величествени рамки в римски стил показват сцени от легендите за „Зигфрид”, „Пърсивал”, „Тристан и Изолда”. Голяма порцеланова ваза във формата и естествените размери на лебед стои над печката. Полилеят е направен от позлатен месинг, а орнаментите му са от цветно бохемско стъкло. А покривалата и завесите са отново в любимото за краля баварско синьо и са избродирани с лебедови мотиви.

В двореца има две великолепни зали . Едната от тях, наричана „Зала на певците”, по-голямо и по-изискано копие на тази във Вартбург. Включва и елементи от банкетната зала на средновековна крепост.

На два етажа е тронната зала, която достига 15 метра височина и е заобиколен от галерии. Нейните екстравагантни декорации блестят в златни и сини нюанси. Голямата страст на Лудвиг II, обаче, е била залата на Светия Граал, в която обединени са носталгията по Средновековието и най-новите технологии за времето.

Друга добре позната характеристика на Нойшванщайн е изкуствената пещера, чиито малки водопади и цветно осветление създават усещане за мистериозност, загадъчност и магия – приказка, като целия замък.

No Comments Yet

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline