7 дневен експеримент с телевизор и едно дете

С времето, все по-рядко имам възможността да гледам телевизия. От една страна личните и служебни ангажименти, а от друга – прекрасно 6 годишно създание, за което в студеното време плоският екран се превръща в любимо “занимания”.

Започва се с едно детско, след това стават няколко любими, рекламите са научени на изуст. И… дори 5 телевизора да има вкъщи, най-щастливо е детето, когато всички предават на любимия му анимационен канал.

За съжаление, все по-малко са стойностните детски филмчета, но не това е темата днес. Не веднъж сме попадали на материали за вредата от гледането на телевизия, особено по време на хранене. Не веднъж сме ставали свидетели на манипулативно представяна информация. Не е тайна и това, че качествените предавания, от които човек може да научи нещо ново са малко. Всеки може да прецени сам за себе си какво му “дава” Телевизорът. Аз ще споделя какво отнема…

И така! Един прекрасен ден направих “сделка” с детето си – една седмица без телевизия и технологии – мобилни устройства, игри и т.н. Ако не ви се получава като двустранно споразумение, направете го като забрана – пак ще свърши работа. А ето и резултатите:

Ден 1: Многократни опити да включи телевизора. Детето е объркано. Има играчки, книжки, пъзели – всичко необходимо за една пълноценна игра, но не му се “занимава” с тях. Обяснява, че му е скучно и иска да излезе навън. Навън обаче вали и духа силен вятър. Трябва да си остане вкъщи. Лута се из стаите сякаш не е в собствения си дом. Усеща се хаоса в неговия свят. Следобяд детето започва да играе с някакви играчки, но продължава с опитите да промени условията на “сделката”.

Преди да заспи е последният му опит “Може ли само 5 минутки да погледам?!”. НЕ МОЖЕ!

Положителна промяна: детето закусва, обядва и вечеря организирано, без да се разсейва.

Ден 2: Детето се събужда и казва, че е гладно. Докато направя закуската е с измити зъби и домашно облекло – все пак основният виновник това да не се случва навреме е телевизорът, който сега не работи.

Изважда играчките, с които е играло предния ден, от кутията и започва нова игра. Опитите да бъде пуснат телевизора са значително по-малко. Излизаме на разходка. Прибираме се. Изсипва цялата кутия с играчки. Започва ролеви игри. Проявява желание да разглеждаме и четем книжки.

Ден 3: В продължение на цял ден има само един опит да бъде пуснат телевизора. Безуспешен. Детето е организирано. Играе, подрежда след това. По някаква случайност вкъщи намира въже за скачане. Учи се сам да скача на него. Разбирам когато идва, за да ми покаже “на какво се е научил”.

Проявява желание да рисува. Започва сам да споделя за неща от ежедневието си.

Ден 4: Не се говори за телевизор. Детето има своето “кралство на играчките” където се случват чудновати истори със супергерои, битки на доброто срещу злото. Започва да “строи” кули, писти, градове. Рисува, скача на въже. Иска да учи нови неща – букви, цифри. Разходка. Игра навън. И следобеден сън по негово собствено желание.

Ден 5, 6 и 7: Не се говори за телевизор. Поведението на детето е организирано. Сънят спокоен. Има вече предпочитания за занимания, от които придобива нови знания и умения. Чувства се удовлетворен, защото е научил нови неща. Емоционалното състояние на детето е подобрено. По-уверено, по-премерено. Не бърза – играчките няма как да избягат, за разлика от детското, което може би вече е започнало?! Може би! Но не и днес! Детето говори за ежедневието си, задава въпроси, участва активно в домашните дейности, било то дори отсервиране на съдовете и приборите, с които се е хранило.

Проявява желание да помага и с интерес приема всяко предложение за игра, разходка. Чувства се като голям. Заявява го!

3 коментара
  1. Хахаха я питай Андрей, който от февруари до юли живя без телевизия, детски, таблети, ( а без телефон и други си е by default) е вярно, че юли го заведохме на кино ама си беше супер. Сега като му кажа стига толкова телевизия, сам спира детското на средата и няма никакви драми 🙂 и си играе сам и си измисля всякакви неща! ТВ прави “гледането” на дете 10 пъти по-лесно обаче и 20 пъти по-скучно и да кажем около 3 пъти по-мрачно!

  2. Пак случай на високомерна убеденост, че майката знае какво е полезно за детето и насилствено да го прилага.
    След като детето има вече изградена тази потребност, не става по този начин.
    Ефектът може да е то да се затвори и да не може да заявява потребностите си, дори когато порасне.
    Още по-тъжното е, че авторката препоръчва вредното си поведение, дори прилагането му като наказание.
    Ако някой има нужда от корекция, това не е детето

    1. Здравейте и благодаря за коментара. Всеки има своето виждане и гледна точк. Аз, като автор на материала и “експеримента” ще си позволя следните коментари:
      Ако майката не знае кое е полезно за детето, едва ли то може да прецени още повече на крехката си 6 годишна възраст.
      Насилствено нищо не е приложено. Дори от материала става ясно, че детето се чувства по-добре и по-щастливо от липсата на телевизор.
      И точно в този ред на мисли – става по-креативно и открито (другата крайност на това, което вие посочвате като възможни последици).
      Ако е вредно поведението ми като родител да огранича гледането на телевизия , моля, посочете ми ползите от това да оставя детето си без контрол пред телевизора?!
      Досега не съм чула/видяла доказани твърдения, че гледането на телезивия е полезно, започвайки дори само от факта какви са негативите от включения екран, без да задълбочаваме темата за съдържанието “в екрана”.
      Все пак, гледането на телевизия, не е било и няма да бъде никога сред жизненоважните дейности като сън, хранене, пиене на вода, физическа активност. Напротив! В много случаи именно телевизорът е пречката изброениете да се случват.

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline