Остров Бали – Сърцето на Индонезия. Част 1.

Представете си необятна природа, култура и духовност, които съжителстват в едно цяло. Представете си  музика, която идва сякаш от друго измерение и мистични танци, напомнящи че сте в необикновен свят.  Ако някога сте усещали, че в предишен живот сте били на дадено място ще разберете и какво е чувството да си на остров Бали. Защото съществуват места с чиста енергия, където всяко малко нещо е изкуство. А на Бали всеки е творец.

Обичам това място с бамбуковата му музика и песните на стотиците екзотични птици рано сутрин. Да се разхождам из оризовите тераси и да мирише на тропически дъжд. Обичам великолепните храмове, малките занаятчийски ателиета на Убуд, да съм из китните му улици и навсякъде да ме преследва аромата на франджипани. Обичам Бали, защото този остров е от друга планета. Някак по-добра, по-усмихната и по-чиста. С всичките си шамани, лечебни билки, и фантастични храни, сервирани в палмови панички. Изумява ме как дори мислите за това място ме карат да се усмихвам. И не преувеличавам. Един малък хиндуистки остров, насред мюсюлманска Индонезия, запазил своята култура толкова цяла и непокътната. Неразрушена и запазена дори от хилядите племена- туристи, които го завладяват ежедневно.

Моят остров Бали се появи след дълъг полет от Куала Лумпур. Летището не беше като другите летища. Озовахме се в уютна картинна галерия с цветен мек килим и ухание на цветя. Стотици скутери, автобуси , хаос, задръстване и таксита кръстосваха пътищата, съчетани с шум от клаксони, усмивки, страхотно настроение и Слънце. Островът притежава внушителна храмова архитектура- съчетание между традиционен хинду стил, пространство и монохромни нюанси. Животът  на това място е наситен с цветове, аромати и звуци. Очите ми се оцветят в охра, махагон, червено, кафяво, докато слушам бамбукови мелодии, съчетани със звука на птиците. Душата ми медитира с местните. Наблюдавам домовете им, пълни със символизъм, където всяко нещо има значение. Малко кътче е  отделено във всеки един техен дом и е предназначено за молитви и медитация. Там човек е сам със себе си и своите мисли. Един малък остров с толкова огромна вяра, запазил многобройните си традиции и почитащ боговете по свой собствен начин. В храмовете се носи ‘’саронг’’ – шал, покриващ тялото от кръста надолу. Почита се основен Бог, а другите богове Вишну, Шива и т.н. са само негови проявления. Хундуизъм, различен от този в Индия. За балийците земята принадлежи на Боговете, на духовете и предците. Ние обитаваме средната част, където демоните са свободни. За да изпълнят мисията си балийците са длъжни да почитат не само боговете, а и демоните. Един свят, в който се открояват красиви и изящни скулптури, но и зловещи каменни същества, олицетворение на демоните. Защото Бали е от друга вселена.

Сякаш Боговете живеят на това място. С неговите внушителни храмове и градини. С изумрудените басейни, където красиви лотуси и палми изпълват атмосферата. Посетиш ли веднъж храмът Tanah Lot и завинаги се запечатва в съзнанието ти.  „Земя в средата на океана“ е най-подходящото за него име. Един храм, построен на върха на скала, сред големите вълни на морето. Сякаш защитава острова от злите духове в океана. Великолепно място, достъпно единствено, когато отливът разкрие скалната пътека към входа му. Един естествен източник на светена вода за всички храмове в района. Бали притежава онази магнетична сила, завладяваща те моментално. Там при духът на храмовете, където многобройните лотуси украсяват атмосферата на Таман Аюн. Където тучните зелени тераси, древни реликви и красива зелена долина очароват посетителите на Гунунг Кави, където “Слонската пещера” Гоа Гаджа впечатлява с джунглата, старинните стълбища, древни басейнчета и вход с формата на уста на митично същество.

Там при най-големият храмов комплекс Бесаки, наричан “Храмът- Майка”, осъзнаваме религиозното единство на Бали. Едно място в планината, близо до вулкана Агунг, състящо се от 23 храма и заобиколено от лавата при голямото изригване на вулкана през 60-те години. Знак, показващ колко свято е това място. Там при церемониите на храмът Пура Улун Дану Братан за пореден път съм удивена как тези хора почитат боговете си. Един храм, построен във водите на езерото Братан, посветен на богинята на езерата.  Място, което непременно трябва да посетите.

Фотограф: Красимира Илиева

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline