30 ноември – Андреевден

Свети Андрей е един от дванайсетте апостола и ученик на Христос, брат на апостол Петър. Наричат го Андрей Първозвани, защото пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос.

Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: “Ето агнецът Божий!” Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден.

След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: “Намерихме Месия!” И го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял на Галилейското море и им казал: “Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци.” Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.

Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”. Според народните възгледи на този ден започва нарастването на деня.

Както повечето църковни празници, и Андреевден е свързан с последователността на сезоните – в народните обичаи той символизира началото на зимата. Затова е странно вярването, че от този момент нататък денят започва да расте – макар и колкото зърно. На места у нас дори наричат 30 ноември Едринден или Едрей.

Здрава плетеница от християнски ритуали, езически обреди и народни суеверия оформя традициите, свързани с Андреевден. Те се въртят все около надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година. Зърнените храни като символ на плодородието са главно действащо лице на обредната трапеза. Вечерта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите.

С Андреевден е свързано и друго едно народно вярване, отново израз на надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите “на ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. У нас наричат Андреевден още Мечкинден.

На този ден празнуват: Андрей (андреас – мъжествен, храбър, силен), Андриан, Андреа, Андриана, Андриян, Андрея, Андро, Първан, Първанка, Пръвка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка и др.

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline