Нели Йорданова за упоритостта, амбициите и добрия външен вид на едно работещо момиче

Това е Нели, Нели Йорданова. Упорита, амбициозна, устремена, ерудирана и вдъхновяваща. Това са малкото епитети, с които можем да опишем многопластовото ѝ “аз”, носейки ги във видимо крехката ѝ фигура и криещи се в младежкото ѝ и нежно излъчване. Завършила е финанси и банков мениджмънт, които предопределят кариерното ѝ развитие именно в банковата сфера. В процес на реализация са два проекта, по които работи. Днес тя е гостът в нашата медийна стая и ще ни разкаже малко повече за сферата на постигане на личните цели, мотивацията и кариерното развитие.

 – Сега е моментът и да разкрием, че ти ще бъдеш един от нашите гост блогъри през настоящата година. Какво да очакват нашите читатели от теб?

– Теми и размисли, които вълнуват работещите момичета – личностна мотивация, кариерно развитие, тайм–мениджмънт, лични финанси, надявам се да разчупя стереотипите и да представя една по-различна гледна точка.

– Разкажи ни малко повече за себе си.

Изключително сложен характер, твърдоглава, колкото ме интересува мнението на околните, толкова и си правя, каквото си искам. Иначе мога да заявя, че съм добродушна, услужлива и изключително устремена. Започнах кариерата си в периода преди финансовата криза и успях да извървя не малък път в банковата сфера. Започнах от най-ниското стъпало, сменях позиции, работни места,  чувствах неудовлетворение, срещах неодобрение, претърпявала съм и провали, но никога не се отказвах.

– Смяташ ли себе си за успяла и какво за теб е успехът?

– Не смятам себе си за успяла, тъй като има какво да желая още, може би успешна би ме определила по-точно, не мога да си представя да стоя на едно и също място или позиция 10г. За мен няма единна формула за успех, ако трябва да дефинирам как да успееш да се реализираш в областта, в която искаш да се развиваш, то ще е опит, знания, перманентно усъвършенстване и надграждане на себе си, ентусиазмът да се движиш напред, може би и малка доза късмет, а късметът спохожда подготвения ум. Самата аз залагам на допълнителни тренинги в областта на финансовия анализ, корпоративни финанси, финансови пазари, лидерство и мениджмънт. Трябва да имаш и цел, защото ако няма към какво да се стремиш, как ще се озовеш там, където искаш да отидеш. Забелязвам, че все повече млади хора, нямат визия за живота си, носят се по течението, виждам и такива, които разчитат някой друг да им поднесе всичко наготово, но повярвайте – няма по-голямо удовлетворение от това да вървиш нагоре и да знаеш, че на никого не си длъжен и постигаш всичко сам.

– Има ли нещо, което предизвиква в теб толкова силен ентусиазъм, че да те кара да скачаш от леглото рано сутрин?

– Чак пък да скачам от леглото. (смее се) Това, че трябва да отида на работа, все пак работя на “фул-тайм”, а иначе единият проект, доста често ме държи будна до малките часове на нощта. Когато беше само идея, ми се струваше много лесно, но когато започнах по-детайлно да осмислям стъпките, които трябва да измина се оказа по-сложно и времеемко.

 – Каква беше за теб 2017 г.?

– 2017 г. за мен беше година на възход – усъвършенствах себе си, не жената – трофей, а жената амбиция. Както споменах и по-рано, освен работата ми активно участвам и в други проекти, които предстои да се реализират тази година и положих основите, на нещо, което тепърва ще градя. Както обичам да казвам  – протестирах, опълчвах се, борих се, постигах и благодарение на опустошението разбрах, че това, което е за теб идва въпреки твоята слабост, а това, което не е – не можеш да го постигнеш и с най-голямата сила, колкото и клиширано да звучи.

  – Знам, че обичаш да пътуваш през свободното си време. Разкажи ни за последните посетени от теб дестинации.

– Така е, сякаш цялата ми година премина в резервиране самолетни билети. Не обиколих света, все пак съм ограничена от полагаемия ми годишен отпуск. Това ме изправя и пред друга дилема – чести пътувания или по-дълга екзотична почивка. Към момента залагам на първото, тъй като екзотичната дестинация приемам като романтично изживяване и в тази връзка за мен трябва да е споделена с добра компания (смее се).

През последните години Лондон се превърна в тенденция за мен. През 2017 г. бях два пъти там, като същевременно си направих и два “road trip”-а, единият до Isle of Wight, Windsor и Bibury, а другият до Амстердам, бях и в Рим за седмица и доста пъти до морето – Варна и Слънчев бряг. Не обичам типичните екскурзии,  пътуванията си ги организирам сама. Обичам да се потопя в атмосферата на дадено място или да усетя бохемското спокойствие на забързания град. Обичам “roof top” баровете с гледки, любимо място ми стана Bokan, на 39-ия етаж в Лондонското сити.

– Какво очакваш да ти се случи през 2018 г.?

– През 2018 г. най-вече очаквам да реализирам идеята, която ми се върти в ума толкова години, разбира се отново да пътувам. Засега ми предстоят две пътувания – в края на януари до Хамбург, а март – до Атина, за по-нататък не знам.

 – Как поддържаш външния си вид? Ти самата си споделяла, че много често не ти дават повече от 24-25 години?

– Най-често го чувам от мъжката аудитория, а за някои може и да е тактика, особено ако и те самите са на толкова. Не съм сигурна дали има тайна – може би едно от предимствата ми е слабата фигура, известна доза ген и прерогативът да се родиш на 29 февруари. Не полагам особени усилия в това да изглеждам добре, просто ми се получава. В ежедневието си не използвам грим, единствено залагам на фон дьо тен, ползвам качествена козметика от висок клас –  измиващи серии, околоочни и хидратиращи кремове, доверявам се и на подмладяващи процедури, но пък редовно не си доспивам, което определено е негатив в цялата ситуация.

 – Знам, че обичаш да четеш. Кои са областите, които те влекат най-много?

– Може би няма ден, в който да не чета – дали ще е книга или списание,  още от малка съм си читанка или енциклопедия. Има много списъци със задължителни книги, които всеки трябва да прочете, но с „Майстора и Маргарита“ не ми се получи, прочетох я преди няколко години с усилие. Харесвам Айн Ранд – „Изворът“ и трилогията „Атлас изправи рамене“, чета доста бизнес книги и  мотивираща литература. Има книги, които ме ентусиазират да вървя напред и да не се отказвам, пример за такава книга е „Да имаш всичко дори да тръгваш от нулата“ на Хелън Гърли Браун. Години наред издирвах тази книга, докато наскоро я намерих в библиотеката.

 – Сподели ни какви книги можем да открием в твоята лична библиотека?

– Напоследък купувам електронни книги, като причината за това е по-скоро ограниченото пространство в апартамента, предвид преливащите гардероби, въпреки че живея сама. Запазила съм „Надхитрени от случайността“ и „Черният лебед“ на Насим Талеб, „Големият залог“ на Майкъл Луис , „Реши се“ на Шерил Сандбърг, “Кариера по женски”, “Момичетата и успехът”, “160 години на Wall street” на Георги Вуков и др. Допълнително редовно си купувам Капитал, Мениджър, Форбс Woman, Amica и др., считам, че информираността е от изключително голямо значение в нашия динамичен свят.

– Как  успяваш да балансираш между работата, проектите, по които работиш и личния си живот? 

– Вярвам, че всеки човек може да намери баланса, колкото и ограничено да му е времето. При мен е малко по-различно, след 30-те започнах все по-малко хора да допускам до себе си, не се доверявам така лесно и рядко се впечатлявам, като цяло почти всичко ми е “déjà vu”. Не бих казала, че ми липсва социален живот, излизам доста често навън.

– Искам да открехна една тема, която е провокирана от подзаглавието на една от книгите, които държиш в ръцете си, а именно за скритата роля на случайността в живота и на пазара. Какво мислиш ти по този въпрос?

– Интересен въпрос. Има и един друг аспект на финансовите пазари, това са  случайните и непредсказуеми събития, които Талеб, нарича черни лебеди.  В живота, със сигурност има събития, породени от случайност, както и такива, които са напълно неочаквани и непредсказуеми и такива, които сам си сътворяваш. Категорично мога да заявя, че е хубаво да не се противопоставяме на събитията, които ни се случват. Ако трябва нещо да се случи, то се случва рано или късно, дали случайно или не, дали е предсказуемо или не, дали е хубаво или не. От личен опит мога да заявя, че когато в живота са ми се случвали негативни събития, изключвам здравословните такива, сякаш съдбата ми е правила услуга, като ме е изправяла пред предизвикателства, трудни избори и ситуации, и се оказва, че не ме е наказала, а ме е спасила.

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline