Мароко – цветовете на Африка. Част 2.

Тръгнахме рано сутрин от Маракеш. Пътувахме около 10 часа с бус и весела компания, състояща се от индонезийци, германци, турци, швейцарци, испанци и кореец. Минахме през колоритни селища и природа, а планините Атлас се извисяваха в далечината с цялата си прелест. По пътя спряхме на Аит Бен Хаду или скалното чудо на Мароко. Този град, разположен на южните склонове на Атласките планини, е една от най-внушителните забележителности на Мароко. Популярен е със своите ”касба” – високи сгради от глина, които са построени зад защитни стени. Част е от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Използван е като фон в много холивудски проекти, включително Мумията, Гладиатор, Лорънс Арабски, Игра на тронове и много други.Минаваме през красиви градове като Уарзазаат и стигаме вечерта до хотела, където ни очакваше традиционна вечеря и типично мароканска обстановка, но вместо чай имаме нужда от бира.

Следващия ден минахме през красивия град Тингир. Местните ни показаха земеделските си земи, и стигнахме до красивите глинени къщи на Тингир. В една от тези къщи ни поканиха на чай и ни предлаложиха различни видове ръчно правени килими и след това продължихме пътуването си до Сахара. По пътя минахме през внушителния каньон Тодра (Gorges du Todra), който се намира в източната част на Атласките планини. Височината на скалите е повече от 160 метра и това е едно уникално красиво, напомнящо Триградското ни ждрело. В тази част на Мароко пейзажите, непрекъснато се сменяха. Спряхме да обядваме в едно крайпътно заведение, а наоколо се виждаше единствено безкрайна пустош, която напомня Дивия Запад, но в мароканска версия.

Късния следобед стигнахме и в Мерзуга. Това е пустинен град, който се намира до внушителните пясъчни дюни Ерг Чеби, които са най-големите в Мароко. Това е мястото, от което можете сами да организирате разходката си с камила в Сахара. Районът около Мерзуга е класическия облик на пустинята Сахара и няма как да ви разочарова. В града има много места, на които можете да отседнете, подходящи за всякакъв бюджет, а берберите и камилите са част от пейзажа.

Берберите всъщност са един от най-загадъчните народи на земята. Това са бедуините на Мароко и Алжир и определят себе си като свободни хора. Свободни, защото никой не може да подчини тяхната воля. Събуждат се не със звука на телефона, а със слънчевия изгрев. Днес на територията на Мароко има малко истински бербери, но техните традиции са навсякъде.

Да яздиш камила в пустинята определено не е най-приятното изживяване, но различният свят, през който тези животни ни отведоха беше изключително впечатляващ. Огромните дюни, всичките нюанси на пустинята и сенките, които камили оставяха по пясъците, бяха страхотна гледка.

След залез пристигнахме до берберските палатки, където трябваше да нощуваме. Добре е да знаете, че в пустинята няма удобства, интернет, обхват, нито вода. В Сахара можете само да стоите и да наблюдавате безкрайните дюни и да се любувате на тишината. Голяма част от хората предпочитат да спят под открито небе и наистина мога да кажа, че нощното небе с милионите звезди над Сахара е едно от най-красивите неща, които някога съм виждала. Прекарахме вечерта около огъня в компанията на няколко бербера, слушайки красиви песни и свирейки на тарамбука. Пихме марокански чай, за който местните казваха, че това е тяхното уиски и пушихме наргиле с аромат на мента. Споделяха ни различни истории за техните прадеди, които са прекосявали пустинята единствено ориентирайки се по звездите. Чухме страхотен разказ за бащата на един от берберите и петдесетдневеното му приключение през пустинята. За съжаление в момента това е невъзможно поради конфликта между Мароко и Алжир и затварянето на границата. За една вечер в Сахара се потопихме в техния свят, така простичък, колоритен и изпълнен с приключения.

Сутринта посрещнахме изгрева и се отправихме с камилите отново към Мерзуга, където след закуска тръгнахме към най-древният императорски град в Мароко- Фес. Там се намира най-голямата медина в света и внушителна порта, която за мароканците е свещена. Градът притежава великолепна архитектура с медресета, декорирани с фантастични мозайки. Вратите на сгратите там са истинско произведение на изкуството. Посетихме едно от най-популярните медресета Ел-Атарин, което е един от символите на Фес. Не пропуснахме и прочутите работилници за кожи, където технологията изобщо не се е променила. В целия процес на боядисване не се използва синтетика, всичко се прави ръчно от хора, научили занаята от своите бащи и дядовци. Миризмата, която се носи там е изключително силна и неприятна и за това не останахме много на това място и предпочетохме да се разходим из града и да се изкачим на една от най-високите му точки.

След Фес посетихме един от най-красивите градове, които някога съм виждала. Става въпрос за Синята перла на Мароко – Шефшауен. Замислям се колко красиви имена имат градовете на тази страна, звучащи толкова нетипично и очарователно. Разположен е в североизточната част на Мароко, близо до Средиземно море в подножието на планините Кела и Мегу. Пътуването ни от Фес до Шефшауен беше около пет часа и напълно си заслужава целия този път с автобус. Хотелът ни се намираше в прекрасна синя къща в медината и беше едно от най-красивите и бюджетни места, в които някога сме отсядали. Това градче беше истинска наслада за нас. Местността, в която се намира е изключително живописна, а планинския фон и сините къщи създават впечатляващ контраст. Когато попитахме местните защо всичко е боядисано в синьо се чуваха различни отговори. Според някои има духовно обяснение и така се чувстват се по-близо до Бог. Според други така се отдава почит на планинския извор, който ги снабдява с чиста и студена вода. Трети смятат, че син камък е най-доброто средство срещу комари. Но каквато и да е причината това място сякаш е от друга планета. Очарованието на местните се виждаше не само по сините улици. В парка компания от млади мъже пееха разкошни марокански песни и свиреха на китара. Стълбищата, уличните фенери, цветните саксии, разположени така непринудено върху синия камък създават истинско изкуство. Дори прането по прозорците украсява цялата тази живописна картина. Разбираемо местните не желаят да бъдат снимани. Мястото е твърде малко и хората пазят личното си пространство. Всичко в Шефшауен е много различно, напомнящо декор на филм, но истинско и фантастично.

След три дни се запътихме към Рабат, което бе и последната спирка от десетдневното ни пътешествие из Мароко. Намерихме екзотичен и евтин превоз до летището. Често срещано по тези места са малките бусове с каросерия, в които се возят пътниците. Помолихме шофьора да ни спре за малко на Атлантическия океан преди да си тръгнем от страната и това беше прекрасен завършек на пътешествието ни.

Не ни остана време да видим Есауира, Танжер и Легзира, но ще се върнем отново там, където Маракеш ни потапя в суматохата си, а Фес е все така мистичен. Където небето се слива с Шефшауен, а Сахара е по-тиха от всякога.

Фотограф: Красимира Илиева

Още пътеписи от Красимира Илиева четете в личния ѝ блог Coconutstories.net

No Comments Yet

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline