Милко Карагеоргиев Сенсей: самоотбрана означава да си в състояние да решаваш конфликти

Темата за спорта и активния начин на живот са сред най-актуалните за нас и през зимните месеци. Въпреки че тази година януари все още не ни е зарадвал с дълбоки снежни преспи, ние сме поставили акцент върху спорта и спортните дисциплини, подходящи за тренировка в зала.

Днес в Медийната ни стая ще говорим за изкуство – бойно изкуство. За това каква е философията и на какво ни учи айкидо – нека кажем добре дошъл на Милко Карагеоргиев Сенсей.

Той е от хората, които познават в детайли не само айкидо. Той е от тези хора, които осъзнато следват целите си и отговорно изпълняват мисите си. Човек, с който всеки разговор е повече от приятен. Първите си стъпки в айкидо прави през 1999 г. От 2009 тренира в Тендокан доджо при Германов Сенсей. Участвал  е в множество  семинари в България и в чужбина. През 2011 г. посещава Япония и тренира в Хомбу доджо, Токио, както и в Ибараки шибу доджо, Иуама.

През 2012 г. посещава семинар в Ню Йорк, САЩ, а през септември 2016 г. участва в едноседмична кеншусей програма в Теншинкан доджо в Чикаго, ръководена от Германов Сенсей.

Води група по Фамилно айкидо в Тендокан доджо от 2011 г. и същевременно участва в обучения по дзен и икебана.

– Здравей, Милко Сенсей! Повече от щастлива съм, че днес мой събеседник си именно ти и благодаря, че прие поканата ни! След краткото ти представяне, което направих – разкажи, моля, пред нашите читатели кога и как започна твоя път в айкидо?

– Здравей, Поли! Имам приятел, който тренираше айкидо и ми разказваше за него, но аз се „ослушвах” и все не намирах време да отида в доджото.

Тогава Вселената се намеси и ми изпрати болки във врата. Ходих на различни прегледи и накрая попаднах на лекар, който ми установи шипове на гръбначните прешлени. Нормално, защото аз съм компютърен инженер и седенето пред компютъра и обездвижването често водят до такива резултати. Попитах го: “Добре, докторе, какво лекарство ще ми препоръчате?”

Той ми посочи един плакат, на който имаше информация за семинар по айкидо и ми каза: „Ето това ти препоръчвам като терапия за шиповете”.

Това вече ме накара да отида с моя приятел на една тренировка и да погледам. Хареса ми и така започнах.

Беше през април 1999 г.

Бойно изкуство или спорт е айкидо?

Айкидо е изкуство, а всяко изкуство е изкуствено създадено от човека. Не е спорт, в смисъл, че няма състезания и спаринги.

Ние нямаме опонент, а имаме партньор, който чрез своите действия ни помага да работим върху себе си, да побеждаваме себе си.

– Какво означава АЙ КИ ДО?

– “Ай” означава хармония, “ки” е жизнената сила (енергия), а “до” е път, начин.

Oттук нататък каквото и съчетание да направим, ще е вярно. Например: Пътят на хармоничната енергия, Пътят на енергийната хармония, Енергията на хармоничния път и т.н.

За мен айкидо е една система за развитие на тялото и духа, система за личностно развитие.

Обучение на тялото или съзнанието е айкидо?

– Айкидо е обучение на тяло-съзнанието. Не ги разделям. Те са едно цяло. Когато мои ученици ми зададат въпрос, чиято конструкция е „това или онова”, аз обикновено им отговарям: „Замени ИЛИ с И”.

Когато има „ИЛИ”, това означава коловоз.  Разликата между коловоза и гроба е в дължината. Това, което искам да кажа е да не се ограничаваме  и да избираме например между черно или бяло, а И двете заедно. Те не биха могли да съществуват поотделно.

Един от символите на аккидо е обелеклото. Какво е да носиш кимоно?

– Пречистване. Когато го облека, все едно си взимам душ, но не само на тялото, но и на емоциите, ума и духа.

Кимоното е бяло, символизиращо почтеността, честността и морала. Бялото също така е символ на светлината, знанието и непорочността.

Възелът на колана е един “специален” момент. Каква е неговата символика?

– Възелът на колана показва центъра на жизнената сила (ки). Освен това той е подобен на знака за безкрайност, което на мен лично ми напомня, че “ки” тече във всички посоки, без начало и край.

– Актуален проблем е агресията. Не само сред младите. От твоята гледна  точка – какъв е първоизточникът на това поведение?

– От моята гледна точка агресията е резултат от това, че мнозинството от хората не познават себе си, не знаят за какво са дошли на Земята, нямат мечти и цели, а ако имат, нищо не правят, за да стигнат там, където искат да отидат. Ако си зададем горните въпроси, започнем  да търсим отговорите и се движим към целите си, агресията ще започне да намалява.

Познавам и хора, които са наясно със себе си, знаят какво искат и  вървят по Пътя си. Те не са агресивни, а усмихнати  и готови да помогнат.

– Когато разговарям с наши гости за спорт и особено с такива като теб, които се занимават професионално, винаги задавам един въпрос – от каква възраст децата могат да започнат тренировки по айкидо?

– В нашето доджо, Тендокан доджо, имаме една програма за деца от 4 до 6 г., т.нар. програма Айкидечковци.

Тя се фокусира върху разширяване на познанието за особеностите на тялото, посоките (ляво, дясно, напред, назад) и как движението се отнася до света около нас.

Чрез участието си в тези часове, дечковците усъвършенстват своите концентрация и координация, баланс и фини двигателни умения, слухово и зрително възприятие.

– А коя е най-високата степен, до която един ученик по айкидо може да достигне?

– На този въпрос бих отговорил, като цитирам Основателя на айкидо Морихей Уешиба, О’Сенсей. Той казва: “Най-голямата (истинската) победа е победата над самия себе си в настоящия момент”.

Според мен ученикът достига най-високата степен, когато е в процес на постоянно търсене и постигане на победа над себе си.

– А след това?

– Няма преди и след това. Съществува само един момент, с който разполагаме и той е настоящият.

Какво означава самоотбрана? Да знаеш как да реагираш в случай на нападение или стереотип на мислене и поведение?

– За мен самоотбрана означава да си в състояние да решаваш конфликти.

Първата стъпка, когато имаме допир (на тела, на идеи, на интереси),  да определим дали този допир е контакт или конфликт. Може да бъде и двете.

От там нататък следва да приложим някакво действие. Ако използваме силата на контакта за градивни цели, конфликт няма. Ако имаме конфликт, тогава първото нещо е „бий се или бягай”.

Да, това са начини за решаване на конфликти, но не са градивни. Има и други начини да решим един конфликт, като например сътрудничество, компромис, приспособяване. Кой да използваме? Това не бих могъл да кажа. Просто ги тренираме всички и правим това, на което сме способни.

Какво е доминиращо в момент на самоотбрана?

– Тренираме да имаме силно тяло и силен дух, а кое ще доминира, зависи от ситуацията. В някой случай силата на тялото е от по-голяма полза,  а в друг – силата на духа.

– Има ли граници самоотбрана и кога трябва да спрем?

– Аз смятам, че трябва да спрем, когато вече няма опасност. Можем да причиним болка, но моментът да спрем е преди да нараним така, че да остане белег.

Моментната болка отминава, но белезите остават. Разбира се, че не е лесно, но това е нещо като принцип, към който да се стремим.

Необходимостта от спорт става все по-голяма. Особено през последните години, когато процента на хората с наднормено тегло расте, а данните сочат, че младите и особено децата, не са активни физически. Може ли айкидо да бъде решение?

– Да, айкидо е добро решение за подобряване на физическото състояние на тялото, а и на духа. Както тялото има нужда от добра храна, така и умът се нуждае от питателно хранене. Тук е много важна ролята на добрия Сенсей по айкидо. Той би могъл да ти препоръча как да храниш своето тяло, за да може то да може да бъде добро превозно средство за твоя дух.

Какво е да си Сенсей?

– Сенсей буквално означава „този който е роден преди”. Разбира се, не говорим за физическото раждане. Сенсей е минал по Пътя преди нас  и сега ни го показва. Той ни посочва вратата, през която да минем за да стигнем там, където искаме. Ученикът е този , който трябва да мине през тази врата, т.е. да извърви Пътя сам.

Усеща ли се липсата на казарма или проблемът е по-скоро в родителите?

– Като всяко нещо, казармата има светла и… интересна част. Там се създават много добри приятелства, калява се волята на човек. Има и не толкова добри неща. Моето мнение е, че ако има казарма, нека да е по желание. Нещо, което е против волята на човек, не носи добри и полезни разултати.

Що се отнася до това дали проблемът е в родителите, мисля че всеки родител дава на децата си най-доброто, на което е способен в момента. В даден момент от живота, човек би следвало да се изправи и да каже: От тук нататък аз поемам отговорност за моя живот. Този момент при някои хора идва на 18, при други на 48, а при някои изобщо не идва.

– Много често хората се страхуват. Особено в ситуации и състояния, които наричат щастие. Суеверие, безверие, неувереност… Нужен ли е този страх и изобщо страхът трябва ли да присъства в живота ни?

– Страхът и безпокойството основно са плод на нашето въображение. Това не значи, че страхът въобще не е реален, а означава, че ние сами сме го създали или сме го извикали във въображението си на основание на нашия минал жизнен опит.

Няма човек, който да не се страхува. Смелите хора също изпитват страх и не позволяват на страха да ги спре да направят това, което искат. Страхът се преодолява с действие. Изправяш се срещу това, от което те е страх и го правиш с малки (може и с големи) стъпки, но редовно.

Аз си имам една мантра, която си повтарям като ме е страх. „Страхът почука на вратата, Вярата отвори и там нямаше никой”.

Другото лекарство против страха  е любовта. Тя всъщност е универсално лекарство.

Какво всъщност е щастие?

– Щастието е една прекрасна емоция. Изживяваме щастие, когато желанията ни и обстоятелствата се срещнат. Това означава, че щастието, колкото и прекрасно да е,  е преходно, защото се определя от обстоятелствата. В много малка степен имаме контрол над обстоятелствата, което пък значи, че не би следвало да очакваме през цялото време да сме щастливи.

Докато щастието идва отвън, радостта идва отвътре. Тя е чувство на дълбоко удовлетворение от живота. Радостните хора приемат живота такъв, какъвто е, фокусират се върху доброто и намират причина да се радват. Това което искам да кажа е, че радостта, а не щастието е целта на живота, защото тя е емоцията, която съпътства реализацията ни като хора.

No Comments Yet

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline