Атанасовден

На 18 януари православната църква почита паметта на Свети Атанасий (Афанасий) Великий (Атанасовден).

Светецът е роден през 295 г. На 23-годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор.

Подобно на Св. Антоний, Св. Атанасий е сред малцината, заслужили названието „велики” като велик учител на Църквата и защитник на християнското учение. За разлика от Св. Антоний обаче, Св. Атанасий е роден в бедно християнско семейство през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Получил много добро образование и още отрано проявявал интерес към духовните дела. След като момчето завършило образованието си, Александрийският епископ го взел в дома си и го направил свой духовен син. Така започнал духовният път на бъдещия Св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли “баща на православието”. Като архиепископски секретар и съветник, Св. Атанасий участвал активно в Първия вселенски събор през 325 година. Тогава той разобличил александрийския презвитер Арий, който учел, че Иисус Христос не е Син Божий, а негово творение. Година по-късно бил ръкоположен за архиепископ на Александрия и служил 47 години, от тях 15 прекарал в изгнание. Светецът починал през 373 година и оставил след себе си богато литературно-богословско наследство.

Според вярването, Св. Атанасий е участвал в разделянето на небето и земята и на него се паднала честта да владее зимните снегове и ледове. Той е представен като покровител на зимата и студа, но и на зимното слънце.

Основното народно поверие е, че на 18 януари той съблича дебелия си кожух и облича тънка копринена риза. После на своя бял кон се изкачва в планината и се провиква: „Иди си зимо, идвай лято“. Щом го чуят, зимата се приготвя да си върви, а лятото се готви да дойде отново при хората. Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него денят започна да пораства с по „едно просено зърно“, затова празникът е известен и като  „Среди зима“.

Това е времето, в което селяните започват да преглеждат запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигнат ли до пролетта, и ако не – да се запасят,  защото „Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне“. Тази поговорка предупреждава, че ако началото на зимата е по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон.

В българския фолклор Св. Антоний и Св. Атанасий са тясно свързани – смята се, че двамата светци са братя. Според народните вярвания те първи изобретили ковашките клещи, заради което са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти, точилари и други. Народната легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи.

Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта, тогава Св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

Друго народно предание свидетелства за това, че Св. Андон и Св. Атанас са господари на чумата и на други болести, т.е. двамата светци имат власт и над тях. Има поверие, че всички болести се събират заедно на Антоновден, а от следващия ден те тръгват по хората.

За да умилостивят и болестите, и техните повелители-светци, някога селяните приготвяли специални обредни хлябове. Намазвали хлябовете с мед и ги раздавали на съседи и роднини.  Покрай този обичай в някои райони наричат двата празника още „сладки и медени“.

Имен ден празнуват: Атанас, Наска, , Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос” със значение „безсмъртен”.

No Comments Yet

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline