Житейската философия на Джоко Росич – подбрани мисли на един велик българин

Има хора, които нямат нужда от представяне. Такъв е и Джоко Росич. Личност, с главно Л! Присъствие, което остава, дори след като ни напусна и глас, който отеква във вечността!

Тук сме събрали част от неговите най-запомнящи се мисли, изречени гласно. И докато четем следващите редове, сякаш в съзнанието ни звучи неговият глас…

За света и хората

“Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.”

“Светът главно е добър – и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е смрадлив? За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави.”

“Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват “този е никой”. Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават.”

“Човек трябва да бъде отворен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.”

“Когато някой ми каже „Абе, няма вече добри хора”, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично…”

“Утрешният ден – нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.”

За България и българите

Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция“, питам „Що?“. Отговарят „Щото там е хубаво“. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво“.”

“Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.”

“Не може да се говори за безработица в страна, в която 40% от обработваемата земя не се обработва.”

“Моята житейска философия се основава на известната българска поговорка “Човек може и с 2, и с 200″. Затова не се оплаква от пенсията си, помества се в неговите си 2 и продължава да смята, че е галеник на съдбата.”

“Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос – има една типична българска дума „Трябва да се…“, а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.”

“България няма да се свърши, българският народ няма да се свърши, за Бога Господи!”

За любовта

“За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си“!”

“На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.”

“Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.”

“Има загуби, които не се лекуват. Не е вярно, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата. Я се сети за едно велико нещо, дето да е направено в радост. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико състояние !”

“Знаете ли кой е най-еротичният образ, запечатан завинаги в съзнанието ми? Беше във времето, когато рядко ни попадаха лъскави списания. В едно такова видях реклама, не помня на какво, в която жена с фино кафяво палто и кожени ботуши е направила типичната при ходене чупка в ханша. Дискретно и побъркващо!”

“Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да ѝ обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си усещам, че до мен стои жена.”

“Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване. То е да мъже без въображение.”

За младостта

“Може да звучи като клише, но е вярно: “Всяка възраст си има своята хубост”. Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил, да не зависиш от нищо и от никого.”

“Младите са прекрасни, само модата е странна, защото с панталона с увиснало дъно, който едва се крепи на таза, не можеш да се качиш на кон.”

“Вече не правя дивотии. Човек ги върши дотогава, докато може да избяга. Аз вече не мога да бягам.”

“Но така е с човека. Той никога не порасва. Само остарява. И цял живот години своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови…”

“Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.”

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline