Тоскана – магията на Италия

Когато стъпиш за първи път в Тоскана, тя завинаги се запечатва в душата ти. Защото това място притежава истинска магия.

Толкова красота има в нейните кипариси! С вечнозеления им цвят и аристократична форма, напомнящи пламък и състояние, което съществува завинаги. Независимо от условията и обстоятелствата. Вечно като ренесанса.

За първи път с Тони посетихме Тоскана с родителите ми преди две години. Все още си спомням реакцията на баща ми при вида на фантастичната катедрала на Флоренция и духа на този град, който моментално те пронизва. Усещаш веднага вдъхновението на Ботичели и Микеланджело.

Спомям си как баща ми се наслаждаваше на фантастичния пейзаж от Piazzale Michelangelo и тълпите от хора никак не попречиха на този момент. Нито на разходката ни в музея Уфици, или при малките магазинчета на Понте Векио. Защото има нещо специално във Флоренция, което не се усеща на никое друго място по света и което ни накара да се върнем отново. Този път със семейството на Тони и всичко беше все така вдъхновяващо и необяснимо.

И двете ни посещения в Тоскана бяха по повод юбилея на нашите майки. И мисля, че няма по-добро място в добрата и автентична Европа, за да отпразнуваш този така специален празник.

Във Флоренция нощувахме на прекрасно място, което напомняше повече на голяма стара галерия, отколкото на апартамент. С високия си таван и типично италиански стил, това уютно кътче беше едно от най-интересните, на които сме отсядали.

Намираше се точно срещу Галерията на Академията, което ми подари едно прекрасно начало на деня. Посетих галерията сама, без резервация и чакане по огромните опашка и нямаше по-вдъхновяващо и зареждащо утро от това да видя оригинала на Давид в почти празната зала.

Този град е толкова приказен и така въздействащ! Със живописните градини Боболи и духът на Дан Браун. И площад Синьория, при тишината на статуите. Стигаше ми само да се разходим вечер и да отпием вино в нашето скрито аперитиво, гледайки към катедралата. Наблюдавах този архитуктурен феномен, строен повече от шест века и помня, че ми се искаше в предишен живот да съм живяла във Флоренция и да съм била свидетел при създаването на феноменалната катедрала.

Тоскана ме завладя още повече с малките си селца и градчета, които сякаш са декор от някой средновековен филм. Взехме кола под наем и се потопихме в света на безкрайните тоскански полета, със стотици подредени лозя, кипариси и старинни къщи, разположени по върховете на хълмовете. Усетих Тоскана по малките китни, средновековни улици на Сиена, при крепостта на Черталдо и кулите на Сан Джиминяно. През деня се разхождахме из тези фантастични места и се зареждахме с енергията на италианската култура. А вечер изпращахме деня с чаша вино в розовата си къща близо до Черталдо.

Да си с близки хора в Тоскана е може би едно от най-специалните ми изживявания и ценни спомени. Спомени за дните, в които италианския въздух навлиза с трепетно очарование в душата ми. Спомен за зелените хилмове, където бих прекарала живота си. Спомен за усмивката на баща ми, помахващ пред катедралата на Флоренция, за пламъци – кипариси и щастието на  едно вечно и сладко пътешествие из магията на Тоскана.

Фотограф: Красимира Илиева

Още пътеписи от Красимира Илиева четете в личния ѝ блог Coconutstories.net

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline