За уважението

Мъж завел възрастния си баща в ресторант, за да го нахрани с вкусна вечеря. Бащата бил много стар и немощен.

Когато се хранел, парчета храна падали върху ризата и панталоните му. Хората в салона се обръщали или гледали с отвращение, но синът оставал напълно спокоен.

Когато вечерята приключила, синът внимателно помогнал на баща си да стане и го отвел до тоалетната. Там той почистил панталоните и ризата на баща си, измил го, с любов сресал посивелите му коси и му помогнал да си сложи очилата.

Когато влезли в салона на ресторанта, ги посрещнала пълна тишина.

Единственото, което можело да се чуе, било възмутеното шептене за това как може да се държиш така на обществено място, да хвърляш храна и да лишаваш другите от апетит.

Синът повикал сервитьора, за да плати сметката, платил му когато вече напускали залата, от една маса скочил възрастен човек и възкликнал:

– Изглежда, че оставихте нещо!

Синът се огледал, потупал джобовете си и казал:

– Не, нищо не сме оставили.

Тогава мъжът казал:

– Оставихте нещо за всеки, седящ в тази зала! Оставихте урок за всеки син и дъщеря и надежда за всеки родител!

Изведнъж хората в салона замълчали. Всеки от тях почувствал срам за това че осъждал тези хора – баща и син..

Защото една от най-голямата чест, с която може да ни удостои съдбата – това е грижата за възрастните ни родители. Тези хора, които са ни отдали своето време, здраве и пари. Те заслужават нашето най-голямо уважение ВИНАГИ.

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline