Ралица Паскалева: Само любовта няма как да се промени

Снимка: Мира Дерменджиева

Броени дни преди старта на пети сезон на един от най-харесваните български сериали, “Откраднат живот”, съм в компанията на Ралица Паскалева – “сърцето” на д-р Стилянова. Освен талантлива актриса, Ралица е представител на онази група хора, които винаги носят вдъхновението и положителния заряд със себе си, а естествената им красота придава още повече чар и магнетичност в излъчването им.

Вдъхновени от темата за любовта този месец и предстоящия женски празник, днес ще говорим за чувствата, емоциите и женската същност. А колко важни и необходими са в професията на една добра актриса – ще разберем след малко…

Снимка: Момчил Христов

– Здравей Ралица! Благодаря, че прие нашата покана! За начало на днешния разговор съм избрала един по-нестандартен въпрос. Световна тайна е, че жените изразяват много по-често и по-силно емоциите си. Повечето от твоите роли са персонажи, които владеят много добре своята емоционалност. Докъде наситената на емоции женска същност помага и пречи на актьорската ти игра?

– Здравей, Паулина! Наистина ми стана интересно, тъй като, аз смятам точно обратното за образите си. По-голямата част от роли ми, до сега, са ярки, запомнящи се и все на жени, които са свръхемоционални и повечето проблеми, които си създават, са именно заради тази свръхемоционалност. Ако вземем за пример д-р Галя Стилянова, да речем. Да, тя може да изглежда хладна, решителна и силна, но замислете се само в колко много епизоди сме я виждали разплакана, крещяща, разлюляна и тн.

Това, разбира се, може само да ме радва, тъй като за един актьор да играе подобни роли е удоволствие – може да разкрие таланта си и дори да развие още повече уменията си.

Освен всичко друго, съм далеч и от мисълта, че жените са по-емоционалната част от обществото. Всички сме хора и за емоцията няма възраст, пол или раса. Това как всеки я изразява, вече, е друг въпрос. Аз самата, като човек, съм наистина много емоционална и мисля, че това се вижда и в моите интервюта, в ролите ми, а дори и ако щете в постовете ми в социалните мрежи.

Смятам, че повечето хора, които се занимават с изкуство, са такива и именно това е движещата сила за тях – желанието да канализираш някъде тази свръхемоция и енергия.

Да бъдеш актриса – сбъдната детска мечта или призвание?

– Мисля, че и двете. Според мен, всяко дете преминава през доста желания и мечтани професии докато расте. Моите винаги се въртяха около изкуството или хуманитарните науки.

Първо си мечтаех да стана художник и рисувах много. Колкото и странно да е – една от първите картини, които нарисувах, беше икона на Архангел Михаил. Тогава имах силното желание да стана реставратор на църкви.

После преминах през ветеринарна медицина и стигнах до археология и по-точно египтолог, тъй като бях изключително добра в предметите история и география.

Истината е, че актьорството ме е съпътствало през цялото време. Винаги съм била организаторът на семейни игри, викторини, поетични вечери и тн.

Още в училище играех в театралната трупа и усещах, че ми се отдава. Може би затова, когато стана време да кандидатствам за висше образование и поставих нещата на кантар, си казах “Ралица, ако не избереш нещото, което ще те кара да се чувстваш значима и щастлива, ще страдаш цял живот.”

Сигурно можеше да съм страхотен археолог, но определено щях да бъда далеч по-самотна и неудовлетворена, тъй като за мен актьорската професия е не само работа, а главна движеща сила и захранва батериите ми като личност.

Можеш ли да дефинираш с една дума емоцията, която предизвиква в теб актьорската игра?

– Не. Актьорската професия е твърде комплексна и сложна за разбиране, особено от хора, които са далеч от нея и не осъзнват какво психическо, емоционално и физическо натоварване оказва тя.

Знам само едно и то е любим мой цитат от Станиславски – “..Всички ние трябва да се усмихваме всяка сутрин, защото се занимаваме с любимата си работа..” Е, при мен, уверявам, е точно така.

Изкуството никога не може да бъде дефинирано с една дума или емоция. То е всичко накуп.

Снимка: Йоан Гълъбов

– Има ли роля, която се е доближила максимално до теб като човек и трудно ли се “играе” себе си в такива ситуации?

– Не мисля, че има такава роля до момента, която да е приличала на мен. Разбира се, всеки актьор малко или много придърпва героя си към него, тъй като ние създаваме тези измислени образи с нашите лица, глас и тела, но дотам.

Може би Галя има някои мои жестове, реакции, но това е нормално – та ние живеем повече от две години и половина с тези образи. Но, като живот, цели и разбирания сме тотално различни.

Често, дори, се случва да ми кажат – “А, ама Вие изглеждата по-млада на живо.” или – “Ах, колко лъчезарно дете сте в живота, а в сериала или в “11А” колко сериозна и лоша изглеждате.” (усмихва се)

– В последните години българското кино бележи развитие, а проектите се радват на голям интерес и широка публика. Прави ли те щастлива популярността?

– Българското кино бележи развитие, но не толкова голямо колкото ми се иска на мен самата. За мен сериалите и телевизията не са кино. Това са две много различни неща и не бива да се бъркат.

Всичко в създаването на един телевизионен сериал и създаването на един пълнометражен филм е различно. Бюджетите, времето за заснемане, подготовката, ако щете и дублите, които могат да се заснемат, за да направите най-доброто.

Сериалът се снима със скоростта на светлината и често се случва да си кажа: Ехххх, ако имах повече време да помисля, щях да го направя по друг начин.

Удоволствието от киното и телевизията е различно. Едното носи бърза популярност, която често е нож с две остриета и по-скоро напряга личността ми в реалния живот, а пък киното носи усещането за успялост. Всеки актьор си мечтае за голямото кино, за Холивуд и за реализиране на мечтите си.

За жалост, нашата малка страна и ресурсът, който имаме, не са такива каквито са в Америка, но за сметка на това имаме големи професионалисти в тази сфера и оптимизмът ми не е изчезнал, че и тук, някой ден, ще има филмови проекти, за всички нас – българските актьори. Някои, от които не отстъпват по нищо на колегите си от Запада.

Снимка: Мира Дерменджиева

Казват, че красивите жени са по-успешни – съгласна ли си с тази формулировка?

– Не знам. Зависи какво означава “красива жена”, тъй като това е понятие, различно за всеки. Когато си изясня това може и да успея да отговоря на този въпрос.

Говорейки за сериали – започна пети сезон на “Откраднат живот”. Как се чувства д-р Стилянова и с какво ще ни изненада този път?

– Как се чувства? (смее се)

И аз бих искала да знам понякога как се чувства и какви изненади ѝ предстоят. Ние получаваме сериите по три и всъщност самите ние не знаем какво ще ни се случи в сериала. И аз, и зрителите стоим и чакаме с нетърпение развръзката. Мога само да кажа, че пети сезон по нищо няма да отстъпи на предишните ни сезони – дори напротив.

Ролята ти на гинеколог в МБАЛ “Св. Кирил” те доближи до едно изключително сериозно заболяване, а именно рака на шийката на матката. Последните статистики за болестта са стряскащи – възрастовата граница е по-ниска, а процента на заболели и смъртни случаи – по-голям дори от времето, когато медицината не беше така напреднала. Като жена, какво е твоето отношение към профилактичните прегледи и съветът ти към младите момичета?

– Ролята ми ме доближи далеч НЕ само до този проблем. Ролята ми на гинеколог ме доближи до хора с репродуктивни проблеми, сурогатство, коварни болести и житейски проблеми и неволи. Стоейки отстрани, на всеки му се вижда колко е затънал в проблеми и колко му е скучно, а самите ние не осъзнаваме страшните неща, които ни заобикалят, за които нямаме дори представа.

Аз самата ще бъда част от публичните личности, подкрепили кампанията на тема рак на шийката на матката. Аз лично съм ваксинирана. Това беше решение на моите родители, за което им благодаря! Мога само това да дам като съвет – обръщайте внимание на себе си и се вслушвайте по-често в собствения си организъм.

Снимка: Генадия Кортова

Ти си красива жена – как поддържаш добрата си форма?

– Благодаря за комплимента и милите думи, но май пак ще се повторя. Красота е….?! Добра форма е….?! Всеки да си отговори сам и съм убедена, че ще има много разногласия по темата…

Кои искри разпалват най-силно пламъка в очите ти?

– Не съм се замисляла. Все съм смятала, че човек или има пламък в очите или не. Както е или песимист, или оптимист. Има хора, които виждайки птички в парка и са на седмото небе, а други, на които и най-хубавите неща да се случат наведнъж – пак ще са недоволни.

Аз самата мисля, че съм от оптимистите и винаги се старая да имам пламък в очите – бих се изплашила от себе си, ако се погледна един ден в огледалото и не го видя. Здравето, щастието и успехът на обичаните от мен, може би, са нещата, които ме карат да подскачам от радост.

Aко се обърнеш назад към детските си години – кой е най-яркият и съкровен спомен, свързан с проява на любов?

– О, безумно много са. Истината е, всеки би казал, че неговото семейство е най-прекрасното, но аз наистина съм отглеждана с много любов и топлота. Никога не съм наказвана, бита или унижавана. Майка ми и баща ми винаги са щедри на думи и жестове, показвайки любовта и гордостта си към мен. Така че, от много ранна детска възраст аз помня само такива неща.

От това да ми подарят хамстер, до това да дойдат и да ме гледат винаги на първи ред в кино салона или в театъра. За мен, подкрепата на семейството и близките хора е много важна и изграждаща човека, като личност. Приятелите ми, например, не са много, но пък за сметка на това и те биха прекосили половината свят, ако се налага, за мен. Това ми стига.

От последните ми ярки спомени, свързани с любов, е едно бездомно куче, което ме гледаше с най-голямото обожание на света, когато спрях да го нахраня и погаля…

Снимка: Явор Седянков

Променил ли се е начинът на изразяване на любовта, като отношение между хората, от тогава до днес?

– Светът се променя с всяка секунда – технологии, медицина, езици… Май само любовта няма как да се промени и обясни, но нямам идея дали самото ѝ изразяване се е променило. Сигурно преди ако е било страшно романтично да ти подарят роза и да ти отварят вратата – сега май е по-модерно да ти напишат съобщение в инстаграм “Мноо си яка уе!” или да ти купят рокля в мола.

Малко е тъжно, защото хората с джентълменско поведение в днешно време са смятани за задръстеняци, а за мен е точно обратното. Хората с добро възпитание и обноски винаги ще са на мода. И все пак всеки преценява – кое му харесва, с кое е съгласен и с кое не, нали така?

Страда ли младото поколение от незнание за това какво е любов, добро?

– Аз, като извадка от младото поколение, на сто процента мога да кажа ДА! Страда! Но още по-лошото е, че не само младото поколение страда от незнание що е то любов и добро. Не искам да звуча зловещо, но самият факт, че хората се бият по улиците за отнето предимство, обират пенсионери, пребиват лекари и какво ли още не, означва само едно – агресия и недоволство. А любовта не може да вирее в компанията на ярост, агресия и злоба.

За жалост всички ние забравяме, че май главната ни цел на тази Земя е да живеем в хармония и любов, а се оказва, че тази задача е най-сложната, тъй като у хората Егото, себелюбието и алчността често заемат превес.

Но и за това не губя надежда, че ще се подобри един ден! (усмихва се)

Във филмите, много често любовта идва в най-неочаквания момент и преобръща историите на героите на 180 градуса. Така ли е в реалния живот?

– Любовта е навсякъде стига да си позволиш да я видиш. Често идва неочаквано – да, често идва и очаквано. Няма рецепта за това как, кога и защо ще я срещнеш. Това ѝ е най-интересното.

Снимка: личен архив

Когато говорим за любов – сърцето или съзнанието диктуват “правилата”?

– Ами зависи от човека. Има хора, които премисляйки твърде много, губят ценно време и други, които пък от припряност правят грешки. И за това също няма рецепта. Всеки човек има интуиция и трябва да я следва. Но напоследък, покрай ролята ми в сериала и познанията ми в създаването на едно човешко същество, се замислям – сърцето на човек започва да бие, още преди мозъкът му да се появи и оформи. Това дали означава, че трябва първо да слушаме сърцето, а после разума?! Не знам – аз също още се чудя.

Колко дубъла са нужни за любовта?

– Сигурно дубли са нужни за любовта, която самите ние се опитваме да си втълпим, че съществува. За онази силна, разтърсваща и реална любов няма място за дубли. Нещата се нареждат от само себе си.

Силна, слаба или закриляна трябва да бъде съвременната жена?

– Ами това е много забавна тема. Съвременната жена се е превърнала в един доста умел манипулатор…. (усмихва се)

Когато ни изнася сме силните, образованите, тези, които можем да се борим рамо до рамо с мъжете и да покоряваме всичко. А когато не ни изнася сме слабите и се обиждаме защо няма кой да смени крушката вкъщи. Истината е, според мен, че мъжете малко се объркват от това и самите те не знаят как да се държат.

Жената трябва да вземе решение какво я прави щастлива – дали това да бъде обгрижвана и закриляна или има за цел да се доказва, че не е по-слаб пол от мъжа. Това отново си е въпрос на лична гледна точка, но изберем ли едното не бива да се сърдим на другия пол, защо например той не се сеща да носи чантите в супермаркета…. Кой както свикне….

Съществуват ли понятията “женска” и “мъжка работа” в твоя свят?

– Не мисля… Но пък надали има много жени, които работят на нефтена платформа или като тежководолази. Сигурно има и такива – ако някоя от тях чете, мога да кажа – “Само така момичеееее!” (усмихва се)

– В началото на нашия разговор говорихме за емоциите. Радост или тъга са по-лесни за “изиграване”?

– Няма лесна и трудна емоция. Всяка изисква концентрация, лично себепознаване и не на последно място таланта да я пресъздадеш, когато всъщност самата емоция съвсем я няма там, където се очаква да я има.

Преди да задам последния си въпрос – какво ново да очакват нашите читатели и твои почитатели?

– Ами на нас, екипа на сериала, времето ни е почти изцяло заето от снимките. Така че, нека зрителите очакват пети сезон на “Откраднат живот” от 27-ми февруари – при нас кипи усилен труд и снимки понякога са по 14 часа на ден, за да можем да ви зарадваме. Уверявам ви – няма да бъдете разочаровани!

Ако животът ти е филм…

– Ще бъда главната роля.

Снимка: Мира Дерменджиева

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline