Мария Юрукова за “Плетчица” и отпадъка като ресурс

Познавате ли Мария Юрукова? Млада дама, която превръща всяка стара дреха в дезайнерско произведение на “Плетчица”.

В четвъртото издание на инициативата “Иновация в действие”, организирана от “Солвей Соди” и основния й партньор “Аурубис България”, Мария печели призовото място с проекта си “Плети с тениска” и неуморно продължава да участва в каузата да направим света по-добър!

Плетчица изразява моето хоби, а именно плетенето. Обичам да плета по всяко време, на всякакви места – това ме кара да се отпускам. Когато плета, забравям за всички ежедневни проблеми. В един момент на приятелите им писна да им подарявам всякакви плетени неща и това доведе до създаването на Плетчица. (смее се)

А сега е време да разберем коя всъщност е Мария Юрукова?

Мария е едно дребничко момиче с всестранни интереси и тайното желание да изчисти света.

По-конкретно – аз съм клиничен психолог, криминален психолог също. В момента съм част от няколко проекта в неправителствения сектор, свързани с рециклиране и образование.

Казваме “Здравей” на един от доброволците, които ще вземат участие в събитието на Нулев отпадък – България на 21 юни. Разкажи ни, Мария, за това в какво ще представиш на всички присъстващи в зала “Work&Share”?

– На 21 юни ще представя моя проект “Плети с тениска”, чрез който рециклирам стари тениски, превръщайки ги в прекрасни интериорни аксесоари за дома и офиса. Ще си поговорим за последиците от текстилната индустрия и за важността за рециклирането на текстил. Ще представя и няколко варианта, по които всеки може да рециклира старите си дрехи у дома и да им вдъхне нов живот.

Колко належаща е промяната в посока природосъобразен начин на живот?

– Природосъобразният начин на живот е личен избор. Не можеш да убедиш някого да се погрижи за себе си и за света ако сам не е узрял за това. Този начин на живот, в крайна сметка, е грижа за себе си.

Природосъобразният начин на живот не е купуване на определени страховито скъпи марки или неядене на глутен, а се свежда просто до това да се храним по-здравословно, да правим физически упражнения, да излизаме повече сред природата, да се грижим за психичното си здраве и прочие.

Това не е някаква нова и нечувана идея, но може би хората в големите градове все повече се отдалечават от природата и в този смисъл до по-качествени продукти – например друго си е да изям един домат от градината на баба ми.

Не мисля, че има някакъв момент, в който съм погледнала на света отговорно. Аз съм възпитана по този начин. Винаги съм се шегувала, че съм израснала в планината, тъй като моите родители са страхотни планинари.

Сравнително в зряла възраст започнах да се срещам и запознавам с хора, които въобще не се замислят за природните обекти, за горите, въобще за всякакви обществено значими теми, което първоначално беше леко шокиращо за мен.

Кой е най-потърпевш от замърсяването на околната среда?

– Всички обитатели на тази планета, но за разлика от нас, животните са потърпевши, без да са виновни за нищо.

Може ли отпадъкът да бъде ресурс?

– Разбира се, че може. В световен мащаб това са едни от най-печелившите бизнеси. В крайна сметка подобно предприятие би имало неизчерпаем ресурс.

Колко трудно е да редуцираме отпадъците, които всеки от нас генерира в ежедневието си?

– За мен е много трудно. Ако съм на планина, произвеждам много малко отпадъци, но в града ми е много трудно. Например около нас няма в близост пазарче, от което мога да си пазарувам насипно различни продукти, а са само хипермаркети, в които всичко е опаковано и включително има опаковка на опаковката. Но крачката е поне да събираме разделно отпадъците си, поне това.

Липса на отговорност, недостатъчна информираност или друг е първоизточникът за неправилно формираното отношение към отпадъците и тяхното генериране?

Нямам никаква идея. Вероятно е съвкупност от всичко. Когато си изхвърлим един отпадък, той за сравнително кратко време изчезва от погледа ни, вече го няма и спираме да мислим за него. Съответно за нас няма проблем, защото нашият отпадък е изчезнал.

Всеки от нас гледа разни потресаващи снимки из интернет пространството за плажове и океани, пълни с пластмаса, за огромни сметища, замърсен въздух, но това са просто снимки в интернет. Те не са снимани от нашата улица, която е сравнително чиста, съответно си мислим, че нямаме проблем, че това не се отнася до нас. Най-забавното в случая е, че ако всеки един от нас намали своите отпадъци, започне да събира разделно или почисти градинката пред блока си – всичко това ще се отрази на нас самите. Не само ще ни е по-красиво и чисто, но дори ще ни е по-евтино.

Ако всеки един от нас направи една малка крачка в посока грижа за другия и за природата, светът би станал едно чудесно място!

Още от Мария Юрукова очаквайте на “Полезни практики за генериране на по-малко отпадъци” на 21 юни.

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline