В живота, дълъг половин дихание, не планирай нищо освен Любов…

Тук споделяме малка частица от творчеството на един вдъхновяващ и велик творец.

За любовта във всички аспекти…

… защото любовта не е само между двама влюбени, не е само цел или крайна дестинация. Любовта е самият процес, светоусещането, разцъфтяването:

Любовта не почива на ничия основа, тя е безкраен океан, без начало и край.

Това е любовта: да летиш към тайно небе, да накараш стотици завеси да падат във всеки един момент, първо да се откажеш от живота, накрая да направиш стъпка, без нозете ти да помръднат.

Един ден ще превземеш сърцето ми напълно и ще го направиш по-пламенно от дракон. Миглите ти ще напишат върху сърцето ми стихотворението, което никога не е излизало от перото на поет.

Затворих устата си и ти заговорих по стотици безмълвни начина.

Търпението не е в това, да стоиш и да чакаш. То е в предвиждането. То е в това, да гледаш в нощта и да виждаш деня. Влюбените са търпеливи и знаят, че е нужно време, за да стане луната пълна.

Ще чакам тук. Мълчанието ти да се пречупи, душата ти да се разтърси, любовта ти да се пробуди.

Задачата ти не е да търсиш любов, а чисто и просто да откриеш бариерите в себе си, които си изградил срещу нея.

(В момента, когато чух първата си любовна история, започнах да те търся, без да знам колко сляп съм бил.) Влюбените не се срещат някъде накрая. Те са един в друг през цялото време.

Сбогуванията са за тези, които обичат с очите си. Защото за тези, които обичат с душа и сърце, няма раздяла.

Отвъд представите ни за правилни и грешни действия има едно поле. Ще се срещнем там. Когато душата лежи в тази трева, светът е прекалено пълен, за да говорим за него. Представи, език, дори изразът “един другиго” вече няма смисъл

Мисли за теб и само за теб…

… защото го заслужаваш, защото понякога имаш нужда от малка искра, която да запали огъня в теб, защото… за да промениш нещо в света си, е нужно да започнеш от малка промяна в себе си, в начина си на възприемане, в отношението си; защото… просто така:

Светлината и сянката, и двете са танцът на Любовта.

и нима още не знаеш?Светлината, която отразява света-това е твоята собствена Светлина.

Роден си с потенциал. Роден си с доброта и вяра. Роден си с идеали и мечти. Роден си с величие. Роден си с криле. Не си роден, за да пълзиш, затова недей. Имаш криле. Научи се да ги използваш и лети.

Защо стоиш в затвор, когато вратата е толкова широко отворена?

Престани да действаш толкова на дребно. Ти си Вселената във възторжено движение.

Не знаеш ли все още? Твоята светлина запалва световете.

Разкъсай маската. Лицето ти е великолепно.

Ти си огледало, отразяващо величествено лице. Тази Вселена не е отвън теб. Погледни в себе си. Всичко, което искаш, ти вече си това.

Душата на душата на Вселената е Любов.

Не си капка в океана. Ти си целият океан в една капка.

“Не бъди капка, а стани море. Щом ти липсва морето, тогава счупи капкомера.”

“Всичко във Вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.”

“Роден си с крила, защо предпочиташ да пълзиш през живота?”

“Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.”

“Вчера бях умен, затова исках да променя света. Днес съм мъдър, така че искам да променя себе си.”

“Това, което търсиш, търси теб.”

“Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.”

“Остави сухата молитва – онзи, който иска дърво, засажда семе.”

“Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.”

„Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.“

“Спри да изричаш „утре“. Много „утре“ са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.”

“Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.”

“Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното… Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.”

“Търси в себе си всичко, което пожелаеш! Вътре в душата ти има душа, нея търси! В твоята планина има съкровище, него търси! Ако търсиш странстващия мъдрец, то не го дири извън себе си, а в собствената си личност!”

“Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.”

“Можеш да различиш истинското от фалшивото, защото фалшивото предизвиква тревожно чувство в стомаха ти, докато Истинското изпълва сърцето ти с тихо щастие.”

“Любов – онова, което унищожава различията. Онова, което разкрива единството.”

“Любовта е безусловна доброжелателност!”

“Какво е любовта? Не ще научиш никога, докато не изгубиш себе си във Възлюбения.”

“В живота, дълъг половин дихание, не планирай нищо освен Любов…”

“Животът без любов няма смисъл. Любовта е водата на живота. Пий я и със сърцето, и с душата.”

“Това, което търсиш, също те търси.”

Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми е роден на 30 септември през 1207 г. в град Балх, в пределите на Персийската империя. Днес това са земите на Афганистан. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач, господар на своите ученици. Бащата Баха-е Велад е религиозен водач и учител. Поради заплахата от монголско нашествие семейството му поема на път.  Пътуването преминава през свещените земи на Мека и Средния Изток. И достига Коня – днешна Турция. След смъртта на бащата Баха-е Велад, Джеллаледин Руми поема поста на духовен учител, религиозен водач на школата.

36 години след появата си на бял свят Руми среща Шамс Табризи. Шамс взел от Руми книгите и учебниците и му рекъл: “Време е да живееш това, за което само четеш.” и ги захвърлил във водата. Казват, че така се запознали. Дервиш или скитащ мистик – Шамс е напреднал суфи, поел по духовния път на Любовта. Високо развити духовно, всеки от тях разпознава в другия довереника, когото е търсил. Две души се срещат и се преоткриват една в друга. Руми става мистик, а след три години Шамс изчезва. Руми се справя с мъката от раздялата чрез писане на поезия. Повечето от творбите му са писани между 37 и 67 години. Той пише 3000 поеми за Шамс, пророка Мохамед и Бог. Пише 2000 четиристишия, както и няколко епоса.

Суфизмът е мистико-пантеистично учение, възникнало през 9-ти век като своеобразен протест против ортодоксалния Ислям и тогавашната феодална действителност. Персийският суфизъм обожествява природата и нейните явления, стреми се да постигне божествената същност и да се слее с Бога по пътя на вътрешното самоусъвършенстване. Той отрича богатството и властта, иска равенство между хората, отрича социалното деление, тъй като според него всеки човек е носител на частица от божествената субстанция.

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline