Реклами

А колко малко м(н)и трябва

Август. Вълшебство. Магия. Очарование. Блян. Лято, подозрително отнесено от юлски порои и заключено в тесни междуофисни пространства. Разточителни вечери с привкус на блъскащо се между вълните доверие. Среднощни разбори над добре премерени количества лед в чашите,  екстравагантно облечени мисли, приютили невъздържани хрумвания и ранни полети.

Наслаждавам се. Тъмните слънчеви очила не успяват да прикрият недоспалия ми поглед. Живакът в термометрите напира да изхвръкне от стъклените епруветки, а вечер лекият хлад заклеймява, че все пак веднъж се живее. Отказвам да порасна. Нуждая се от безвремие, което да удавя в пристана на някой бряг. Пренебрегвам всякакъв тайм мениджмънт и най-самонадеяно преговарям за продължение на лятото, мислено.

Мечтая. Да върна времето назад. Да се събуждам от собствения си биологичен часовник или от сиянието си, ако щете, но не и когато трябва. Копнея. Да обиколя света, да почувствам с всяка фибра на тялото си разливащото опиянение от следващото приключение. Да забравя спорадичното чувство на отчаяние, безизходни ситуациии и тъмни тунели. Стремя се. Да отминавам уж градивните критики и хората, които ми казват, че не мога, не трябва, за какво ми е и има ли смисъл. Неистово желая да живея различно, уникално, нелогично.

Колебая се във вездесъщо очакване на правилни възможности, събития, обстоятелства, хора. Констатирам, че така и не се научих да затварям вратите докрай. Тайничко претендирам за вечна младост и ако може една вечна любов. Провалям се, осъзнавайки колко много искам, а колко малко ми трябва – само един непредсказуем, осъзнат, изживян август, по възможност, по необходимост, но вечност да е.

Реклами
Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline