Реклами

Фази на “развода” или промените в отношенията по пътя към юридическата раздяла и след това – част 1

Ако се спрем и разгледаме как хората създават двойка и хипотетично си представим двама човека, които са необвързани и имат социален живот ще забележим, че те би следвало да имат и голям избор на партньори.

Но се появяват и различия, с които ще се сблъскат. Определен процент от хората няма да им допаднат, поради възгледите, вярванията, социалното положение или начина на живот, който водят. С друг процент би могло да има сближаване, но след това бързо може да се стигне до охлаждане, поради разминаването на възгледите и начина на живот би могло да се стигне до силно негативни преживявания и емоции. При друг голям процент няма да има физическо и интимно привличане. Така погледнато забелязваме, че изборът не е толкова голям, колкото беше първоначалната хипотеза за обвързването.

От друга страна, в процентно съотношение се наблюдава през последните години, дори десетилетия, увеличаване на разводите. На тях може да се гледа като на етап на преход и биха могли да се разграничат няколко фази, които условно да бъдат разделени.

Първата е ерозия на взаимоотношенията, които се свързват с чувство на разочарование. На тази фаза се наблюдава задълбочаване на съпружеския конфликт, но успоредно със задълбочаването се правят и опити за справяне с него като се търсят ресурси в социалната среда от близки, приятели и роднини. Би могло да се каже, че партньорите не са взели още решение да не са заедно и мисълта за предстояща раздяла е свързана с много чувства, но преобладаващи са тревожност и страх.

Следващата фаза може да бъде наречена фазата на откъсването и като последица от нея се появява дистанцираността между партньорите. Тя се изразява в търсене и съответно намиране на подкрепа извън двойката и споделянето между партньорите е вече оскъдно или напълно липсва.

Друга последица е отсъствието на сексуални отношения в двойката. Ако имат деца, някои процеси биха могли да се маскират, чрез свръх грижа за децата или съответно за работата, ако нямат деца.

Другата фаза е така наречената юридическа раздяла. Смята се, че това е труден период, тъй като етапът на воденето на делата около развода би могъл да се просрочи в дълъг времеви диапазон. По този начин членовете на двойката биха могли да проиграват дълго на тази „сцена“ стари конфликти или неразрешени взаимоотношения.

Следва фазата на емоционалния развод. Не би могло да се определи кога точно започва и кога свършва тази фаза, вероятно е да е започнала в минал етап, на някоя от предходните фази, но това е индивидуално при различните хора. Приема се от някои изследователи на взаимоотношенията в двойката, че в най-добрия и бърз случай приключва 2-3 години след това, но други смятат, че са необходими до 7 години.

Тези периоди са условно обозначени и се приема, че продължителността е зависеща от редица фактори и личностни специфики, качества и ресурси за справяне.

След настъпването на раздялата постепенно се разпознава и приема, и промяната, която тя носи след себе си. От тук следва и периода на траур, според теорията на известния английски психиатър и психоаналитик Джон Боулби, привързаността е основна човешка потребност. Той смята, че с всяка раздяла се преживява отново опита, който имаме от детството и, че загубата отключва подобна на детската траурна реакция.

Този период е свързан със загуби от различно естество като загуба на сигурността, икономически загуби, загуба на контекста или част от него (дом, приятели, среда, деца и др.), прекъсване на сексуалните отношения с парньора и др.

Първата фаза на траура е отричане на реалността като това във фазата на юридическата раздяла би могло да се изрази в отричане на загубата на имущество и водене на безкрайни дела за връщането му. Отричане, когато има определяне на правата за отглеждане на децата на единия от парньорите и също водене на дела. Ако се застине на тази фаза това би могло да се определи като патологична реакция.

Друг период е на второ юношество, като тук се има предвид, че настъпва разбирането и осъзнаването, че си свободен. Този период се характеризира със случайни връзки, но изборите, които се правят са на база на това колко новият партньор прилича или се отличава от стария. Тези връзки, макар и на пръв поглед безцелни имат своя дълбок смисъл, тъй като помагат за повишаване на самооценката, за намаляване на враждебността, гнева и други чувства към партньора. В тази фаза рискът се крие в това да не се сключи нов брак, защото има висока степен на вероятност да завърши като първия.

Би могло да се каже, че колкото по-малко новите партньори се избират на базата на критерия „до колко прилича или се отличава от предишния“, а независимо от предишния, това е белег, че се излиза от тази фаза.

Автор: Тереза Иванова
Психо-социално консултиране и Арт терапия – www.terezaivanova.bg

Реклами
Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline