“Единствено хората могат да променят живота и съдбата на кучетата”

От мисия да помогна на нуждаещите се и изхвърлени от лошите хора животни, се превърна в начин на живот.
Може би поемам прекалено голям риск за себе си и живота ми като не подминавам мъката по улиците и кофите. Но някак, когато видя страдащи животни, ме побиват тръпки от агресията на хората, причинили им това.
В следващия момент виждам тези прекрасни очи, които ме гледат като светлината в тунела, сграбчвам го и поемам по пътя към голямото ни семейство. – Станислав -Тачи

Светът, в който живеем, е свят-отражение на хората, отношението им към всички и всичко останало, към тях самите. Много често поставяме имена на проблемите и сочим с пръст „отговорните“ за тяхното решение, без да се замислим, че причината сме именно ние.

Такъв е и проблемът „бездомни кучета“ – едно отражение, в което част от нас се припознават, а някои смятат, че това е работа на друг.

Истината е, че всеки един присъства в проблема и неговото решение, защото ежедневно се срещаме очи в очи с него – четирилапия бездомник, който търси малко храна, вода, топлина, а човекът вижда в него страх, агресия, зараза.

Порода е сумата пари, която си способен да дадеш за нещо, което би могъл да получиш без да дадеш и стотинка. – Цвети

Преди броени дни ви разказахме за Animal Help Mezdra – домът на бездомните кучета в община Мездра. Днес сме при тях – хората, които се грижат за голямото си кучешко семейство ежедневно, безкористно и безвъзмездно: Тачи, Цвети и Ото.

И тримата имат своя професия, личен живот и мечти, но най-голямата от тях е именно приютът и щастливия живот на кучетата!

Когато съм сред кучета не мисля за проблеми, а и те не ми позволяват, защото постоянно искат да им обръщам внимание и да си играя с тях.
Бездомните кучета не заслужавата тази съдба, просто трябва да им се даде шанс, за да покажат, че по нищо не се различават от домашните. – Ото

Тачи: Често се среща хората да подминават изоставени и болни кучета, но такова е възпитанието на голяма част от тях – да пренебрегват агресия към животни и животни, които са болни и стари. За хората можеш да съдиш по това как се отнасят към нуждаещите се животни, които няма с какво да им се отблагодарят освен с любов и признателност.

Виждат куче, спящо на плочките или в калта и казват: „Това е болно, това носи зарази…“
Ако е така – вече да съм умрял!

Често срещано е отношението към едно куче от “порода Х” и “помияр”.
Това е като да делиш черни и бели, жълти и червени… Странен вид расизъм. Има една “порода” и тя е куче! Трябва да се научим на това, въпреки че в доста ресторанти и магазини ще допуснат хора с кученце от “порода Х”, а мен с куче, което е закичено с обидното “помияр” няма да ме пуснат. Каква е разликата? По един и същ начин се обезпаразитяват и двете, и двете са от един и същи животински вид. Но не сме узрели ментално още.

Има надежда, но от масата в кафето или на алеята мама, тати и дете си говорят: „Ще ти купим най-хубавото кученце.“

Спаси куче от улицата, дай му цялата си любов, точно както би сторил и когато си купиш, с което не казвам, че хората, които са дали определена цена и са искали куче с точно тази порода няма да го обичат.

Според мен, още в училище трябва да се говори за отговорностите и за това, че да си вземеш Любимец, независимо какъв е куче, коте, зайче – ти трябва да си отговорен стопанин. Трябва да се разбере, че това не е предмет или играчка – някакъв бездушен уред за удоволствие.

Обмислям да напишем урок или по-точно основните причини да си вземем и да не си вземем домашен Любимец – всички плюсове и минуси, това как да реагираме в стресова ситуация, среща с куче без стопанин и улично куче, как да реагираме когато видим болно или изоставено куче, как да реагираме когато видим насилие над животно и да не подминаваме никога това нещо.

С глоби, допълнително ще се подобри всичко – с висока цена на “данък” домашен Любимец, за да може не всеки да си го позволява, тъй като сме страна, в която под път и над път се развива бизнес с продажба на “породисти” кучета. Може би този процес ще отнеме над 10 години, но ще е в добра насока, както е станало в Холандия и други държави, които нямат този “проблем”, наречен бездомни кучета. Вместо да следим практиките в държави без кучета, ние вървим – не, летим в бездната с проблемите.

Помияр буквално означава куче без порода. Но за съжаление се използва, за да се насади негативно отношение към бездомните животни. Хората, които я използват, искат да омлаоважат живота на бездомите кучета и по този начин да избегнат каквато и да е отговорност – Ото

Цвети: Единствено хората могат да променят живота и съдбата на кучетата. Човек може да направи хиляди чудеса за едно куче, особено ако то е бездомно. А в замяна ще получи най-чистата любов. Това, че живее на улицата не го прави по-малко куче, то е също толкова куче като всички останали. Има нужда от любов, храна, топъл дом и някой да го погали по главата. Нищо повече. Точно както и породистите.

Хората взимат кучета, за да доставят временно удоволствие на себе си или някой роднина. Когато осъзнаят, всъщност, какво е да имаш бебе куче в дома си, кучето често бива изхвърляно и връзвано на двора на 1 м. синджир.

Абсолютно същото е и с кастрациите. Изключително безотговорно е да вземеш куче, да го събереш с друго, от другия пол, или да го пускаш на свобода по улиците, а след това малките да бъдат изхвърляни в найлонови пликчета в реката или в кофата за боклук.

Ние хората сме виновни и ангажирани с проблема „Бездомни кучета“ – отговорността е обща, не само на организациите и на общините! Не бих могла да остана безучастна, когато някой полага грижи да живеем спокойно. За съжаление, в последните 3 години се сблъскваме точно с тази реалност.

Ото:  С Тачи се познаваме от много време. През 2015 г. се случи така, че когато и да му се обадя, за да се видим все нямаше време, защото е някъде и помага на някое куче. В последсвие ми казваше, че отива в приюта, където прибират кучета и трябва да се грижи за тях. Постоянно се шегувахме с него, че прекарва повече време с кучета, отколкото с хора. Лятото на 2015 г. бях отпуск и реших да посетя приюта. Обадих му се и той беше там. Случайно наш приятел минаваше наблизо и му казах къде отивам. Той реши да дойде с мен. От момента, в който влязох вътре, мисленето и нагласата ми към бездомите животни коренно се промени и затова всеки свободено момент съм там.

Прекарвам при кучетата около 80-90 дни в годината, за разлика от Тачи, който е там всеки ден. Физически това не ми тежи изобщо, тежко е финансово и психически, защото постоянно трябва да се тревожим дали ще има пари за храна и лечение. Също така тежи и фактът, че има страшно много животно, на които физически няма как да помогнем.

Мисля, че не обичта, а по-скоро омразата към животните се възпитава. Досега не съм срещал дете, което да няма желание да отиде и да погали животно.

Тук вече идва ролята на родителите – дали ще му покажат какъв е правилният начин да комуникира с него или ще му наложи нерационалните си страхове и необяснима омраза.

Хората участват в проблема „Бездомни кучета“ като го създават – бездомите кучета някога са били домашни. Има и хора, които искат да помогнат. Някои материално, други отделят от времето си.

Когато спасиш или куче в беда , независимо дали си прибрал мокрото куче от улицата или кученцето или кученцата от кофата ти трябва да отделиш от времето си за да се грижиш за него. Когато искаш нещо даваш всичко, за да го постигнеш.
Благодаря на животните, че ми отвориха очите за хората! –
Тачи

 

Всеки, който желае да помогне на “Animal Help Mezdra” може да използва банковата сметка на организацията:

BG09BUIB98881051563900
BIC BUIBBGSF
СНЦОП “В помощ на животните в Мездра”

да отиде на място, да осинови куче от приюта или да присъства на благотворителните прожекции на документалния филм “ВТОРИ ШАНС” на 04, 10 и 17 декември в столичното кино “Одеон”.

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline