„Да прецакаш Дявола. Тайната за постигане на свобода и успех“

В книгата си “Да прецакаш дявола” Наполеон Хил разкрива кой е дяволът в живота ни и какво причинява той на 98% от живите същества на земята, според него самия, дяволът, с който трябва да се справим в собственият си живот и в личните си преживявания!

„Да прецакаш дявола“, по думите на самия Хил, дава на човек ключа към затвора, в който той сам се е поставил. Основната й ценност е, че тя очертава разликата между човека, който се носи по течението на живота без цел и посока, и онзи, който използва най-ценния си ресурс – своя ум, за да управлява живота си и да постига целите си. Както бизнес консултантът Брайън Трейси правилно отбелязва, ако „Мисли и забогатявай“ е картата по пътя към успеха, то „Да прецакаш дявола“ ще помогне на хората да се освободят от бариерите, които вероятно им пречат да постигнат този успех.

-Едно от приспособленията ми да държа в подчинение умовете на хората е страхът.

Шестте най-силни вида страх, които използвам са страхът от бедност, критика, страхът за здравето, страхът от загубата на любов, страхът от остаряването и страхът от смъртта.

Най-голямото ми оръжие е бедността. Непрекъснато обезкуражавам хората да придобиват материални блага, защото бедността ги потиска, пречи им да мислят и ги прави лесни жертви.

Разклатеното здраве също ми е верен съюзник. Нездравото тяло отслабва способността за мислене. Страхът от болести е вторият по мащаб страх в света. Успявам да корумпирам умовете на младите, като ги научих да пият и пушат. Цигарите сломяват волята, намаляват съпротивителните сили и способността за концентрация, пречат на човека да развива въображението си, а умът му да работи ефективно. Това означава, че притежавам милиони хора, които подкопават своята способност да устояват на трудностите.“

Страхуваме се да поемем отговорност за всичко, което създаваме. Трансформираме ли страха, ще трансформираме и нашият свят.

Страхуваме се от живота, защото ни е страх от смъртта. Ако не се страхуваш да умреш, не се страхуваш и да живееш. Всеки страх се основава на това, че няма да  можем да имаме нещо, от което се нуждаем. Когато разглеждаме страховете си, започваме да ги преживяваме. Те започват да ни обземат, да ни обладават и парализират.

Когато източникът на радостта произтича от нас самите, страхът изчезва. Ставаме по-привлекателни за околните, защото хората биват привлечени от стабилни, твърди и чувствителни хора. Тези, които изглеждат спокойни, улегнали, радостни и по природа щастливи са хората, които си дават сметка, че щастието и радостта им произтича от тях самите.

Най-силното оръжие, което прилагам върху човеците, се състои от два тайни принципа. Първо ще говоря за принципа на навика, чрез който тихичко влизам в главите на хората. Оперирайки чрез този принцип, установявам навика на зависимостта или това да се носиш по течението. Когато човек започне да се носи по течението, той се запътва право към Портите, които вие, човешките същества, наричате Ад.
Най-точно мога да обясня какво означава това, като ти кажа, че хората, които мислят със собствения си ум, никога не се „носят”, за разлика от другите, които мислят малко или въобще не мислят. Виж, те направо „се носят по течението”, така си е. Носи се по течението човек, който се оставя да бъде повлиян от обстоятелствата и те започват да контролират живота му. А обстоятелствата и случайността са неща, които се намират извън ума му. Такъв човек е по-склонен да ме пусне в съзнанието си и да ме остави да мисля вместо него, отколкото да поеме отговорността да мисли сам.

Носи се по течението онзи, който е твърде ленив – говоря за леност на ума, за да използва собствения си ум. Ето така аз окупирам съзнанието на хората и посявам в тях своите собствени идеи.

Влизам в умовете на хората чрез мисли, за които те вярват, че са техни собствени. Онези, които ми служат най-добре, са страхът, суеверието, алчността, сребролюбието, сладострастието, отмъщението, гневът, суетата и обикновената леност. Използвайки едно или повече от тях, мога да вляза в ума на човека по всяко време, но най-добри резултати постигам докато човек е все още млад и докато не се е научил да затваря всяка една от тези девет порти.

Родители, учители, религиозни водачи и много други възрастни служат на целите ми, без самите те да го подозират, като сриват у младите хора умението да мислят самостоятелно.

Нямам влияние върху човек, който не се носи по течението – сега или когато и да било. Контролирам само слабите, а не онези, които мислят самостоятелно.

Няма коментари

Оставете коментар

Еmail адресът ви няма да бъде публикуван с коментара.

Този сайт използва Akismet, за да редуцира възможностите за спам . Научете как се съхраняват и се оперира с данните нужни за коментар .

© 2017-2018 Sublime Media Room, Всички права запазени.

Inline
Inline