Книгата (440 стр., ИК „Колибри“ корица: Владимир Атанасов) има за цел да хвърли светлина върху основните принципи на обучението и развитието. Тя насочва – в контекста на необходимите реформи в образованието – нашето внимание към най-същественото: малкото дете трябва да захранва невероятно пластичния си ум, живеейки в контакт със света и придобивайки в добре организирана среда, но самостоятелно, разнообразен и мотивиращ го опит, заобиколено от хора на различна възраст, които го подкрепят и му се доверяват. След като сме вникнали в основните закони, обуславящи развитието на детето, следва да се доверим на самите себе си и да решим как най-добре да ги прилагаме според средствата, с които разполагаме. Главното е да не попаднем в капана на догматизма. Докато продължаваме да налагаме на децата обучителна система, която не отчита естествените механизми на умствената работа, ние ще ги поставяме в мъчителни за тях ситуации. Учителите от своя страна ще бъдат принудени непрестанно да упражняват натиск върху демотивираните деца и да приключват работния си ден капнали от умора. За щастие алтернатива има, защото “революцията в образованието е възможна”.
Бивша учителка, езиковед по образование, Селин Алварес (р. 1983) придобива голяма популярност във Франция и Европа през 2016 г., когато издава книгата си „Природните закони в развитието на детето“. Тя провежда експеримент в една детска градина във френския град Женвилие. Класът ѝ “прилича на щастлив кошер, в който всеки” е “мотивиран да изпълнява собствената си задача в собствено темпо, по свой начин, самостоятелно или с другарче, зачитайки единственото правило на колективния живот, ясно заявено и твърдо припомняно в случай на нужда: никога да не се възпрепятства дейността на другия, никога по никакъв начин – нито на дете, нито на възрастен.”
Работата на Алварес представлява комбинация между методите на Мария Монтесори и когнитивните науки. Водена от идеята си, че детството има свои естествени закони, които трябва да се уважават, тя ентусиазирано работи в тази насока и получава изключителни резултати. В края на втората година всички деца от най-голямата група и 90% от средната знаят да четат и показват отлични знания по аритметика, като между другото, което не е никак второстепенно, развиват и ценни морални и социални качества.
Откъс от „Природните закони в развитието на детето“ от Селин Алварес
„Пластичността на мозъка
Човешкото същество не се ражда без каквато и да е организация на мозъчната дейност. Напротив, то идва на белия свят със забележителна канава на основните невронни пътища, известни при възрастните. Аз винаги съм изпитвала дълбокото усещане, че бебето се ражда с всички зачатъци на човешките потенциали, които само чакат да се сдобият с опит извън майчината утроба, за да започнат развитието си… Но да видя прецизността на мрежата невронни връзки благодарение на ядрено-магнитния резонанс, бе за мен извор на колосална радост: значи, това е вярно, невронната мрежа у човешкото същество е опъната още преди раждането му, за да развива след това своите дълбоко човешки характеристики. Ние се раждаме с вродено предразположение да общуваме, да изграждаме точни и структурирани езикови умения, да запаметяваме, да разсъждаваме по подреден и логичен начин, да творим, да изобретяваме, да се отдаваме на въображението си, да изпитваме широка гама от чувства и да ги регулираме в случай на нужда, нещо повече, раждаме се с нагласата за съпричастност и емпатия, с дълбока морална интуиция и чувство за справедливост. От което следва, че всеки човек се ражда с големи обещания за висока интелигентност и човечност. Не е ли това нещо изключително?
Ала точно тук на сцената излиза колосалната важност на заобикалящата ни среда, защото тази невронна мрежа е съвсем незряла. Макар и предразположено още след раждане да говори или разсъждава, човешкото същество не носи в багажа си нито словото, нито разсъждението. То се ражда до известна степен недозряло, изникнало сред широкия свят, без дори да е приключило оформянето на мозъка си. От този момент насетне развитието на вродените в него способности ще бъде обусловено – при това без никакъв филтър – от качеството на житейската среда. Тази недозрялост на мозъка може да изглежда изненадваща. Действително, тя прави човешкото същество изключително безпомощно и ранимо от бедни, насилнически или отровни среди. Защо ли това дооформяне на мозъка не се извършва в топлината, защитата и интимността на майчината утроба, както се случва при другите млекопитаещи, които се раждат с далеч по-зрели невронни мрежи, позволяващи им да общуват, да вървят или да се ориентират едва няколко часа след раждането си? Природата, обикновено така подредена, дали не си е „загубила ума“?
Не, в никакъв случай! Тази мозъчна недозрялост е насъщна необходимост, понеже човекът несравнимо повече от всяко друго млекопитаещо притежава способността да разсъждава, да мечтае и да твори; той непрестанно изобретява нововъведения. Ако неговото малко виждаше деня със зряла интелигентност, какъвто е случаят при другите млекопитаещи, то щеше да се роди приключило, със завършена интелигентност, разполагайки с твърде малко пластичност, неспособно да възприеме еволюционните скокове на предходните поколения. Щеше да се роди предопределено, животът му щеше да бъде спокоен и сигурен, но съвършено неподлежащ на еволюция. Следователно изхвърляйки насред света малкото на родения изобретател, какъвто човекът безспорно е, по един преждевременен начин, природата го задължава да хване в движение влака на човечността и му осигурява възможността през първите години от своя живот да въплъти без усилие в невронните си фибри културата на своите родители. Понеже се ражда недоразвито, вродените предразположения на бебето се формират пряко едновременно с лингвистичните, поведенческите и културните нововъведения, осъществени преди раждането му. То няма нужда дори да учи каквото и да било, неговата интелигентност се изгражда пряко заедно с тях!
Значи, това преждевременно раждане всъщност е истински майсторски удар. То осигурява еволюционния континуум: малкото на човека въплъщава пряко в невроналните си фибри наследството на своите родители. По този начин то се вписва без усилия и без спънки в дългата еволюционна верига на човечеството. И очевидно в очите на госпожа Природата опасностите, на които подобна мозъчна незрялост излага човешкото същество, не тежат на везните толкова, колкото колосалните адаптивни възможности, които тя предоставя.
Голямата мозъчна незрялост на детето
Днес ние разбираме много повече защо заобикалящата детето среда е тази, която влияе върху развитието на зачатъчните му потенциали далеч повече от гените. Понеже мозъкът му разгръща невронната си мрежа в унисон със заобикалящата го среда, тя оказва своето влияние – положително или отрицателно – върху развитието на заложбите му от интелект и човечност. Така тук се сблъскваме с една отлична и една много лоша новина. Добрата е, че не съществува генетически предопределена фаталност: всички ние сме способни – независимо от наследените от нас гени – да развиваме свой изключително усъвършенстван и позитивен интелектуален и социален капацитет. Лошата новина е, че първите заобикалящи малкото на човека среди, в които то отраства, се отпечатват с огромна мощ в най-съкровените части на невронните му фибри – за добро, но и за лошо. Другояче казано, природата дава ключовите ориентации, снабдявайки новороденото с латентни човешки потенциали, но заобикалящата го среда е тази, която предопределя качеството на развитието на тези вродени потенциали: те се проявяват или не в зависимост от възможностите, предложени от средата. Тук аз отразявам едно от твърденията, споделени до голяма степен от университетските центрове, участващи в изследванията за развитието на детето. Имам предвид най-вече силно ангажирания и отличаващ се с педагогическа насоченост Център за развитието на детето (Center on The Developing Child) на университета в Харвард.
От което следва, че човешкото същество не е предопределено да развие езика, разума, емпатията, както и всички останали вродени латентни потенциали; то само е предразположено към тях. Разликата е колосална. Няма никаква гаранция, че то ще развие човешката интелигентност, която притежава в зачатъчно състояние… То се ражда с възможността да я развие. И ще трябва да го прави в условията, които му предлага заобикалящата го среда.“
Ето част от изводите и препоръките на Селин Алварес:
„Онова, което представляваме е обусловено главно от заобикалящата ни среда.“
„Човешкото същество, за да извлече най-доброто от своите заложби, се нуждае от среда, изпълнена с обич, жива, богата, подредена, насърчаваща изследователския дух и спонтанните действия, срещата с другите, добронамерените взаимоотношения, взаимопомощта, емпатията и щедростта.“
„Възрастният трябва да съсредоточава своите действия основно върху създаването на заобикаляща среда, способна да подхранва и въздейства благоприятно върху развитието на детето.“
„Развитието на вродените“ в детето „способности ще бъде обусловено при това без никакъв филтър – от качеството на житейската среда.“
„Учените са констатирали, че между 86 и 98 % от думите използвани от децата произхождат пряко от речника на своите родители.“
„За новороденото всичко е възможно – и най-доброто, и най-лошото. Мозъчната незрялост издава изключителен потенциал и същевременно изключителна уязвимост.“
„Онова, което създава неравенство между хората, не са гените, а средата.“
„Нека му позволим (на детето) да изследва, да изгражда връзки със света и други човешки същества, стимулирайки възникването на милиарди невронни връзки.“
„Малкото дете не може да не учи. Да учи, за него е като да диша. И то го прави, без да си дава сметка за това, създавайки между 700 и 1000 нови невронни връзки всяка секунда.“ „От което следва, че трябва да го изслушваме, независимо дали искаме или не, защото множеството дребни неща, на които не обръщаме внимание структурират – пряко и без никакъв филтър спонтанността и навиците на нашите деца. Нашето поведение подготвя тяхното.“
„Общуването с дете изисква личностно присъствие, съзнателно наблюдение над собствените действия и поведение“.
„Всяко значително изискване към детето предполага преди всичко значително изискване към себе си.“
„Възможностите да се изразяваме правилно, точно и с лекота, не е само залог за успешно социално включване, но преди всичко начин за разгръщане на сложна, логична, богата, точна и структурирана мисъл“. /Ето защо системата на Селин Алварес при работа с деца набляга на „езиковата чистоплътност“ и изключително точен речник./
„Насърчаването на децата да развиват една богата, структурирана и точна устна реч подпомага познавателното им развитие.“ Това изисква да се създават условия детските „уши да бъдат подхранвани с интересна и стойностна словестност, очите им – с приятни гледки, а ръцете им – със занимателна и полезна дейност.“
„ Трябва да обичаме детето, да бъдем заедно с него, да го допускаме в нашия живот и да не го изолираме…, да отговаряме просто на неговите потребности от взаимодействие, без да го стимулираме прекалено, да си говорим с него, да го успокояваме, когато е тревожно или напрегнато, за да не увредят хормоните на стреса неговия незрял мозък, да му позволим да изследва света и да прави открития, да не нарушаваме собствения му ритъм и най-накрая да задоволяваме телесните му нужди, предлагайки му подходяща и пълноценна храна, както и необходимите за възстановяването му цикли сън.“ „Да се създаде среда обичлива, топла, задушевна, но същевременно реална – среда, която не е откъсната от света, но – точно обратното – развежда малкия човек из реалния свят.“
„Експеримент, проведен в института …в Лайпциг, показва, измервайки мозъчната активност на бебетата, че само за 15 минути, едва на четвъртия месец от жинвота им, те са способни да разбират дали дадена фраза – от език, който никога не са чували – е с правилен синтаксис или не.“
„За да учим, трябва да бъдем активни, ангажирани и да придобием умението веднага да забелязваме своите грешки, за да внасяме необходимите поправки в знанията си.“
„Колкото и добре технически екипирано да е малкото дете през първите години от живота му, способността му да усвоява базисни знания е изцяло обусловена от качеството на осведомяването и обяснението, които му поднасяме ние в моментите, когато то провежда своите активни опити да се ориентира в заобикалящата го среда.“
„ Ако сме винаги край него(край детето) и сме на разположение в общуването, ние му предлагаме най-добрата в света техническа и педагогическа подкрепа за развитието на природната му интелигентност: нашата добронамерена индивидуална психическа поддръжка.“
„ Активната ангажираност, психологическата поддръжка за другия и смесването на възрастите са три основни параметъра при усвояването на базови знания за малкото дете.“
„Децата се пристрастяват към някакво знание, когато то им бива предложено по жив, колоритен начин: умът им е устроен така, че го възприема в неговата цялост и реалност.“
„Освободено от страха, че може да сгреши, детето се развива като личност уникална, силна, стабилна, уверена, творческа.“
„ Необходимо е единствено да му осигурим (на детето) естествена, жива, динамична среда, в която то да живее в собствената си култура, да участва в ежедневните дейности, да осъществява обмен и взаимодействие с човешки същества на възрасти, различни от неговата, да играе на открито, да наблюдава и изучава заобикалящата го природа, като същевременно удовлетворява личните си увлечения и нужди от ежедневна физическа активност.“
„Доказано е , че децата, които могат да играят редовно сред природата, имат повишени двигателни умения – включително баланс, координация и пъргавина. Те също така знаят как да поемат рискове, съобразени със собствените им възможности….Това, което нашите деца търсят, не е нов метод на преподаване, а светът – такъв, какъвто той вече съществува.“
„Човешкият мозък не може да разбере нещо, което не е преживял: никакво описание, никакъв образ или картина не могат да заместят сетивния, грандиозен и жив урок, преподаван ни от природата.“
„Днес много изследвания ясно показват, че контактът с природата успокоява, енергизира, съживява умовете, алкализира организмите, подкиселени от социалния или екологичен стрес, развива моторните и познавателните умения, стабилизира настроението, регулира отрицателните емоции и дори благоприятства развитието на творческия дух.“
„ Интелектът на детето чувства необходимост да бъде в контакт със света. Той не просто иска света да му бъде разказан, а е изпълнен с усещането, че трябва да живее и да се въплъти в него, чрез собствените си изследователски мисии.“
„Онова, което наистина представлява богатство на средата за детето, не е количеството, а качеството на дейностите, които тя предлага. Защото, ако недостатъчното стимулиране е вредно, свръхстимулирането изобщо не му отстъпва“. „Затова вън, разноцветни, звънтящи и писукащи играчки от различни материали и форми. Чао, електронни устройства, анимирани филми в бясно темпо, таблети и телевизия!“.
„Първото нещо, което трябва да направим, когато детето е преизпълнено с емоция, надхвърляща възможностите му да се справи с нея – гняв, болка, тъга, безпокойство и т.н., – важно е да го успокоим с нашето присъствие, да му покажем силната си обич и да го утешим.“ „ От основно значение е да помогнем на детето да разкаже за своите чувства, за да може се успокои още повече.“
„Когато имаме доброжелателно, топло, сърдечно отношение към детето, невроните на хипокампуса му образуват огромно количество невронни връзки:паметта му, както и дарбата му за овладяване на базови знания, се развиват значително.“
„Нашето благоразположение подпомага развитието на моралните и емпатичните способности у детето.“ Защото „Благоразположението не е само педагогическа възможност. То е истински катализатор на развитието.“
„Ако децата обитават чиста, логически подредена и красива среда, те вземат присърце и грижата да я поддържат добре.“
„Ние не сме в състояние да „обучим“ детето. Единственото то само създава и обучава своя интелект въз основа на собствения си опит. Ние възрастните, можем само да му помогнем в тази съзидателна работа.“ Защото „ Човешкото същество се учи благодарение на собствената си ангажираност и вътрешна мотивирана дейност.“
Бивша учителка, езиковед по образование, Селин Алварес (р. 1983) придобива голяма популярност във Франция и Европа през 2016 г., когато издава книгата си „Природните закони в развитието на детето“. Тя провежда експеримент в една детска градина във френския град Женвилие. Класът ѝ “прилича на щастлив кошер, в който всеки” е “мотивиран да изпълнява собствената си задача в собствено темпо, по свой начин, самостоятелно или с другарче, зачитайки единственото правило на колективния живот, ясно заявено и твърдо припомняно в случай на нужда: никога да не се възпрепятства дейността на другия, никога по никакъв начин – нито на дете, нито на възрастен.”
Работата на Алварес представлява комбинация между методите на Мария Монтесори и когнитивните науки. Водена от идеята си, че детството има свои естествени закони, които трябва да се уважават, тя ентусиазирано работи в тази насока и получава изключителни резултати. В края на втората година всички деца от най-голямата група и 90% от средната знаят да четат и показват отлични знания по аритметика, като между другото, което не е никак второстепенно, развиват и ценни морални и социални качества.
Откъс от „Природните закони в развитието на детето“ от Селин Алварес
„Пластичността на мозъка
Човешкото същество не се ражда без каквато и да е организация на мозъчната дейност. Напротив, то идва на белия свят със забележителна канава на основните невронни пътища, известни при възрастните. Аз винаги съм изпитвала дълбокото усещане, че бебето се ражда с всички зачатъци на човешките потенциали, които само чакат да се сдобият с опит извън майчината утроба, за да започнат развитието си… Но да видя прецизността на мрежата невронни връзки благодарение на ядрено-магнитния резонанс, бе за мен извор на колосална радост: значи, това е вярно, невронната мрежа у човешкото същество е опъната още преди раждането му, за да развива след това своите дълбоко човешки характеристики. Ние се раждаме с вродено предразположение да общуваме, да изграждаме точни и структурирани езикови умения, да запаметяваме, да разсъждаваме по подреден и логичен начин, да творим, да изобретяваме, да се отдаваме на въображението си, да изпитваме широка гама от чувства и да ги регулираме в случай на нужда, нещо повече, раждаме се с нагласата за съпричастност и емпатия, с дълбока морална интуиция и чувство за справедливост. От което следва, че всеки човек се ражда с големи обещания за висока интелигентност и човечност. Не е ли това нещо изключително?
Ала точно тук на сцената излиза колосалната важност на заобикалящата ни среда, защото тази невронна мрежа е съвсем незряла. Макар и предразположено още след раждане да говори или разсъждава, човешкото същество не носи в багажа си нито словото, нито разсъждението. То се ражда до известна степен недозряло, изникнало сред широкия свят, без дори да е приключило оформянето на мозъка си. От този момент насетне развитието на вродените в него способности ще бъде обусловено – при това без никакъв филтър – от качеството на житейската среда. Тази недозрялост на мозъка може да изглежда изненадваща. Действително, тя прави човешкото същество изключително безпомощно и ранимо от бедни, насилнически или отровни среди. Защо ли това дооформяне на мозъка не се извършва в топлината, защитата и интимността на майчината утроба, както се случва при другите млекопитаещи, които се раждат с далеч по-зрели невронни мрежи, позволяващи им да общуват, да вървят или да се ориентират едва няколко часа след раждането си? Природата, обикновено така подредена, дали не си е „загубила ума“?
Не, в никакъв случай! Тази мозъчна недозрялост е насъщна необходимост, понеже човекът несравнимо повече от всяко друго млекопитаещо притежава способността да разсъждава, да мечтае и да твори; той непрестанно изобретява нововъведения. Ако неговото малко виждаше деня със зряла интелигентност, какъвто е случаят при другите млекопитаещи, то щеше да се роди приключило, със завършена интелигентност, разполагайки с твърде малко пластичност, неспособно да възприеме еволюционните скокове на предходните поколения. Щеше да се роди предопределено, животът му щеше да бъде спокоен и сигурен, но съвършено неподлежащ на еволюция. Следователно изхвърляйки насред света малкото на родения изобретател, какъвто човекът безспорно е, по един преждевременен начин, природата го задължава да хване в движение влака на човечността и му осигурява възможността през първите години от своя живот да въплъти без усилие в невронните си фибри културата на своите родители. Понеже се ражда недоразвито, вродените предразположения на бебето се формират пряко едновременно с лингвистичните, поведенческите и културните нововъведения, осъществени преди раждането му. То няма нужда дори да учи каквото и да било, неговата интелигентност се изгражда пряко заедно с тях!
Значи, това преждевременно раждане всъщност е истински майсторски удар. То осигурява еволюционния континуум: малкото на човека въплъщава пряко в невроналните си фибри наследството на своите родители. По този начин то се вписва без усилия и без спънки в дългата еволюционна верига на човечеството. И очевидно в очите на госпожа Природата опасностите, на които подобна мозъчна незрялост излага човешкото същество, не тежат на везните толкова, колкото колосалните адаптивни възможности, които тя предоставя.
Голямата мозъчна незрялост на детето
Днес ние разбираме много повече защо заобикалящата детето среда е тази, която влияе върху развитието на зачатъчните му потенциали далеч повече от гените. Понеже мозъкът му разгръща невронната си мрежа в унисон със заобикалящата го среда, тя оказва своето влияние – положително или отрицателно – върху развитието на заложбите му от интелект и човечност. Така тук се сблъскваме с една отлична и една много лоша новина. Добрата е, че не съществува генетически предопределена фаталност: всички ние сме способни – независимо от наследените от нас гени – да развиваме свой изключително усъвършенстван и позитивен интелектуален и социален капацитет. Лошата новина е, че първите заобикалящи малкото на човека среди, в които то отраства, се отпечатват с огромна мощ в най-съкровените части на невронните му фибри – за добро, но и за лошо. Другояче казано, природата дава ключовите ориентации, снабдявайки новороденото с латентни човешки потенциали, но заобикалящата го среда е тази, която предопределя качеството на развитието на тези вродени потенциали: те се проявяват или не в зависимост от възможностите, предложени от средата. Тук аз отразявам едно от твърденията, споделени до голяма степен от университетските центрове, участващи в изследванията за развитието на детето. Имам предвид най-вече силно ангажирания и отличаващ се с педагогическа насоченост Център за развитието на детето (Center on The Developing Child) на университета в Харвард.
От което следва, че човешкото същество не е предопределено да развие езика, разума, емпатията, както и всички останали вродени латентни потенциали; то само е предразположено към тях. Разликата е колосална. Няма никаква гаранция, че то ще развие човешката интелигентност, която притежава в зачатъчно състояние… То се ражда с възможността да я развие. И ще трябва да го прави в условията, които му предлага заобикалящата го среда.“
Ето част от изводите и препоръките на Селин Алварес:
„Онова, което представляваме е обусловено главно от заобикалящата ни среда.“
„Човешкото същество, за да извлече най-доброто от своите заложби, се нуждае от среда, изпълнена с обич, жива, богата, подредена, насърчаваща изследователския дух и спонтанните действия, срещата с другите, добронамерените взаимоотношения, взаимопомощта, емпатията и щедростта.“
„Възрастният трябва да съсредоточава своите действия основно върху създаването на заобикаляща среда, способна да подхранва и въздейства благоприятно върху развитието на детето.“
„Развитието на вродените“ в детето „способности ще бъде обусловено при това без никакъв филтър – от качеството на житейската среда.“
„Учените са констатирали, че между 86 и 98 % от думите използвани от децата произхождат пряко от речника на своите родители.“
„За новороденото всичко е възможно – и най-доброто, и най-лошото. Мозъчната незрялост издава изключителен потенциал и същевременно изключителна уязвимост.“
„Онова, което създава неравенство между хората, не са гените, а средата.“
„Нека му позволим (на детето) да изследва, да изгражда връзки със света и други човешки същества, стимулирайки възникването на милиарди невронни връзки.“
„Малкото дете не може да не учи. Да учи, за него е като да диша. И то го прави, без да си дава сметка за това, създавайки между 700 и 1000 нови невронни връзки всяка секунда.“ „От което следва, че трябва да го изслушваме, независимо дали искаме или не, защото множеството дребни неща, на които не обръщаме внимание структурират – пряко и без никакъв филтър спонтанността и навиците на нашите деца. Нашето поведение подготвя тяхното.“
„Общуването с дете изисква личностно присъствие, съзнателно наблюдение над собствените действия и поведение“.
„Всяко значително изискване към детето предполага преди всичко значително изискване към себе си.“
„Възможностите да се изразяваме правилно, точно и с лекота, не е само залог за успешно социално включване, но преди всичко начин за разгръщане на сложна, логична, богата, точна и структурирана мисъл“. /Ето защо системата на Селин Алварес при работа с деца набляга на „езиковата чистоплътност“ и изключително точен речник./
„Насърчаването на децата да развиват една богата, структурирана и точна устна реч подпомага познавателното им развитие.“ Това изисква да се създават условия детските „уши да бъдат подхранвани с интересна и стойностна словестност, очите им – с приятни гледки, а ръцете им – със занимателна и полезна дейност.“
„ Трябва да обичаме детето, да бъдем заедно с него, да го допускаме в нашия живот и да не го изолираме…, да отговаряме просто на неговите потребности от взаимодействие, без да го стимулираме прекалено, да си говорим с него, да го успокояваме, когато е тревожно или напрегнато, за да не увредят хормоните на стреса неговия незрял мозък, да му позволим да изследва света и да прави открития, да не нарушаваме собствения му ритъм и най-накрая да задоволяваме телесните му нужди, предлагайки му подходяща и пълноценна храна, както и необходимите за възстановяването му цикли сън.“ „Да се създаде среда обичлива, топла, задушевна, но същевременно реална – среда, която не е откъсната от света, но – точно обратното – развежда малкия човек из реалния свят.“
„Експеримент, проведен в института …в Лайпциг, показва, измервайки мозъчната активност на бебетата, че само за 15 минути, едва на четвъртия месец от жинвота им, те са способни да разбират дали дадена фраза – от език, който никога не са чували – е с правилен синтаксис или не.“
„За да учим, трябва да бъдем активни, ангажирани и да придобием умението веднага да забелязваме своите грешки, за да внасяме необходимите поправки в знанията си.“
„Колкото и добре технически екипирано да е малкото дете през първите години от живота му, способността му да усвоява базисни знания е изцяло обусловена от качеството на осведомяването и обяснението, които му поднасяме ние в моментите, когато то провежда своите активни опити да се ориентира в заобикалящата го среда.“
„ Ако сме винаги край него(край детето) и сме на разположение в общуването, ние му предлагаме най-добрата в света техническа и педагогическа подкрепа за развитието на природната му интелигентност: нашата добронамерена индивидуална психическа поддръжка.“
„ Активната ангажираност, психологическата поддръжка за другия и смесването на възрастите са три основни параметъра при усвояването на базови знания за малкото дете.“
„Децата се пристрастяват към някакво знание, когато то им бива предложено по жив, колоритен начин: умът им е устроен така, че го възприема в неговата цялост и реалност.“
„Освободено от страха, че може да сгреши, детето се развива като личност уникална, силна, стабилна, уверена, творческа.“
„ Необходимо е единствено да му осигурим (на детето) естествена, жива, динамична среда, в която то да живее в собствената си култура, да участва в ежедневните дейности, да осъществява обмен и взаимодействие с човешки същества на възрасти, различни от неговата, да играе на открито, да наблюдава и изучава заобикалящата го природа, като същевременно удовлетворява личните си увлечения и нужди от ежедневна физическа активност.“
„Доказано е , че децата, които могат да играят редовно сред природата, имат повишени двигателни умения – включително баланс, координация и пъргавина. Те също така знаят как да поемат рискове, съобразени със собствените им възможности….Това, което нашите деца търсят, не е нов метод на преподаване, а светът – такъв, какъвто той вече съществува.“
„Човешкият мозък не може да разбере нещо, което не е преживял: никакво описание, никакъв образ или картина не могат да заместят сетивния, грандиозен и жив урок, преподаван ни от природата.“
„Днес много изследвания ясно показват, че контактът с природата успокоява, енергизира, съживява умовете, алкализира организмите, подкиселени от социалния или екологичен стрес, развива моторните и познавателните умения, стабилизира настроението, регулира отрицателните емоции и дори благоприятства развитието на творческия дух.“
„ Интелектът на детето чувства необходимост да бъде в контакт със света. Той не просто иска света да му бъде разказан, а е изпълнен с усещането, че трябва да живее и да се въплъти в него, чрез собствените си изследователски мисии.“
„Онова, което наистина представлява богатство на средата за детето, не е количеството, а качеството на дейностите, които тя предлага. Защото, ако недостатъчното стимулиране е вредно, свръхстимулирането изобщо не му отстъпва“. „Затова вън, разноцветни, звънтящи и писукащи играчки от различни материали и форми. Чао, електронни устройства, анимирани филми в бясно темпо, таблети и телевизия!“.
„Първото нещо, което трябва да направим, когато детето е преизпълнено с емоция, надхвърляща възможностите му да се справи с нея – гняв, болка, тъга, безпокойство и т.н., – важно е да го успокоим с нашето присъствие, да му покажем силната си обич и да го утешим.“ „ От основно значение е да помогнем на детето да разкаже за своите чувства, за да може се успокои още повече.“
„Когато имаме доброжелателно, топло, сърдечно отношение към детето, невроните на хипокампуса му образуват огромно количество невронни връзки:паметта му, както и дарбата му за овладяване на базови знания, се развиват значително.“
„Нашето благоразположение подпомага развитието на моралните и емпатичните способности у детето.“ Защото „Благоразположението не е само педагогическа възможност. То е истински катализатор на развитието.“
„Ако децата обитават чиста, логически подредена и красива среда, те вземат присърце и грижата да я поддържат добре.“
„Ние не сме в състояние да „обучим“ детето. Единственото то само създава и обучава своя интелект въз основа на собствения си опит. Ние възрастните, можем само да му помогнем в тази съзидателна работа.“ Защото „ Човешкото същество се учи благодарение на собствената си ангажираност и вътрешна мотивирана дейност.“