Да бъдеш майка никак не е лесно, но никоя майка не би се отказала от тази си роля. Недоспиване, напрежение, отговорности, несигурност, липса на лично пространство и време…списъкът е дълъг. Има ли обаче нещо, което печелим в периода на майчинството (условно да предположим, че това са първите две години след раждането на детето)?
Има, разбира се. Аз седнах, замислих се и веднага ми хрумнаха поне 10 неща, за които съм доволна и благодарна, че ме сполетяха.
Животът е цветен и се опитвам да извлека максималната полза за себе си от периода, в който не ходя на работа, а се грижа за дъщеря ми.
Ето моите топ 10 факта, които оценявам, че ми се случиха след появата на малката госпожица:
 
1. Запознанството ми с нови хора.
Срещнах се и завързах контакт с толкова много и разнообразни хора, с които трудно бих имала нещо общо в предишното си ежедневие. Детската площадка е място, където можеш да се сприятелиш и да откриеш нови познати, да изградиш връзки с хора от различни професии и да общуваш с интелигентни и приятни майки и татковци.
 
2. Преосмислих житието и битието си.
Ставайки родител, човек несъмнено преосмисля приоритетите си. Прави оценка на досегашния си живот и взима решения за бъдещето си.
Периодът на майчинството често отваря нови хоризонти на изява пред жените и те заменят предишната си работа с нещо, в което сега виждат повече смисъл и ги прави по-щастливи.
Поглеждаш на живота от нов ъгъл и пред очите ти се отварят нови възможности!
 
3. Сдобих се с много ценен ресурс – информация.
Всяка майка чете и се информира относно бременността, раждането, отглеждането на дете и какво ли още не. Аз също много четох и съм много доволна от всичко ново, което научих и прилагам – ползи от правилното хранене, как да организирам най-добре ежедневието си, какво мога да очаквам от детето си в отделните му възрасти и т.н. Информацията е много и разностранна. Радвам се, че се сблъсках с нея и я попих. Чувствам се обогатена в доста направления.
4. Приятели, ама истински ли?!
Етапът, в който отглеждате бебе, е много показателен за отношенията ви с близките ви хора. Това е труден момент, в който по-скоро вие имате нужда от помощ и внимание, а не околните. Сега може да видите кой и с колко е готов да се раздаде за вас.
 
5. Започнах да се радвам на малките неща.
Те хората отдавна са казали, че щастието се крие в дребните неща, ама кой да предположи, че вземането на един душ може да ти носи толкова много радост. Спане, къпане, спокойно хранене, кафе, книга това са ежедневни дейности в света на нормалния човек, но в света на “ненормалния” човек, а именно майката, тези неща са сериозен лукс, който тя оценява и бленува.
 
6. Отношенията с партньора
Появата на малкото човече може много сериозно да разбърка отношенията с човека до вас. Жената, която е станала майка, вече е друг човек и би било чудесно, ако мъжът до нея я разбира, помага й и я подкрепя.
Новият нюанс, който внася детето в семейството може да бъде силно положителен. Аз и съпругът ми винаги сме имали силна и прекрасна връзка, но след като се роди и дъщеря ни, нещата вече са на съвсем ново ниво. Имаме дете, което е част от двама ни, част от любовта ни. Винаги ще имаме нещо общо, за което да се грижим и да обичаме.
 
7. Живее се и с три чифта дънки.
След като родих тотално си пренаредих гардероба. В парка не са ми нужни токчета, ризи и рокли. Осъзнах, че имам купища излишни дрехи, които само отежняват живота ми. Изхвърлих ги.
В момента в гардероба имам 3 чифта дънки и около 7-8 тениски. Идеално ми е. Колкото по-малко робуваме на вещи и суета, толкова по-свободни и щастливи сме. А и много ми отива да съм с дънки, тениска и кецове, да не споменаваме и колко ми е удобно с тях.
8. “Стилът ми вече е червено вино пред камина, периодът на жестоките размазвания мина…”
Ако сте били някое видно party animal, сега ви е времето да си починете и да опитате нов стил на разпускане и забавление. Цигарите, алкохолът и вредните навици не се съчетават с отглеждането на дете. Изхвърлете ги от живота си и бъдете полезен пример за мъничетата си.
Аз лично промених начина си на хранене и започнах да пазарувам от фермерски пазари и малки производители, за сметка на рафинираните храни от масовото производство.
9. “Какви са тези деца, нямат ли си родители, които да ги възпитат?!”
Глупости….Когато станеш родител разбираш, че теорията и практиката са много различни. Перфектните майка и баща не съществуват. Децата са различни, подходите към тях също.
Малките човечета са шумни, щури, не слушат, цапат се, мрънкат, не обичат да спят и любимата им думичка е “НЕ”. Те не са роботи и трудно владеят емоциите си.
Сега вече го знам, но до преди 2 години имах разбирането, че моето дете никога няма да крещи, да се тръшка, да взима чужди играчки и т.н. Била съм в грешка. Това са нормални етапи в развитието на децата.
Вече съм много по-толерантна, спокойна, разбираща и подкрепяща хората с деца. Ние сме от един отбор. Не ме дразнят плачещи бебета, нито викащи деца. Плъзвам един разбиращ поглед към родителите им и се усмихвам.
 
10. Изненадващото, внезапно и всепоглъщащо щастие.
Събуждам се сутрин недоспала, изкривена от неудобната поза, в която съм “спала”, чакат ме хиляди задължения и отговорности, но вместо да се размрънкам, поглеждам усмивката на дъщеря ми и усещам щастието.
Това щастие те връхлита в най-неочаквани моменти – когато бебето се обърне от гръб по корем, когато пропълзи, когато седне за първи път самостоятелно, когато започне на казва “мама” и още безброй вълшебни мигове, когато майчиното сърце се пълни с гордост, с умиление и радост.
Обожавам тези внезапни приливи на щастие, когато съм сигурна, че Светът е мой и е в двете прекрасни детски очи, който ме гледат!
 
Присъединете се към нас в нашата група БЕБЕВОДИТЕЛ, където обсъждаме всичко, което ни вълнува като родители и се смеем над неволите си.