Бебето се роди…а, сега кога ще започне да се обръща от гръб по корем, кога ще му излезе първото зъбче, мама или тати ще каже първо, не е ли време вече да седи самостоятелно, пържоли кога ще може да яде…
Част от многото въпроси, които се въртят в родителската глава. Ясно е, че мама и тати искат най-доброто за детето си, но често в огромното си желание всичко да се случва по определени норми и правила, те попадат в омагьосания кръг на притеснение, нетърпение и страхове.
Още с появата на малкото човече, да не кажем, че и 9 месеца преди това, родителите започват силно да се вълнуват от развитието на детето си. Започват несъзнателно да го сравняват с детето на Марийка от горния етаж, с братовчед му Ники или с Влади, който е само 1 месец по-голям, а вече има два зъба.
Нормално е да съпоставяте вашето дете с останалите, все пак трябва да знаете как расте спрямо връстниците си, но е много важно да знаете и наистина да осъзнавате, че всеки човек се развива със свое собствено темпо, има определен темперамент и предпочитания.
Нормите, които се прилагат от педиатри и други специалисти са ориентировъчни. Сигурна съм, че повечето от вас са си купили везна, за да следят колко наддава мъничето след всяко хранене. И си отдъхват, когато видят, че цифрите на кантара се увеличават.
В тази връзка ще ви разкажа, как ние със съпруга ми, пример за нетърпеливи родители в началото, прехранвахме дъщеря ни.
Педиатърът ни каза, че малката трябва да изяжда по 100 мл. кърма на едно хранене и всеки следващ месец да увеличаваме количеството с по 20 мл. Добре, цедях се аз и на всяко хранене беше задължително да видим дъното на шишето. Няма “Не ми се яде!”, детето можеше да не иска, но за нас беше закон, че на 3 часа тя трябва да изпие цялото количество мляко.
Сега вече осъзнавам, че това насилване е било абсолютно излишно. На нас да не би да ни се яде абсолютно еднакво количество храна на всяко хапване?! Явно повръщането и неспокойствието й не са ни отворили очите, че я тъпчем без тя да иска. И защо? Заради нормите. Педиатърът каза, значи така трябва!
Важно е да се следи ритъма на развитие на бебето, да не го насилваме, а да го подпомагаме през различните му периоди. Природата си знае работата. За да проходи, детето трябва първо да пропълзи, за да развие координацията си и да укрепне мускулите си. Затова не дръжте човечето изправено на крачета още от 6-тия месец, а го насърчавайте да пълзи, за да мине плавно през всички етапи и когато е готово, то само ще се изправи и ще тръгне.
Развивайте речевите му умения като му четете приказки още от малко, пускате му хубава музика, говорите му като на голям човек, но не очаквайте, че на 1 годинка ще знае азбуката.
Има деца, които първо прохождат, после проговарят, има и обратното. Различно е. Бебетата са различни и много зависи от родителите как ги подпомагат и напътстват в развитието им.
Може да се намери много информация и модели за това какъв ритъм да следваме, какви упражнения да правим, на какви занимания да водим мъниците, така че да сме спокойни, че всичко се случва във времето си.
Усилията, които полагаме днес, ще дадат плод утре, но е важно да сме спокойни и балансирани родители. Колкото и да искаме да обсъждаме “На кафе” или последния мач на Манчестър Юнайтед с наследника ни, то няма как да стане, преди достигане до определена психическа и физическа зрялост на детето.
Една от основните грешки, която родителите допускат е да включат телевизора. Да, това е начин да задържите вниманието на детето, което ще ви даде малко време, но за в бъдеще ще ви изиграе лоша шега. Мозъкът на бебетата не е достатъчно добре развит, за да приема информацията, която се излъчва от екрана. Получава се хиперстимулация на невроните и се нарушава правилното изграждане на мозъчни връзки. Внимавайте с електронните устройства, използвайте ги умерено, въпреки че децата много им се радват.
Няма непроходило дете, няма непрояло дете, няма дете без зъбки, бъдете търпеливи и умерено грижовни, давайте свобода на малчовците. Информацията и общуването с правилните хора (специалисти) ще ви дадат увереността, че сте на прав път в отглеждането на съкровището си. Всичко ще се случи тогава, когато малкото човече е готово, не тогава, когато казват дебелите книги.
Не забравяйте, че има деца, които на 1 годинка тежат 11 килограма и такива, които тежат 8 килограма, в най-общ случай и двете дечица са перфектни, въпрос на ген, на темп на развитие, на апетит.
Знам, че сте напрегнати, припряни и се притеснявате, това е защото – “О, нетърпение, ти си основен спътник на родителя!”
Присъединете се към фейсбук групата ни БЕБЕВОДИТЕЛ, където обсъждаме всичко, което ни вълнува като родители и се смеем над неволите си.