Скъпи читатели, днес статията е написана не от мен, а от един приятел на БЕБЕВОДИТЕЛ, който ще каним често тук, за да отговаря на въпросите ни за емоционалното и психическо здраве на децата ни. Тя може да ни помогне да разгадаем и развием вътршния свят на най-малките, така че да отгледаме уверени и любящи деца. С огромно удоволствие ви представям – Тереза Иванова.
 
Тя е магистър по „Артистични психо-социални практики и Психодрама“, следдипломна квалификация – Aрт терапевт/ Изкуство Терапия. В момента се обучава за Системен семеен и брачен консултант в „Института по Фамилна Терапия – България“ като предстои дипломиране в конкретното направление и магистратура Психологично консултиране.
 
Работи с деца, юноши, възрастни и семейства като предлага Индивидуални консултации, Консултиране на двойки / Брачна консултация, Арт терапия за деца, както и Арт терапия за родители и деца.
Какво да очакваме, когато малкият човек се появи на бял свят, как да изградим доверие помежду си, какви са емоционалните му потребности и как да му ги осигурим, днес ще ни разкаже именно тя – младата, красива и талантлива Тереза Иванова.
 
При появата на бебето членовете на семейството трябва да се ориентират наново и заедно с това да израстат като индивиди и като група, за да се приспособят към присъствието му.
 
Чувството за базисно доверие е първият компонент на душевната жизненост, който се развива в живота, както и най-основен и значим такъв. То се формира на база на натрупания опит от бебето през първата година от живота му. Като в думата „доверие“ се влага смисълът на доверие в другите, както и фундаменталното чувство, че човек заслужава да му се доверяват. Бебетата контролират и възпитават своите семейства, както е вярно и обратното. “Семейството може да отгледа бебето само, когато е отглеждано от него.” – казва известният психолог и психоаналитик Ерик Ериксън.
В етапа на живота след раждането, бебето живее и обича чрез устата си, тя е фокуса на най-общия първоначален подход към живота, този етап в психоанализата се нарича орален етап. А майката живее и обича чрез гърдата си или би могло също да се каже, чрез онези части на изражението си, както и тялото, които показват нейното нетърпение да осигури това, от което бебето има нужда.
В този период бебето поглъща течности, но то е способно да „поглъща“ също и с очите си всичко, което е в полезрението му. В тази възраст бебета са също чувствителни и нараними и е важно да се погрижим да предоставяме на сетивата им стимули и храна с подходяща интензивност и в подходящо време.
Различните култури имат широко разпространени митове свързани с това, което „работи“ при отглеждането на бебето като го наричат „необходимо“. Такива са разбирания като: бебето трябва да си „измоли“ храната плачейки или, че бебета трябва да се оставят да плачат, защото „това ще направи по-силни белите им дробове“. В тези твърдения има едно безсъзнателно планиране и суеверие, но такова поведение би могло да остави значителни негативни следи в психичния живот на детето, тъй като ще са оставали незадоволени неговите нужди.
 
Количеството доверие, което бебето ще натрупа от най-ранните си младенчески преживявания, не зависи само от количествата храна и демонстрации на любов, а също и от качеството на майчиното отношение, с което майките създават чувството за доверие в своите деца.
 
За бебетата е важно да имат добри преживявания с майките си, които получават удоволствие от грижата за тях и са много привързани към децата си. В някои теории се говори за учене от опита и за нуждата на бебето от майка, която ще успее да поеме дистреса на бебето, който то се опитва да евакуира от себе си. Тя ще успее да поеме този дистрес, да го обмисли и ще отговори по адекватен начин. Такива ситуации биха могли да бъдат моментите, в които бебето хапе зърното на майката, докато е кърмено и способността на майката да приеме това поведение без да бъде силно реактивна.
 
Под силно реактивна се има предвид да не прояви гняв, яд или агресивно поведение, а да успее да го приеме, да го обмисли и да го върне на бебето преработено под формата на емоция различна от дистрес. Това не означава да не изпита болка или да я скрие, а да си даде сметка за чувствата и усещанията си и да разбира защо бебето прави това в този момент. Да разбере високата степен на дистрес, която е акумулирана в бебето и необходимостта му от това тя да бъде евакуирана, под формата на хапане.
 
Важна е необходимостта от това да се върне на бебето емоцията, но вече преработена от майката, под форма, която няма да бъде толкова деструктивна. Ако това се случи бебето има преживяването, че е било разбрано, както и че е било успокоено. То получава обратно евакуираната част на личността си в подобрено състояние. Цялата тази интеракция между двамата, описана по-горе се нарича способност на майката за ревери.
За психичното здраве на едно дете определяща фигура е не само майката или бащата, а начининът, по който те двамата си взаимодействат помежду си и каква атмосфера създават в семейството. Бихме могли да си представим една изключително всеотдайна майка, но живееща в силно деструктивни отношения с бащата, тя няма как да бъде „достатъчно добрата майка“, както я нарича Уиникът, известен английски лекар-педиатър и психоаналитик.
 
Сигурността е изключително важен компонент за едно семейство. Задавайки си въпроса как се формира сигурността в едно дете, ще стигнем до отговора, че предпоставките за това са заложени в отношенията на родителите един към друг още преди раждането на бебето, а това означава, те двамата да чувстват яснота и сигурност в отношения си. Като тук се няма предвид да се обичат както в началото на връзката си или да нямат конфликти помежду си, а от значение е всеки в отношенията да може да си позволи да бъде автентичен. Това се явява и фундаментална основа за децата, за да могат да бъдат приемани като личности, които са уникални и ще доведе до отсъствието на страх в това да бъдат също автентични.
 
Отношенията на двамата партньори преди раждането на детето спомагат за изграждането на среда, където да се създаде тази степен на сигурност, за да може след това детето да порасне.
От изключително значение е родителят да има емоции и да бъде автентичен изразявайки ги, дори в случаите, в които има трудности. Ако в дадена ситуация е тъжен, да бъде тъжен, да не крие или да не се опитва да подменя тези чувства смятайки, че пред децата не би трябвало да се показват и в този случай да замени чувството с фалшива усмивка.
 
Това е много объркващо и в някои случаи би могло да бъде дори осакатяващо психичния живот на детето. Ако родителят изпитвайки тъга показва усмивка, такова дете израства в ситуация на подменени, неавтентични чувства, което е един вид ежедневно повтаряща се ситуация на „лъжа“, в която то живее и ориентирането му в картата на чувствата по модела даден от родителите е напълно подменен. Като резултат в бъдеще такива хора биха могли да имат трудност и да не успяват да изпитват някои конкретни чувства, да имат проблеми при свързването и създаването на приятелства и партньорски отношения.
За едно дете е важно да знае, че родителите му го приемат безусловно, радват се на неговото порастване, отворени са и имат ресурса да приемат и уважават неговите емоции. Като тук се има предвид важния аспект, родителите да могат да го приемат както, когато се смее, така и когато плаче и да остават емпатични и чувствителни за неговите емоции.
 
Ако това не се случи и детето бива прието, когато прави едното, но не бива прието, когато прави другото, в него се формира несигурност, която би могла да формира тревожност, а на по-късен етап от живота и ниско самочувствие.
 
Един от известните системни фамилни терапевти смята, че белег за психичното здраве на едно семейство е всъщност неговото отношение към външния свят. Тук се има предвид базисното доверие към външния свят или дали семейството го възприема като място пълно с опасности или като едно място, което е добро.
 
Децата са различни и с раждането си идват със своите специфични предизвикателства. Подхожда се към новороденото с чувство на грижа и отговорност, но липсата на яснота поражда тревожност. Единият от родителите в желанието си да намери най-доброто решение за детето, в някои случаи би могъл да забрави, че има компетентен партньор със същата като неговата мотивация. Вторият родител би могъл да го подкрепи в намирането на общо, споделено решение.
В нашата култура е разпространено поведение на родителите, при което след появата на децата те забравят и игнорират собствените си нужди като до толкова ограничават социалните си роли, че те в даден момент се свеждат само до ролята на родител. Такъв маниер в много крайни случаи би могло като резултат да доведе до зависими личности.
 
В заключение, емоционалната свързаност на родителите се оказва измежду най-важните фактори обуславящи психичното здраве на детето. Структурирането на ролите в семейството, както и емоционалните отношения са необходимо условие за удовлетворителен семеен живот.
Станете част от фейсбук групата ни БЕБЕВОДИТЕЛ, където обсъждаме всичко, което ни вълнува като родители и се забавляваме заедно.