Цитатите са моята страст. Те са малка част от литературното богатство, до което неминуемо се докосваме всеки ден.
Идеята ми за рубриката „Терапия за душата“ се роди, когато зачетох старите си тетрадки, пълни с хиляди цитати от книги, филми и стихотворения. Събирането им ми отне години, но със сигурност не е било напразно. Сега, каквото и да почувствам, каквото и да искам да кажа, мога да го открия между тези страници.
Темата на днешната ми и всъщност първа селекция от цитати е „Изневярата“. Много хора мразят тази дума. Тя наистина носи лош контекст, буди неприятни чувства, но тя всъщност е проблем, за който всеки ден милиони хора търсят решение. Или обяснение.

„Знаете ли кога се появява трети човек? Тогава, когато двамата се отдалечат достатъчно, че да му направят място.“

Далеч съм от мисълта, че изневярата е нещо хубаво, и че за нея има оправдание. Оправдание не – но обяснение да.

– Колко си проста, безумна! Та що е твоят любовник пред мене и пред властта ми?
– Пред тебе, аго, нищо е, но за мене, знаеш ли, всичко е!
(П.Р.Славейков)


„Всички сме грешници, момчето ми. Някои обаче се наслаждават на греховете си повече от други.“
(Ема Чейс)


„Едно запомни – с чужди устни не се лекува болката в сърцето!“


Имам нужда
Да докосвам
Чужди тела
За да се убеждавам
Че предпочитам твоето
Свързвам точките
Щастие
В татуировка
На затворник
Сутрините съм обсебен
От загниващи спомени
През останалото време
Те обичам
(Августин Господинов)


Виновно ли е виното червено,
Че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
Когато у дома и е студено.
Една звезда над дявола изгрява,
Когато ангелът не я разбира.
Една любов любов при друг намира,
Когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забавят
Дори и сред житейските задачи,
Че вино и жена изневеряват,
Когато нямат истински пиячи.
(Евтим Евтимов)