Предполага се , че черешите са толкова стари, колкото човечеството. Древните хора са познавали дивата череша, чиито костилки са намерени при находища от каменната ера. Пред 5000 г. вероятно е била позната на народите от Китай и Египет.
Относно култивирането ѝ има хипотези, че това е станало на Балканския полуостров или в Мала Азия. Количеството на облагородени сортове се е увеличило по време на Римската империя. Днес е разпространена във всички страни в Европа, Северна Америка и Азия, където има по-умерена зима.  В България се среща повсеместно. Отглежда се лесно и се засажда по слънчеви хълмисти терени, като височината и се движи между 400-800 м, но може да достигне и до 1200 м. У нас има около 95 сорта, като Държавната сортова комисия е утвърдила 11.
 
Черешовите плодове се делят на две основни групи: с меко месо и с плътно, хрупкаво месо, така наречените хрущялки. Според времето, за което узряват, са ранни, средно ранни и късни. Белите череши са превъзходни за сладко. От тях и от черните череши се приготвят и компоти.
Най-продължително се запазват хрущялките. Брането трябва да започне 3-5 дни преди консумативната зрялост, когато плодовете са достигнали пълно развитие и характерния за сорта вкус. Трябва да се извърши бързо, защото при закъснение се ограничава възможността за съхранение. Правилото е черешите да се късат с дръжките. Малко количество череши могат да се запазят по-добре в хладилник при около 0 градуса. Поставени със специални пликчета, някои сортове могат да се престоят до 60 дни. В прохладни изби, температура около 10-13 градуса и влажност около 80% се запазват за седмица.
 
Черешата е сладък и предпочитан плод и от деца, и от възрастни. Тя има богат химичен състав. До 87 %  от сухото вещество на плодовото месо са захари. Има малко съдържание на органични киселини, което предопределя отличните им вкусови качества. Черешите са богати на минерални вещества, като преобладават калиевите соли. Голямо е и съдържанието на фосфор в тях. Съдържат и каротин, витамини – В1, В2, В9, С, РР, Е, Р. Пектиновите вещества в тях са по-малко в сравнение с ягодите и малините, но повече от вишните.
 
Черешите имат голямо значение за човешкото здраве. Тъмночервените сортове съдържат вещества, които съдействат за намаляване на кръвното налягане при хипертония. Тези плодове възбуждат апетита и укрепват перисталтиката на стомаха и червата. Така улесняват храносмилането, утоляват жаждата и ободряват. Полезни са при затлъстяване, нефрит, захарен диабет, мускулни болки, ревматизъм, като превенция на рак и др. Сладките плодове успокояват стомаха и червата. Съществува мнение, че плодовите киселини са антисептични, тоест унищожават бактериите. Те подържат киселинно-алкалното равновесие, защото в човешкия организъм се превръщат в алкализиращи вещества. Наличните в черешите  дъбилни вещества действат противовъзпалително върху лигавицата на червата. Съдържащият се в тях калий влияе благоприятно при бъбречни проблеми. Същевременно те са полезни при болни, на които е назначено органично хранене (за отслабване или по други причини). Именно тяхната консумация в по-големи количества поддържа силите, работоспособността. Твърди се, че консумацията на череши подпомага добрия сън.
 
В медицината се използват плодовете на черешата. В козметиката цветовете и плодовете, а в мебелната индустрия се употребява дървесината. Домашно приготвена маска от стрити череши съдейства за свиване на порите и избистряне на тена. Дървесината на черешата се използва за направата на качествени и красиви мебели. Черешовото дърво е подходящо и за оформянето на бонзай.
 
 
Черешите могат да се консумират с голямо удоволствие, когато са пресни в натурален вид (прекрасни на вкус). С тях могат да се приготвят и сокове, консервирани храни, плодови сиропи, сладкиши (торти, кремове, кекс). Сокът от череши е добре да се пие при интоксикации, затлъстяване, атеросклероза, артрит, жлъчно- чернодробна недостатъчност, камъни в бъбреците. 100 г череши дават около 50 мл сладък сок с приятен аромат. Дневно се пие по 1-2 чаши преди хранене. Ето и няколко предложения за изкушени кулинари и любители на изкусителния плод:
Салата от вишни и череши
Продукти: 100г вишни, 100 г череши, 50 г мед, 25 г орехи. Измитите плодове се размесват, заливат се с мед и отгоре се поръсват с нарязани орехови ядки.
 
Конфитюр от череши
Плодовете се измиват и се почистват от дръжките и костилките. Приготвя се захарен сироп от 1 кг захар и 300мл вода. Към горещия сироп се прибавя 1-2 кг плод и 3-4 т пектин, предварително смесен с малко захар и разтворен във вода. Вари се на умерен огън. Около 3-4 мин преди края на варенето към конфитюра се прибавя 2-3 г винена киселина. Конфитюрът се насипва в буркани, докато е още горещ.
 
Сироп от череши
Сокът от добре узрелите плодове се извлича чрез преса или по друг начин. Оставя се да се избистри. Затопля се, след което към него се прибавя захар (на 1 л сок 1,5 кг захар). До разтварянето на захарта сиропът се вари на тих огън. След кипването огънят се засилва и сместа ври от 3 до 5 мин. През цялото време пяната се отнема с решетъчна  лъжица. Няколко минути преди свалянето от огъня се прибавя 5-10 г винена или лимонена киселина на 1 л сироп. Горещият сироп се налива в затоплени бутилки, които се затварят и се държат на хладно.
 
Мармалад от череши
Използват се почти всички сортове череши. Подбират се напълно узрели плодове, почистват се от дръжките и костилките и се измиват. Поставят се в съда за варене цели или смлени с машинка за месо, прибавя се захар – на 2 кг череши 1 кг захар, и се варят отначало на умерен, след това на силен огън. При варенето се бърка постоянно, докато лопатката започне да оставя трайна бразда. Готовият мармалад се сваля от огъня и се сипва в добре подсушени буркани. За получаване на по-фин черешов мармалад плодовете се варят с малко вода до пълното омекване, смачкват се и се пасират пред сито. Получената каша се смесва със захарта (на 1 кг каша 500 г захар) и се вари по описания начин.
 
Любопитен факт : Съществува така наречената Йерусалимска череша, още Зимна череша или Коледна череша. Тя е храстовидно растение с цветни плодове. Името му произлиза от приликата с плодчетата на черешата, но всъщност е част от семейството на доматите, чушките, картофите и патладжана. Диворастящо се среща в Мексико, Централна Америка, Карибите и Южна Америка. Много подходяща декорация за коледните и новогодишните празници е видът, който се отглежда в саксия.(източник: https://www.feya.bg)
 
Източници: “Плодове и зеленчуци през всички сезони”, Ал. Странджев, Изд. “Дионис”; Вегетарианство и суровоядство”, Ал. Белоречки, С. Чортанова, Изд. Медицина и физкултура”