Къпината, вкусна, хранителна, медоносна билка, е от сем. Розоцветни –Rosaceae. Известни са около 250 вида, разпространени в Европа, Северна Америка и Средна Азия. В България растат около 45 – 50 вида. Разпространени са из горите, храсталаците, сечищата, по синорите, край пътищата в цялата страна. Селекционирани са около 100 сорта. Култивираните къпини дават плод от ранното лято да края на септември. При избора на терен е нужен е добър водоизточник. При добри грижи добивите са около 1 тон до 1,5 от декар. Например 6-7 сорта се отглеждат в село Златитрап. Култивирането им влияе върху запазването на находищата от диворастящи къпини и гарантира възпроизводството им. В продължение на 12 до 15 години, може да се отглежда къпиновият храст с цел плододаване. У нас най-често плодовете от къпини се събират от Полска къпина (разпространена из цялата страна до към 1600 м); Сивобяловълнеста къпина (разпространена из цялата страна до към 1800 м); Лоидиянова къпина (разпространена из цялата страна до 1600 м); Сладкоплодна къпина (разпространена из цялата страна до към 1400 м); Кървавочервена къпина (разпространена по черноморското крайбрежие и в Южна България до към 600 м); Гроздоцветна къпина (разпространена из цялата страна до към 1200 м).
 
Къпините са храстовидни растения с цилиндрични или тъпоръбести, голи или окосмени, но винаги по-силно или по-слабо бодливи стъбла, които са пълзящи или дъговидно извити.  Цветовете са бели или розови, с 5-делна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки и плодници. Те са събрани в гроздовидни или метличести съцветия. Плодът е сборен, червен и синьо-червен, месест, лесно отделящ се от плодното легло.
 
Използваемите части на къпината са: листата, корените, плодовете. листата се берат при слънчево време от юни до септември. Сушат се на сянка или в сушилни при температура до 45 градуса. Изсушените листа са със зелен цвят, без миризма, с тръпчив вкус. Опаковат се в торби и бали. Корените се вадят през есента – октомври. Плодовете се берат при пълното им узряване – юли-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса. Опаковат се в книжни торби и се пазят в сухи, проветриви помещения.
В къпините има много полезни вещества. Листата съдържат: витамин С, магнезиеви соли, дъбилни вещества, етерично масло и др. В корените има скорбяла. Плодовете са богати на витамини С, К, провитамин А,  ароматни и минерални вещества захари, пектин, багрила, калий, магнезий, фосфор, мед, калций и др. Семената на къпините съдържат 12% масло с високо ниво на мазнини.
 
Като лечебно средство този плод е добре познат и използван в народната медицина. Веществата в него го правят добър заместител на чая. Установено е тонизиращото и успокояващото действие на листата и плодовете на къпината. В пресен вид или под формата на сок, плодовете утоляват жаждата и понижават температурата. Цветовете на къпината се прилагат като противовъзпалително, стягащо, кръвоспиращо средство. Нейните клончета с листа се използват като диуретик, подобряват храносмилането, помагат при кашлица, болки в ставите и подуване на краката, възпаление на бъбреците. Коренът на къпината също е полезен при оток, кървене, нарушения в храносмилането.
Обобщено това растение има антиоксидантно, общоукрепващо и тонизиращо, хемостатично и кръвопречистващо, затягащо, успокоително лечебно действие. Високото съдържание на антиоксидантни съставки в къпините са причина те да се считат за едни от първенците в скалата “Капацитет за Абсорбиране на Кислородни Радикали”. Тоест те се борят с увреждащите, така наречени свободни радикали, които въздействат върху клетките и способстват за остаряването на тъканите. Къпините съдържат салицилат – аналгетик, който успокоява болката и може да помогне за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. Редовната им консумация  може да помогне за укрепване на кръвоносните съдове в тялото.
 
Вътрешно къпините се прилагат като отвара, запалка. В народната медицина те се използва още при разширени вени (бани с извлек от корени), диабет, воднянка и др. Под формата на отвара от листа се прилага като гаргара при зъбобол, възпалено гърло и венци. С растението се прави алтернативна превенция и на някои видове рак. Оказва се, че екстракт от къпина потиска темпа на растеж на тези туморни клетки. Учените смятат, че антоцианинът възпира развитието на рака. Къпината се използва и в козметиката в маски за освежаване, за почистване и еластичност на кожата. Например с получената течност от изкиснати и прецедени, залети с 1 чаша вряла вода супена лъжица нарязани листа, се въздейства при акне и мазна кожа. Къпината също се употребява и за подхранване и стимулиране растежа на косата.
 
Къпиновите плодове не се препоръчват при заболявания на стомаха и тънкото черво, по-добре е да се пие сок. При повишена стомашна киселинност дозата не трябва да е повече от 1 чаша къпинов сок.
 
През лятото шепа къпини, смесена с няколко лъжици сладолед и прясно мляко, разбити в блендер и украсени с ментови листенца, са истинска наслада. Те мога да се съхраняват и поръсени със захар – така цветът и вкусът ще се запазят за по-дълго. Замразени те са годни около година без проблем. Трябва да се обърне внимание на факта, че пресните къпини са изключително нетрайни и трябва да се консумират непосредствено след пазаруване. В хладилника меките плодове издържат само около ден.
 
С къпини могат да се направят много и разнообразни неща за хапване, всичко зависи от личните предпочитания и въображение. Те са лесна и здравословна добавка към хранителния режим на всеки. Освен за директна консумация са подходящи са за глазури, желета и конфитюри, както и като основна съставка за някои сосове. Също така може да се използва като декорация на различни видове крем със сметана.
 
Хранителна стойност на 100 грама къпина включва: белтъчини – 1.5 грама; мазнини – 0.5 грама; въглехидрати – 4.4 грама; минерални соли – 0.7 грама; вода – 88 грама; енергийна стойност – 31 килокалории. Използвани в суров вид те са диетична и нискокалорична храна.
 
Ето и една рецепта за Крем с къпини:
 
Продукти за една порция: 100 г прясно мляко, 1 яйце, 35 г захар, 5 г желатина, 1 прах ванилия, 50 г пресни плодове, 25 г каймак за газиране или ½ разбит белтък.
Техника на приготвяне. Жълтъците се бъркат, като се прибавя топлото мляко, в което предварително е разтворена захарта. Бърка се на огъня и се и се слага измитата желатина, а ако тя е на прах – слага се направо. Бърка се, докато кремът заври, след което се сваля от огъня и с леко бъркане се изстудява с вода или натрошени парчета лед. Прибавят се разбърканите на пяна белтъци и се бърка бавно, ароматизира се и полученото се изсипва във форма, намокрена със студена вода и добре изцедена. Между крема се пускат почистените къпини. Замразява се. Замръзналият крем се обръща с помощта на топла вода и се гарнира с каймак или разбити белтъци. Украсява се с къпини. Кремът може да се замрази и в купички.