В поредния понеделник от женския месец  ви срещаме с още една красива, известна и много вдъхновяваща жена – актрисата Десислава Бакърджиева. Тя е от хората – доказателство за това, че успехът и увереността се постигат не само с магнетичност, чар и обаяние, но и с много усилия, подготовка и знания! За мен е повече от удоволствие да посрещна с добре дошла в Медийната ни стая Деси!
– Здравей Деси! Щастлива съм, че имам възможността да проведа този разговор с теб и благодаря! Днес ще говорим за жената – силна, слаба, смела, уверена, успешна! Какво още трябва да бъде една Жена?
– Жената никога няма да е физически по-силният пол, но емоционално и психически трябва да умее да надделява. Светът винаги ще бъде мъжки, а жената ще бъде скритият мотор за продължителния му живот. Тя ще е музата, опората и пролетта. За истинската жена е важно да е уважавана и да показва уважение към човека до себе си, да му пази гърба и личното пространство. Да не степенува работа или семейство, приятели или родители, те всички са важни и трябва да намери време за тях, защото всички те имат нужда от вниманието й!
– Излъчването ти е на човек, здраво стъпил на земята…. “Летиш ли” в свой свят на мечти понякога или винаги си поставяш ясни и реални цели?
– Реалист в живота, илюзорен свят имам само при изграждането на ролите си в театъра и киното- телевизията. Летя понякога насън, но в преносен смисъл мога да кажа, че има две неща, които са моите криле и ме карат да летя – изкуството и семейството ми. Макар, че те често ми подрязват крилата, за да не се самозабравям.
– Цел или начин на живот е успехът?
– О, не знам. Мисля, че имам още много хляб да изям, за да претендирам за успяла жена. Старая се, работя, боря се с трудностите и перипетиите. Това е реалността. Винаги си поставям нови цели, когато постигна нещо. Не мога точно да ти отговоря какво искам, защото е нещо съкровено, имам още много да се уча, за да стигна до нужното ниво. За мен всеки човек е уникален и трябва да се стреми към съвършенство, да бъде личност. Радвам се, че в България има много стойностни хора, изключително талантливи и прогресиращи личности. Всяко развиващо се общество има нужда от лидери и примери за подражание. Никога не съм се смятала за красива. Не се харесвам особено, но се уважавам. За мен по-важно е какви дела ще оставя след себе си и вътрешната красота да я запазя за по- дълго време. Предпочитам хората да оценяват дали съм успяла или не. Не е редно човек да се самоизтъква. А звездите… Те са красиви и са на небето!
– Актуално е участието ти в сериала “Откраднат живот”. Да поговорим малко за това… Как се чувства Д-р Хинова в кожата на д-р Бакърджиева?
– Може би е по-скоро обратното… Доктор Хинова си я отглеждам. Различни сме, но има конкретни неща и черти от характера, които ни допълват и с които си приличаме. Качествата, които ни сближават са желанието да се надграждаш, вярата в доброто и силата на любовта. Така, както доктор Хинова вярва, че знанието е безценното богатство, така и аз се старая да се надграждам и да бъда любознателна. Не съм искала да се поставям в някаква рамка или да се самоопределям, същото е с това какво не бих направила заради нещо, което обичам. Всичко зависи от правилната мотивация, ясните и добре подбрани аргументи и смисъла на крайния резултат.
Това да си професионалист в нашата гилдия в съвремието ни е истинско предизвикателство, защото трябва бързо и ефектно да се приспособяваш към дадените обстоятелства, да запазиш хладнокръвие при трудностите и да вложиш любовта си, за да постигнеш максималното. Не знам какво бих направила за ролята или какво не бих. Това е колективно изкуство и винаги може да бъде постигнат консенсус… Според мен един актьор трябва да е универсален, да е мобилен и бързо да се приспособява, за да отговаря на съвременното светоусещане, изискванията, търсенията.
– Имайки предвид, че си завършила кинорежисура – пред или зад камерата се чувстваш по-добре?
– Засега ми е добре пред камера! Вярно е, че киното и телевизията правят актьора известен, популярен, но това не винаги има положителен ефект в личен план.
Киното и телевизията са сякаш концентрираното изкуство, чистата, истинска емоция, без която днес не можем. Сцената ти дава истинския живот. Няма по-силно усещане от контакта с публиката. Да усещаш как диша с теб, как се радва с теб или плаче. Най-трудно за мен е да разплачеш публиката, да я накараш истински да страда с теб. Вярно, че животът ни е много натоварен с отрицателни емоции и сякаш по-лесно е да се разстроим, но именно това ни е затворило в собствения свят и не смеем да го разкрием, за да не ни наранят. Не може да пренебрегваш хората, които оценяват труда ти. Ако някой се опита да скъси грубо дистанцията винаги има дипломатичен начин да го отблъснеш на нужното разстояние. За това не обръщам много внимание на клюките. Важна е истината и да не забравяш кой си и от къде си тръгнал към целта си.
 
– Месецът е март и една от основните ни теми е Жената. С какво “превъзхожда” и пред какво не отстъпва съвременната жена от тази, чийто образ познаваме от времето на патриархата?
– Предполагам с увереност, желание за доказване, борбеност, чувство за равнопоставеност.
– Имаш черен колан по карате – чувстваш ли се силна?
– Емоционално да, но не през цялото време. Ще е ненормално ако е постоянно. (усмихва се)
Като дете тренирах карате шотокан. До днес се възхищавам на бойните спортове. Бях в карате клуб „Иккен” в отбора на Димитър Ангелов. Той ме научи да обичам спорта и да възпитавам характера си. Имам черен колан, но днес той е един прекрасен спомен за добра спортна подготовка.
– Воля, търпение, упоритост, знание… Кое е най-важното?
– В различен момент биха ни помогнали различни качества и черти от характера биха. Няма формула, защото животът е пъстър и разнообразен. Всичко е въпрос на добра мотивация, в даден момент да си на правилното място, да имаш подготовка, късмет и вяра.
– Ти си от хората, които не спират да се развиват и да добиват нови знания и умения… Имаш ли свои кумири, които те вдъхновяват, от които се учиш?
– Семейството ми! Това е най- голямото ми щастие и вдъхновение. Моята Муза и любовта ! Те ми дават вярата да обичам работата си и да се стремя към развитие. Любовта е най- градивната сила, стига да знаеш как да я използваш, защото тя може и да те унищожи. Не е нужно, когато обичаш да очакваш същото от другия, важното е ти какво му даваш и да го виждаш щастлив, това ме кара да се чувствам пълноценна и щастлива. Не одобрявам идолопоклонничеството. Уважавам по-възрастните си колеги и винаги се старая да се уча от тях. Всеки трябва да намери себе си, да си избере своя стил, да се уважава. Това провокира и другите хора около него да го харесват и уважават.
– Ще ти задам един въпрос, малко встрани от темата ни на разговор… Мислиш ли, че съвременното общество страда от недостатъчно адекватни за времето ни и положителни примери?
– Да, добрите примери са малко, а хората имат нужда от тях. Това е тяхната бяла лястовица. Според мен е много важна положителната нагласа и правилната стратегия за реализиране на плановете и целите. Усмивката ни прави по- добри и по продуктивни. Честното и директно, в смисъл дипломатично отношение може само да ни помогне. Не винаги нахалството е градивно и полезно. Не е много положително такова поведение. Това понякога ме разочарова и натъжава. Лъжата и предателството могат да ме наранят. Научила съм се да прощавам. Емоционална съм, старая се да бъда добър човек. В последно време плача, когато гледам хубав филм или чета интересна книга. Иска ми се да има повече положителни и усмихнати хора, да има повече ред и равноправие, и знам, че голяма част от това зависи от нас. В други държави хората отстояват правата си, борят се за тях всячески. Тук още не е така. Усмихвам се, защото има хиляди прекрасни неща в живота ни, които могат да ни направят щастливи. Трябва да ги оценявам на мига, а не когато безвъзвратно са изчезнали.
– Кой е най-големият порок на днешното време?
– Няма най-голям порок. Всички пороци са еднакво опасни и греховни. Човек трябва да се стреми да е праведен. Лъжата и завистта към ближния са като грип, който върлува в момента. Дано да се излекуваме.
– Какво дава увереност на една жена?
– Научена съм да работя и това ми доставя удоволствие и увереност. Приятелите ме обвиняват, че съм работохоличка. Обичам да мечтая, харесвам романтиката, но само когато има елемент на изненада. Уверена се чувствам, когато виждам вярата в мен в очите на близките на сърцето ми хора. Уверена съм, когато съм разбрала грешката си и не я повтарям, а продължавам напред.
– Преди няколко години стана едно от лицата на кампания срещу домашното насилие. Тема, която не бива да подминаваме… Няма да говорим за това кой може да стане обект на такъв тип отношение, защото гаранция няма за никого. Въпросът е в кой момент една жена се превръща в жертва? Страхът ли е в основата да останеш жертва?
– Любовта и страхът имат най-различни форми, но най-силните човешки същества са онези, които са се научили как да се борят с тези проявления. Не мога да издавам какво ще се случи в последните епизоди, знаеш че е конфиденциално. Не мога да давам и рецепти за живота, не съм чак толкова компетентна. Трябва да бъдем по-борбени и с повече вяра да подхождаме към проблемите и препятствията. Не толерирам агресията, не смятам, че това е хуманна форма на поведение. Както станахме свидетели на побоя над Диана от Тони и инсценираното покушение от Борис.
Един от най- важните уроци обаче, които съм научила е да не забравям от къде съм тръгнала и къде отивам, да се стремя да постигам целите си, но да не се възгордявам! Човек трябва да знае на къде върви! Любовта е движеща сила за много от нас, но тя не бива да бъде разрушителна и унизителна. За мен всеки човек може и трябва да се стреми да бъде по-добър, да бъде креативен, за да е търсен. Никой не е безгрешен и никой не е перфектен, но това не трябва да ни спира да се борим, да мечтаем, да обичаме, да се образоваме и да търсим начин, за да откраднем малко повече светлина за душите си!
Любовта може да е сляпа, но това не значи че трябва да е манипулируема и малтретирана. Важното е да покажеш уважение към човека до себе си, да му пазиш личното пространство и да не го караш да се чувства задушен. Освен това за мен е вярна максимата, че човек се учи цял живот и че именно истинската любов е способна на чудеса. Но честа повече са разочарованията, несправедливост също. Можеш да се превърнеш в жертва заради слабост и липса на вяра. Човек трябва да се бори, да негодува. Бунтувам се, че живота ни е труден и несправедлив, но според мен промените, за да са трайни и за добро трябва да са системни, систематизирани и целенасочени. Живеем в доста тежки условия.
Не са малко хората, които искат да намерят своя спасителен пристан в изкуството, но не могат да си го позволят от чисто финансова гледна точка, което е много тъжно. Живеем в много динамично време и трябва да сме със сверени часовници, да намерим спътника си в живота, за да се чувстваме добре в кожата си, а аз се чувствам добре и на сцената и на снимачната площадка и със семейството си. Не се обръщам назад, защото за мен е по-важно настоящето. Ако искам да се поуча или да си припомня някоя грешка има достатъчни спомени, за които нямам какво да кажа. Не са нищо особено. Живота е низ от събития, които винаги са взаимосвързани и носят своята поука. Не знам дали каляването на духа е свързано с преодоляването на трудностите в живота, дори да са незначителни, но за мен всяка грешка е урок и своеобразно укрепване на волята.
– Казват любовта ще спаси света… От какво ще го спаси?
– Има хиляди прекрасни неща в живота ни, които могат да ни направят щастливи, любовта е едно от тях. Трябва да ги оценяваме на мига, а не когато безвъзвратно са изчезнали. Не си търся мъж. Малко са професиите като нашата. Казвам ти го в смисъл, че е необходимо разбиране, толерантност, доверие. Ангажирана съм във всичките тези дни, разграфени по часове, и това може да накара хората около мен да си тръгнат от живота ми. Много пъти съм разочарована и много пъти са ме предавали, но това не е толкова важно.
– След като спасихме света… какво да очакваме от Деси Бакърджиева?
– За сега – затишие…
– За секунда ще се върнем при д-р Хинова и нестандартната форма на любов между нея и екранния ѝпартньор д-р Мазов. Излизайки отформата на сериала – трябва ли любовта да отговоря на клишета и неписани традиции?
– Не съм специалист по любовта, не мога да давам правилни оценки и равносметки. Не се влюбвам често, явно съм много критична или просто ми е трудно заради хилядите ангажименти и отговорности. Но през живота ми съм се влюбвала безумно и безотговорно. . За мен любовта е движеща сила в живота. Ако има човек за мен, той ме чака някъде и просто ще го срещна или съм го срещнала, но е въпрос на време. Животът ми е като пътна карта с много маршрути и няколко гари, които, каквото и да направиш, не можеш да подминеш, а само да избереш по какъв път ще минеш. Никой не е безгрешен и никой не е перфектен, но това не трябва да ни спира да се борим, да мечтаем, да обичаме, да се образоваме и да търсим начин, за да откраднем малко повече светлина за душите си! Любовта може да е сляпа, но това не значи че трябва да е манипулируема и малтретирана. Важното е да покажеш уважение към човека до себе си, да му пазиш личното пространство и да не го караш да се чувства задушен. Освен това за мен е вярна максимата, че човек се учи цял живот и че именно истинската любов е способна на чудеса.