Днес на гости в нашата медийна стая е Юли Тонкин. Мотиватор, учител по личностно развитие, автор на книгите “ПроДавай”, “Ново начало” и “Нечовекът” и създател на най-голямото събитие за личностно развитие “Несеминарът”.
 
Да градиш, да вдъхновяваш, да мотивираш хиляди, това не е лесна задача, но той успява. Чрез “Несеминарът”, Юли Тонкин ни показва, че мечтите се превръщат в реалност, че не трябва да се отказваме и че трябва да живеем живота тук и сега.
 
 
–Здравейте, г-н Тонкин! За нас е удоволствие, че се съгласихте да поговорим за успеха, мотивацията, за пътя, който трябва да извървим и за промените, които трябва да направим. Как започна вашето приключение като life coach и какво всъщност e да си учител по личностно развитие?
– Започна преди много години, но дори и в момента не мога да кажа, че съм учител, по скоро споделям своята история. Още преди години, когато бях професионален покер играч, аз открих една моя страст. Това не беше хазарта и залаганията, а по-скоро страстта да играя игри. В покера открих и нещо, което никога не съм имал тогава, а именно умението да изкарвам пари. Много бързо навлязох в играта и качих нивото, но това, което винаги съм искал е да помогна на мои приятели, да направят същото. На третия месец започнах да обучавам и да помагам на други хора да се справят с трудностите в покера. Още от тогава аз започнах да споделям опит. Всеки от нас е учител, просто трябва да споделяме повече.
 
-Кои са първите три неща, които правите сутрин? Вярно ли е, че ранобудните хора са по-успешни?
–Преди години открих една малка тайна. Вечер винаги правех неща, които не са полезни за мен и за останалите, губех си времето, като буквално сърфирах из интернет без конкретна цел. Това се случваше, защото вечер бях истински изморен и не си признавах, че Юли  може да се измори. Буквално заспивах пред компютъра. Тогава открих, че когато си лягам рано – ставам рано. Това е елементарно, но често го забравяме. Сутрин се чувствам готов за работа. Замяната на вечерните часове със сутрешните ми помогна да съм много по-продуктивен. Преди размяната, бях точно от тези хора, които все казват, че нямат време. Дори си направих експеримент и инсталирах уеб камера за да видя, къде отива времето ми. Когато видях резултата, започнах да си лягам доста по-рано. Това беше моята трансформация.
 
-Животът и ежедневието на повечето хора е изключително динамичен и времето се оказва дефицит. За съжаление не можем да направим денонощието по-дълго, но можем да организираме времето си по по-добър начин. Как бихме могли да го направим?
– Времето е единствения ресурс, който е разделен по равно. Най-успешните хора имат 24 часа, най-неуспешните също. Първо трябва да се запитаме, наистина ли нямаме време. Според мен проблемът не е във времето, защото всички имаме еднакво време. Различното е енергията. Повечето хора, които казват, че нямат време, всъщност нямат енергия. На всички ни се е случвало да имаме работа, която вършим за 3 часа и изведнъж я свършваме за половин час. Това се случва, защото имаме енергия и фокус. Липсата на фокус също разхищава време. Дори жените, цариците на мултитаскването, няма как да бъдат ефективни. Най-лесното нещо, което могат да направят читателите ни е да преброят много бързо от 1 до 10, а след това да изброят буквите от първата до десетата. Всичко се случва бързо нали? Ако обаче се опитаме да изброим числата по следния начин: А1, Б2, В3 и т.н. сме доста по бавни и неефикасни. Когато правим нещо, трябва да правим само него. Фокусирайте се, защото когато имаме истински силен фокус сме способни да постигнем чудеса.
-Кои са успешните хора и какво представлява успеха в своята същност?
– Успеха е много разтегливо понятие. За едни хора успехът може да са 10 милиона в банката, за втори прекрасно семейство, а за трети нещо съвсем различно. Това е и най -хубаво нещо на успеха, че всеки от нас може и трябва да дефинира какво за него е успеха. Когато, знаем какво е успеха за нас, ние играем нашата игра, а не някоя друга. Всички мислят, че Стив Джобс е много успешен, забравяйки, че те не искат това, което той е постигнал. В тази връзка, моя добър приятел Слави Несторов, 13-тия българин изкачил Еверест казва: “Всеки има своя Еверест и това невинаги е връх висок 8 хиляди метра.”  Всеки има своя Еверест, но първо трябва да разберем какво за нас е успеха. Ние привличаме успеха, когато знаем кои сме и какво искаме.
 
-Живеем в материален свят, където парите, скъпите коли и лъскавите бижута сякаш са се превърнали в емблема на успеха. Често допускаме материалното да ни води, без да се замисляме за последствията от прекаленото внимание, което обръщаме на парите. Можем ли да да кажем, че успешният човек е човек с пари?
– Всичко зависи от това как сме дефинирали успеха. За мен парите са средство. Те са просто още една игра. Има игра на здравето, игра на успеха, игра на парите. Ние живеем в материален свят и е хубаво да имаме базови знания за парите. Горещо препоръчвам няколко книги – “Богат татко, беден татко”, “Най-богатият човек във Вавилон” и “Пътят към парите и успеха” на Бенджамин Франклин. Парите са измерител на стойността, която сме дали. Богатите хора не са случайно богати и ние можем да научим много от тях за играта на парите. Аз винаги търся ментори, хора, които са по-добри от мен в нещо и се уча тях.
 
-Виждам, че често хората около мен живеят на автопилот, без да се замислят за следваща стъпка, за утрешния ден, за чувствата и емоциите си. Сякаш преминават през собственият си живот като странични наблюдатели, без да поемат отговорност за мечтите и бездействието. Какво би мотивирало тези хора, как биха могли да се върнат на пистата и да покажат потенциала си?
– Това се случва като спрем да мислим, без планове, а тук и сега. Повечето хора живеят в страх и притеснение. Ние трябва на разберем къде живеят страха и притеснението. Те живеят в бъдещето. Други хора живеят в място на съжаление, разочарование и вина. А те се намират в миналото. Ние взимаме назаем от настоящето за да живеем в имагинерно проектиран свят изтъкан от страх и притеснение или взимаме назаем от миналото за да живеем в съжаление, разочарование и вина. Живейте тук и сега, усещайте живота такъв, какъвто е.
-Смятате ли, че хората днес са прекалено зависими и това им пречи да се развихрят, да се покажат, такива, каквито са?
– Хората днес, прекалено много се съдим, прекалено много се критикуваме, прекалено много искаме да сме перфектни според стандарта на някой друг. Мисля, че всеки има уникални дарби и всеки от нас може да намери за какво да бъде благодарен. Съденето и критиката са в основата на страданията, които сами си причиняваме. Не ни е виновна икономика, държавата или дупките по пътищата. Истината е, че според мен основата е да обичаме себе си с всички грешки, които правим. Днес например си приготвях закуска, но ми беше необичайно трудно. През цялото време в едната ръка съм държал чаша и съм приготвял закуската си само с едната ръка. Хубаво е да си казваме, да си признаваме тези неща и да се забавляваме със собствените си глупости. Това са подправките на живота. Много хора преминават през живота хапвайки сух, бял ориз, забравяйки, че точно до тях стои кърито. Не забравяйте подправките. Аз обичам себе си, с грешките които съм правил и винаги ще правя. И специален поздрав за хората, които нямат коса и имат големи вежди. Ние сме хората, които ще променят света.
 
-Как позитивното мислене може да промени нашият живот и трябва ли да спрем да се оплакваме от трудностите, които срещаме?
– Позитивното мислене прави, живота ни позитивен и това е наш избор. Често казвам на хора, които мислят, че позитивното мислене не работи, че не работи, защото не го практикуват. Ако мислим позитивно, ще живеем позитивно, ако мислим негативно, ще живеем негативно. Всички сме били и от двете страни. Когато мислим позитивно, ние привличаме позитивни неща, защото се способни да ги разпознаем. Винаги ще има хора, които намират проблем във всяко решение и такива, които намират решение във всеки проблем. Въпрос на избор е. Най-хубавото нещо е да прощаваме, да разбираме изборите, които правят останалите.
 
 
-Успеха идва на някаква цена – много работа, може би лишения. Можем ли да имаме всичко или трябва да дадем за да получим? 
– За мен успехът е под наем. Никой не притежава успеха. Ние го наемаме временно, под наем. Успехът обича онези, които си плащат наема навреме. За успеха се плаща с постоянство, време, работа. Ние никога не получаваме това, което искаме, защото вселената има много интересни закони. Ние получаваме само това, което сме. Ако искаме повече, трябва да даваме повече стойност. Повече стойност, можем да дадем само, когато самите ние се превърнем в по-стойностни хора. Всичко е свързано с инвестицията в самите нас.
 
-Може ли човек да успее напълно сам или за това е нужна подкрепа, способен екип, близки приятели и любящо семейство?
– Не съществува човек, който е успял напълно сам. Това е някаква илюзия, химера. Никой не е станал богат сам, никой не е станал успешен сам, никой не си е сменял памперсите сам и никой не се е родил. Винаги ми е било смешно, когато някой каже аз постигнах всичко сам. Успехът винаги е бил отборна игра. Самият факт, че човекът има нужда от най-много грижа в детските си години, човекът е съществото, което прекарва най-голяма част от живота си чрез грижата на другите, при някои от нас това отнема 40 години. Никой, нищо не е направил сам и е време да спрем да вярваме в тази илюзия. Време е да бъдем благодарни на хората, които са ни сменяли памперсите, на онези, които са ни помогнали в труден период, на човека, който ни е защитил.
-Напоследък, често се говори за личностно развитие, мотивация и успех. Кои са най-големите клишета, които чуваме и защо ставаме свидетели на време, в което много хора ни учат как да живеем живота си, а накрая самите те се оказват без посока?
–Това, че има много хора, които ни споделят опита си много ме радва, защото това беше и една от целите в самото начало. Още преди  4 години и половина, кото започнах тази мисия в България, целта беше да не е само Юли, а повече хора да споделят, да учат хората чрез пример. Има една човешка черта и тя е да гледаме в паницата на другия и да съдим. Според мен ако спрем да съдим другите, ще се открие толкова време, че ще се чудим какво да го правим. Първо трябва да гледаме себе си, какъв е примера, който ние даваме и след това да се замислим как можем да дадем от тази светлина и на другите. Има два начина, по които можеш да направиш най-високата сграда в града, първия е като  срутиш всички други сгради, а втория е като се трудиш наистина упорито. Моят призив към всичките ни читатели е: Не бутайте сградите на другите за да бъдете първи, не сваляйте другите хора, за да бъдете по-високо, гледайте си вашата сграда, а когато някой е в нужда помогнете му и му подайте няколко тухли.
 
-Какво ви вдъхнови да създадете “Несеминарът”, най-голямото събитие на личностно развитие и какво ще научат посетителите на следващото издание?
–Следващото издание на “Несеминарът” е изключително специално, то е юбилейното ни пето издание. Не случайно се казва “Несеминарът: Ново начало”, целта е всеки да постави ново начало. Всички знаем, онези обещания, които си даваме от Нова година – спирам цигарите, започвам да спестявам, започвам да тренирам, спирам алкохола и много други. Само две седмици след нова година, оставяме обещанията за следващата. “Несеминарът” е точно това, той е втори шанс. В живота обикновено не се случва така, за това ние решихме да добавим втория шанс. Енергията е най-ценното нещо на събитието, тази година още първата вечер ще преминаваме през жарава и ще има сериозна подготовка, защото ще сме хиляди. Тези огнени въглени олицетворяват големите проблеми, невъзможните кризи. Още през първата вечер ние ще изпитаме душевен катарзис. Ние се развиваме по време на криза, а не когато всичко е наред, когато всичко е лесно. “Несеминарът” ще представи тази, голяма криза в контролирана среда, в която хората ще открият нещо наистина ценно – силата вътре в тях. “Несеминарът” е емоция, не може да се обясни с думи, трябва да се изживее.
 
– Януари ще се проведе следващият “Несеминар”, всички посетители ще имат уникалната възможност да преминат по жарава, както известния български обичай Нестинарство, каква е символиката? Може би символиката е в пречистването, в новото начало?
– Точно така! Това е обичай от хиляди години, това е нещо, което е дълбоко в нашите сърца. В миналото само определени, избрани хора са го правили. Аз не смятам, че ние сме нестинар. Ние сме огнеходци. Жаравата  е метафора на трудните неща в живота, тези, които ни спират да живеем живота по нашия начин. Хората ще усетят нещо, което сме забравили преди много време, това е нашият невероятен дух. Това ще бъде едно събуждане за всички, които са позадремали на задната седалка.
 
– За финал, без какво не може Юли Тонкин?
– Юли Токин не може без мед и лешников тахан!
Следващото издание на най-голямото събитие за личностно развитие ще се проведе на 18-ти и 19-ти януари, 2020г. Побързай и се включи, защото билетите привършват.
“Несеминарът ”може да бъде коледния подарък, който ще промени живота ти!