Има много причини вероятно, поради които в края на партньорството хората биха могли да са гневни на бившите партньори и да ги обвиняват като например: той е неверен и има нова любов, той избира кариерата пред връзката или не дава шанс и възможност за развитие на брака и др. В тези случаи човек би могъл да си каже – също така вероятно, насърчаван от приятели или от семейството: “Трябва да го мразя заради това, което той/ тя ти ми е причинил!”
Дори разумът да казва друго, би било хубаво да се има предвид, че копнежът по бившия партньор е нещо нормално.
Обикновено хората си позволяват само така наречените “отрицателни” чувства като тъга и гняв – но не и любов. Много от тях по време на терапия казват: “Не мога повече да го/я обичам след това, което е направил/а – трябва да го/я мразя, да го/я обезценя или да го/я презирам”. Сякаш емоционалната сфера на копнеж, обич и любов вече няма причина да съществува, тъй като партньорът вече не е там и не може да бъдат споделяни с него тези чувства, но всъщност те все още съществуват в допълнение към всички останали.
След края на партньорството любовта не може да изчезва с натискането на един бутон, веднага след раздялата. По данни на много терапевти в световен мащаб клиентите, които са в терапия често съобщават колко облекчаващо е било за тях сами да си позволят да почувстват любов и позитивни чувства към бившия партньор. Обратното на това е валидно също, тоест ако ние чувстваме само любов например и копнеж, а не си позволяваме да бъдем ядосани на партньора или на определено негово поведение, тогава процесът на преработка би бил също в ступор.
От значение е човек да си позволи да изпита всички емоции и чувства, да им разреши да бъдат! Дори в случаите, в които това е в противоречие с разума. Вероятно би било полезно в началото след раздялата хората да може да си позволят да изпитват амбивалентни чувства в много кратки интервали от време, тоест да изпитват гняв към партньора и малко след това той би могъл да им липсва.
Друго проучване направено от екип от университета в Мисури в Сейнт Луис и университета “Еразъм” в Ротердам изследва, дали умът може да промени любовните чувства и, дали въобще има влияние над тях.
Изследвани са четиридесет лица – от които половината са във връзка, другата половина от скоро са разделени – първоначално са били попитани за чувствата им към партньора или съответно към бившия партньор. Те е трябвало също да кажат, дали вярват, че умът може да контролира любовта. Като никой от участниците в началото на проучването не заявява, че е убеден в това.
Поканени са да гледат презентация със снимки на партньора си. Първо са помолени да се опитат да имат положителни мисли за него, а след това отрицателни. В това време записват мозъчните вълни от района, отговорен за емоциите. Оказва се, че топлите чувства към партньора поставят мозъчните вълни в движение и в този случай резултатите са ясно измерими. Паралелно с това участниците в проучването потвърждават, че се чувстват по-свързани с партньора.
А при отрицателни мисли, кривата съответно отслабва и участниците чувстват емоционална дистанция. На база на това проучване би могло да се направи заключението, че умът също влияе върху любовта.
Автор: Тереза Иванова
Психо-социално консултиране и Арт терапия – www.terezaivanova.bg