Знаете ли кое е общото между младостта, успеха, медицината и киното? Между таланта, изкуството и хирургията? Със сигурност може да направим още много аналогични на тези сравнения, но истината е, че каквото и да кажем в допълнение, отговорът е само един – Наум Шопов!
Известен още като д-р Борис Тасев от “Откраднат живот”, зрителите пред малкия екран не останаха безучастни към неговото присъствие в сериала. Образът на героя му трогна и развълнува всички още с първата си поява, а “играта му” е доказателство за това, че талантът е ген, който се предава по наследство.
Но кой всъщност е Боби извън снимачната площадка? Нека кажем: Добре дошъл на Наум Шопов!
– Здравей Наум и благодаря, че прие нашата покана! В момента се намираш на финалната права от своето образование по Медицина. По ирония на съдбата или не, именно с ролята си на доктор набра толкова голяма популярност като актьор. Съвместими ли са двете професии?
– Здравейте! Това далеч не е първата ми роля. Въпреки това, за мен беше “ново” усещане, защото до момента не бях играл в сериал.
Двете професии, според мен, не са съвместими. Всяка от тях изисква пълно отдаване. Имам късмета да се справям с двата вида ангажименти до момента, но това ще се промени в бъдеще.
Има ли общо между първа роля и първа операция?
– Има общо, да. И в двете ситуации си изпълнен с неувереност и страх. С времето обаче, тези усещания избледняват.
– А защо избра преди всичко медицината?
– Защото това е моята страст. Актьорското майсторство е чудесна професия, но има нещо, което не ми достига.
Пето поколение Шопов, пето поколение актьор. Да очакваме ли още твои участия в киното, а защо не и театъра?
– Въпреки всички положителни емоции, които получих от участието си в “Откраднат живот”, моята основна цел и приоритет е хирургията.
Най-безценният съвет на Христо Шопов към Шопов Младши?
– Ако ще правиш нещо, прави го както трябва.
Популярността води след себе си много ангажименти и липса на почти всякакъв личен живот. Притеснява ли те това?
– Не мога да кажа, че няма моменти, в които малко ми тежи. Не винаги съм в състояние за разговори и снимки. Въпреки това, хората винаги са много позитивни, което много ме радва.
Излъчваш увереност и спокойствие. С какво се занимава Наум Шопов, когато не е в кадър и пределите на болницата?
– Не мога да кажа, че има много от тези моменти. Старая се в свободното си време да обръщам необходимото внимание на приятелката ми Теа и другите важни за мен хора.
Обичаш да спортуваш. Смяташ ли, че липсата на достатъчно физическа активност е една от причините за “емоционалните болести” на обществото?
– Категорично! Нищо не може да те разтовари така, както една хубава тренировка.
Каква е твоята рецепта за здраве?
– Балансирано хранене и ежедневни тренировки.
-Как влияе високият адреналин?
– Адреналинът може да бъде най-добрият и най-лошият ни приятел. В малки и чести дози ни кара да се чувстваме живи, в големи дози обаче ни уморява и захабява. Всичко е в баланса.
Бънджи или парашут?
– Не съм по височините, предпочитам автомобилния адреналин.
След края на снимачния ден Боби се чувства?
– Удовлетворен и готов за още.
Докторите имат особен, за пациентите, начин на комуникация. Необходимо “зло” ли е докторският хумор?
– Това е един от способите за намаляване на дистанцията между лекар и пациент, но не е подходящ във всяка ситуация и пациент.
Няма как да подминем въпроса за агресията срещу лекарите. Какъв според теб е първоизточникът на този проблем?
– Целият проблем идва от неуважение. Някаква част от него е заслужено от някои колеги, но е недопустимо да си позволиш да посегнеш на човек, който е посветил живота си на това да ти помогне.
Сблъсквал ли си се с подобни прояви на агресия?
– За щастие, не. Не съм сигурен как бих реагирал в подобна ситуация.
Как се лекува агресията? Закони или самосъзнание са нужни?
– В краткосрочен план със зверски закони (съответно и спазването им), но източникът на проблема е в начина на мислене.
Тук е моментът да направиш своя призив!
– Уважавайте хората около себе си! Не става въпрос само за лекарите, агресията не може да бъде решение.
Изкуството и медицината лекуват рани, а какво скрива белезите от тях?
– Нищо не ги скрива. Няма и нужда от това. В днешно време всеки цели да изглежда перфектен в очите на околните, а истината е, че всеки от нас има емоционален “багаж” и “трески за дялкане”.  Няма нищо по-нормално от това. Важното е да имаш мотивацията да се стараеш и да не позволяваш тези неща да те определят.
Човек е щастлив тогава, когато?
– Когато “дава”, когато помага и когато има цел, и работи към осъществяването ѝ.