Навън е зима, а се усеща като ранна пролет. Януарски понеделник. Не много по-различен от предходния и също толкова еднакъв с предстоящия. С единствената особеност, че точно този понеделник в Медийната ни стая е Илиян Любомиров.
Дали талантът или леката му циничност, а може би болезнената откровеност и невъзможността да се клишира личността и творчеството му, но нещо в него винаги ще предизвиква интерес!
Провокирани от този интерес, днес ще говорим с Илиян – не поетът, който даде живот на Августин Господинов, а човекът, който е!
Здравей и благодаря, че прие нашата покана! Как не трябва да започва едно интервю с Илиян Любомиров?
– С въпрос за Августин Господинов.
Кои са нещата, за които няма смисъл да се пише?
– Мис България, Петър Волгин, брадъри, ферми и прочие плява. Stop making stupid people famous.
Какво не намери в Берлин, за да останеш там?
– Да имаш възможността да прекараш студентските си години в столицата на Европа е безценно. Берлин ми отвори сетивата за култура, изкуство и нощен живот, но в нито един момент не ми стана вкъщи.
Аз съм просто устроен човек. Имам нужда да обичам на български, да съм близо до семейството си, да имам почва под краката си. И като се абстрахираме от „България на 3-морета“-мисленето, тук действително може да се живее хубаво, ако се обградиш с действащи, смислени и градивни хора.
За кого не са предназначени твоите стихотворения?
– За никого не са предназначени стихотворенията ми. Когато пиша, го правя за себе си.
Не пречи ли градът на творческото вдъхновение?
– София е велика! Ако трябва да избирам пред това никога повече да не напиша и ред или да живея другаде, то това интервю с категоричност би било последното, което излиза от пръстите ми.
Критиката, която не би приел за/към това, което правиш?
– Критиката в същността си е нещо градивно и ако е изказана добронамерено, се вслушвам. Критикаренето обаче е нещо друго. С времето се научих, че когато знаеш кой си и правиш единствено нещата, в които гориш, няма хейт, който може да те разколебае.
Какъв не си?
– Тарикат и гъзолизец. В себе си ценя най-вече изправения си гръбнак.
Музата не е ли мъгла, която блокира очите, за да освободи мислите?
– Сложна формулировка. Като разбера какво е искал да каже авторът, ще отговоря на лично съобщение.
Защо не трябва да се отказваме, когато искаме нещо?
– Защото е доста досадно да видиш как друг получава обекта на желанията ти.