Днешната ни среща е специална и необикновена, защото е среща на четири гуми. Днес сме на тренировъчен терен и в автомобила на Калин Бенчев – български шампион и рали състезател.
Когато говорим за автомобили и високи скорости, нивата на адреналин рязко се покачват! И категорично мога да кажа, че разговорът с Калин е едно от най-вълнуващите ни интервюта, защото ни направи съпричастни не само към успехите и опита му в професионален план. Щастливи сме, че именно ние сме медията, пред която Калин сподели един от най-щастливите периоди в живота на всеки човек!
Затова пускаме ръчната и натискаме педала на газта!
Здравей Калин! Благодаря сърдечно, че прие нашата покана. Днес ще говорим на много теми, но за начало ще те помоля да разкажеш на читателите ни откъде тръгна Калин Бенчев и през какво мина, за да стигнеш до тук и това, което си сега?
Здравей Поли, аз също ти благодаря за поканата!
Ще се опитам да бъда кратък, доколкото ми е възможно. Когато бях на десет не разбирах нищо от автомобили – дори не се интересувах от това, докато един ден бащата на моя братовчед реши да ни заведе на състезание. Тогава за пръв път присъствах на “Рали България” в к.к. Боровец. А Боровец от своя страна е близо до селото, в което израснах – с. Белчин. Щабът на ралито беше в центъра на Боровец, а отсечките стигаха чак до яз. Белмекен.
Това беше моят първи допир със състезателните автомобили. След това изживяване с нетърпение очаквах всяко следващо състезание. Освен ралита, започнах да посещавам и пистови състезания.
Най – яркият спомен от състезанията, които посещавах, още докато бях хлапе, беше на писта “София”, а състезанието по онова време се провеждаше на пътен възел Бояна. Тогава, гледайки пилотите и техните състезателни автомобили, мечтаех един ден и аз да стана професионален автомобилен състезател. За мое голямо щастие тази мечта стана реалност и в началото на моята кариера имах удоволствието да се състезавам с всички онези пилоти, на които се възхищавах. Още помня как се редях за автограф пред бокса на един от най – добрите български пилоти и мой идол, понастоящем много добър приятел – Румен Дунев.
След редица тежки изпитания и година по-късно, ми беше трудно да повярвам как животът ме събра именно с него. Изминаха много тренировъчни километри и тежка физическа подготовка когато самият Румен ме покани да стана част от неговия отбор и да се състезавам рамо до рамо с него. От него научих почти всичко за автомобилния спорт и какъв трябва да бъде един истински човек и спортист.
Още в първата година на пистовия шампионат реализирах свои две други мечти: първо станах шампион на България в моя клас, и второ, което е още по – ценно, успях да се преборя с много дългогодишни и опитни състезатели, като си извоювах стартова позиция в челото между двама от най-бързите български пилоти – Румен Дунев и Илия Царски. В този момент имах чувството, че това е не просто мечта, а всичко! Нещо, което остава за цял живот, момент, в който разбираш, че с много труд, лишения и упоритост може да постигнеш всичко. Много ясно си спомням шума от двигателите непосредствено преди старта… отпускането на съединителя и сякаш всичко около теб изчезва и виждаш единствено и само едно – първото място.
След пистовите състезания с моя отбор решихме да опитаме и вкуса на Рали дисциплината. Успяхме да намерим достатъчно луда глава, която да седне на дясната седалка до мен – моят приятел и навигатор Алекс Спиров. С него направихме няколко състезания на сняг и на асфалт, които бяха в по-къса дистанция (Рали Спринт). Успяхме да спечелим всички с изключение на едно, на което завършихме трети . Това ни даде нужната увереност да се състезаваме в най – престижното рали за страната ни, а именно “Рали България”. Никога няма да забравя първият ден от ралито, когато на шейкдауна постигнахме третото най – добро време, като бяхме първи от всички български екипажи и на по-малко от секунда след един европейски и един турски шампион с бюджет и опит стотици пъти над нашите.
За съжаление, обаче, автомобилът ни се счупи и отне шансовете ни да завършим състезанието по начин, по който толкова много искахме.
Така всъщност започна всичко и това е кратката версия (усмихва се), за да стигнем до днес .
Днес, освен че разполагаме с нужния опит зад гърба си, освен че сме готови повече от всякога за предстоящите състезание, ние успяхме да изградим наш собствен автомобил, за който толкова дълго мечтаехме. За това ще разкажем повече в началото на следващия сезон.
В какво се изразява физическата подготовка в автомобилния спорт?
– Физическата подготовка е едно от най – важните неща както в  рали дисциплината, така и във всички останали моторспорт дисциплини. Мога да кажа, че при рали тя е задължителна за постигането на добри резултати, имайки предвид неговата специфика, продължителност и огромно натоварване.
Подготовката е целогодишна като се комбинират тренировки с автомобил, тренировки в залата и хранителен режим. Тренира се, лично аз, шест пъти в седмицата, редувайки кардио тренировки с тренировки за издръжливост. Целта е не е да се трупа мускулна маса, а да се тренира за издръжливост. Има особености и в самата тренировка в зала – тя е съобразена със специфичното натоварване на пилота, стойката в автомобила и тн. Всяка тренировка трае около час и половина до два часа и задължително в нея се включва сауна. Малко хора знаят, че температурата в автомобила понякога достига 45 – 50 градуса и това също изисква определена подготовка – именно сауната. В тези автомобили климатик няма – само каска, гащеризон, ръкавици, обувки, огнеупорно бельо и много адреналин.
На кого разчиташ най – много по време на състезание?
– Най – много разчитам на екипа си и моя навигатор. Хората трябва да знаят, че автомобилният спорт е отборен спорт. Зад това което виждат – автомобил, пилот и навигатор, седи цял екип от хора, без които осъществяването на едно състезание е невъзможно. Всеки от тях носи не по – малка отговорност от пилота и навигатора. Тези хора обикновено остават в сянка, а всъщност те самите създават автомобилния спорт.
Каква е най– бързата ти скорост?
Определено не е в състезателния автомобил, защото автомобилният спорт е създаден с идеята за високо спортно майсторство. Там са необходими много други качества, различни от максимална скорост. Най – високата скорост, която съм вдигал е с “обикновен” пътнически автомобил 327 км/ч на магистрала в Германия.
Както сам каза – ако човек даде необходимото от себе си може да постигне всичко! Каква е следващата ти цел? Коя своя мечта ще реализираш през следващия сезон?
– Целите в живота ми са много! Може би се разбра от първия въпрос още, че преди да съм постигнал заложените ми вече цели си поставям нови и нови – в бизнеса и в личен план. Сега обаче имам много важна цел в личен план. Най – важното за мен от следващия сезон ще бъде раждането на моя син и бъдещ наследник. Да, със съпругата ми чакаме нашето първо дете, момче, което трябва да се появи на бял свят края на месец март 2018. Радвам се, че вие сте първата медия, пред която разкривам тази моя малка тайна.
В професионален план имам толкова много цели и идеи, че няма да ми стигне цялото време на света, ако започна да разказвам. Точно в момента съм на прага на стартирането на един изключително голям и дългоочакван проект, който се надявам да бъде реализиран до края на 2018г.
Поздравления за прекрасната новина! И благодаря, че именно с нас споделяш този личен момент! От името на SMR-екипа ви желая късмет и очакваме с нетърпение появата на Бенчев-младши! Твоя “рожба”, в професконален план, е STi.bg. Като собственик на компаниятата – какво даде тласък на този проект и какво се случва 11 години по-късно?
– Появата на SТi.bg е пряко свързана с легендарното Субару Импреза WRX от 90-те години на миналия век. Едни от най – запомнящите се моменти в рали спорта са именно заради него и неговия пилот, по това време, Колин Макрей. Преди 10 – 11 години закупих такъв модел от Англия и го докарах в България. Тогава подобни автомобили се брояха на пръсти – колата беше изключителна, бърза и достатъчно атрактивна, за да се обръщат всички след нея. Аз обаче исках още. Оказа се, че за модификациите, които исках да направя по автомобила, в България нямаше достатъчно компетентен сервиз. Трябваше да изпратя автомобила в Европа и да чакам минимум 6 месеца, за да бъде осъществен проекта. Така реших с модифицирането да се заемем ние с моя екип. Трябва да си призная, че научихме много от нещата по трудния начин, както и по възможно най-скъпия, защото тази авантюра струваше няколко пъти повече отколкото цената, която ни бяха дали от Германия и естествено ни отне доста повече време.
Така започна всичко и от 2008 година до сега се занимаваме само с автомобили Субару.  В началото основната ни дейност беше модифицирането и създаването на тунинг и състезателни автомобили, а впоследствие липсата на качествени сервизи за ремонт и обслужване на автомобилите от марката отвори нова възможност пред нас и ние се възползвахме от нея.
Днес STi.bg е една от водещите компании, която много фенове на марката познават. Нашите клиенти не са само от България, а от цяла Европа. Щастлив съм, че днес не ние изпращаме коли в Европа, а нашите европейски клиенти ги изпращат при нас, за да бъдат модифицирани. Това е още едно от нещата, които ме карат да съм горд с постигнатото дотук. Разбира се всичко това не се дължи единствено и само на мен. STi.bg са хората, които са с мен толкова много години, някои от тях от самото начало. Аз ги приемам, като свой деца, които израснаха пред очите ми. Днес мога да кажа с ръка на сърцето, че STi.bg е това, което е благодарение на тях.
STi.bg е представител на над 50 световно извесни бранда за тунинг и моторспорт, директен вносител на оригинални авточасти, снабдяващ дори официалните представители на марката в България, автоморга и три основни бази – две в България и една в Румъния.
Единственото, което мога да кажа в заключение е, че най-доброто за STi.bg тепърва предстои.
Със сигурност! Говорейки за модифициране и тунинг на автомобили – коя е Първата тунингована от теб кола?
– (Смее се) Това е подвеждащ въпрос, тъй като ти самата много добре знаеш каква е тя. Колата беше трабант, който седеше дълги години пред блока. Мои приятели, които имаха книжки, ми помогнаха да преместим колата до с. Белчин, където преди да го “тунинговам” трябваше да го “науча” да пали. По онова време бащата на мой приятел, с които имахме еднаква страст – автомобилите, работеше в Англия и всеки месец ни носеше списания за тунинг.  От тях ние четяхме и се учехме какво и как правят хората на запад. Помня, че когато изкарах Трабанта, за пръв път, успях в рамките на 5 минути да го обърна по таван. (смее се)
Важното е, че след това успях да го възстановя и не само това – дори успях да го продам за доста солидна сума. Така приключи всичко с първия тунингован от мен автомобил и започна историята на Калин Бенчев какъвто ме познавате сега.
Няма как да не повдигнем темата за войната по пътищата – един доста болезнен за цялото ни общество проблем. Кой е виновникът за случващото се?
– По този въпрос е говорено много и може да се говори още толкова! Според мен, виновно е цялото общество, възпитанието, манталитетът ни и най – вече вроденото чувство за безнаказаност на българите. Обществото като цяло, толериращо насилието на пътя не пряко, а косвено с бездействието и безразличието си. За мен е виновен всеки, които е пасивен, всеки, който просто се обръща и подминава. Виновен е този, които вместо да помогне изважда телефона и започва да снима, като не се замисля, че на мястото на човека в нужда утре може да е той или негов близък. Виновни са родителите и начина, по който възпитават децата си. Автомобилът освен средство за транспорт, за съжаление, е и средство за убиване. Не боравиш ли правилно с него, то става опасно за теб и за хората на улицата.
Ние не сме сами на пътя и потегляйки с автомобила отговаряме, както за своя така и за живота на останалите около нас!
Не по – малко виновни са алкохола, наркотиците, опитите да изпъкнем с “умения” на пътя, завистта и прочие. Можа да продължавам така още дълго. Всичко изброено дотук е малка част от фактите водещи до ситуацията по пътищата ни. За съжаление мисля, че докато не проработи чувството за отговорност и самосъхранение във всеки един от нас – никой не е в състояние да се пребори с това.
Виждаме много опити за намаляване на агресията и пътно транспортните произшествия, и всичките безуспешни. Например по- строгите санкции налагани от КАТ. Едва ли има здравомислещ човек, който смята, че с по-високи глоби ще успеем да оправим нещата. Ще увеличим корупцията, ще напълним малко хазната, но всичко свършва дотук и отново ще се върнем до чувството за безнаказаност… Карам с 300км/ч, глобяват ме и утре отново продължавам да се движа със същата скорост. Взимат ми книжката, плащам отново на когото трябва, отново си взимам книжката и започвам да карам с 350км/ч, защото това чувство на безнаказаност се засилва в мен, което е естествено за всеки човек, след гореизброените факти.
Войната по пътищата сме ние! Не погледнем ли дълбоко в себе си и не се ли замислим над случващото се, няма как да се справим.
В този ред на мисли – лесно ли се взима книжка в България?
– Да, знам че книжка се взима лесно в България, дори понякога не се налага да учиш листовки, да ходиш на кормуване, да не говорим, че може би 99% от медицинските документи за допускане до автомобил въобще не са истински. Също така знам, че книжката не управлява автомобила, мисля че курсовете са крайно недостатъчни за подготовката на бъдещ водач на МПС. Дори смея да кажа, че някои инструктори са крайно некомпетентни и методите са им изостанали с около 20-30 години. Нужни са повече часове, по-строг контрол и разбира се нови кадри с модерно мислене и поглед към новите автомобили. Знаете ли, че някой от методите на инструкторите, дори не могат да бъдат осъществени на практика в един модерен автомобил!? Това е абсурдно!
По-предпазливи ли са хората, когато им се наслагва чувство за страх?
– Да, на мнение съм, че колкото и да е вулгарна тази практика тя въздейства върху водача. За пример мога да дам клиповете с катастрофи, знаеш ги, тези които например започват с кадър как майка изпраща детето си на училище за последен път или как шофьор пише смс докато отива към пропастта. Колкото и да е грозно това, статистиката показва, че работи и целта не е сплашване, а да ни напомни, че животът не ни е даденост и за съжаление често пъти ни го отнемат много по- бързо, отколкото са ни го дали.
Настъпва зимният сезон. Какви предпазни мерки трябва да вземе всеки шофьор ?
– От месеци, дори от години се говори за това как трябва да се подготвят шофьорът и автомобилът през зимния сезон. Мога да кажа обаче, че снежните и замръзнали пътища не са най-опасното в този период. Най – опасното е когато автомобилът и шофьорът не са подготвени за тези условия. Какво имам предвид – задължително трябва да караме със зимни гуми, които по възможност не са на повече от 2 сезона. Трябва да знаем, че задължително се сменят и четирите гуми на автомобила. Вариантите за смяна на две от четири и поставянето им само на задвижващите от четирите колела е изключително опасно. Зимните гуми имат значително по-добро сцепление от летните през зимата, благодарение на каучука и структурата си – специално създадена за ниски температури и зимни условия, което води до по-добро поведение на автомобила, по-къс спирачен път и много по-малък шанс от приплъзване в завои. Респективно лятната гума, която е с различна структура и много по-твърд каучук, не е пригодена за зимни условия и е изключително опасна, както за нас, така и за другите участници в движението.
Не е за подценяване и добрата видимост, която през зимата особено в малките часове на нощта, се осигурява благодарение на няколкото фактора: хубави чистачки (обикновено те се сменят всеки сезон), зимна течност за чистачки и изрядна светлинна уредба на автомобила. Също така автомобилът трябва да е зареден с антифриз, препоръчително с температура поне до -20c. В противен случай рискуваме да повредим двигателя на автомобила и да се наложи изключително скъп ремонт или подмяна на агрегата.
Почистването на автомобила от натрупалия сняг е също важно условие преди да тръгнем на път. Не е достатъчно да изчистим само стъклата си, защото снегът на тавана може да падне и да заслепи автомобила зад нас, което е абсолютна предпоставка за ПТП. По темата е говорено много и едва ли ще кажа нещо ново за някого. В заключение мога да кажа, че най-важното са зимните гуми, след което всички онези малки детайли, които формират цялостната картина как да сме подготвени за зимния сезон.
След модификациите, нужния тунинг и подготовката за зимата е ред на горивото – бензин или дизел?
– И двата вида гориво имат своите плюсове и минуси, както и техните агрегати. В миналото, казвайки дизел си представяхме някакъв тракащ, муден автомобил, пушещ черно от ауспуха. Днес не е така. Дизеловите автомобили са изключително екологични, не отстъпват по  динамични характеристики на бензиновите автомобили. В много от случите дори ги превъзхождат, а от друга страна са изключително икономични.
Лично за себе си, в тези огромни задръствания, предпочитам дизеловия автомобил с автоматична скоростна кутия. Той е с доста по-голям въртящ момент от бензиновия, потегля с много по-малко газ и сякаш не се “мъчи” толкова много, както едно спортно Субару, заседнало в ужасния софийски трафик.
Разбира се, извън града, предпочитам бензинов автомобил при възможност с турбо компресор. Създава много по-голямо удоволствие от шофирането и звукът му, както е ясно, не може да бъде сравнен с дизеловия.
В крайна сметка всичко е до човек. И бензинът и дизелът имат своите предимства и недостатъци, въпросът по-скоро е за какво ще бъде използван автомобилът и според това да изберем неговите характеристики.
По пътищата се движат вече и хибридни автомобили – доколко “полезни” са те?
– Трябва да разграничим хибриден от електрически, защото хората се объркват. Хибридният използва както двигател с вътрешно горене, така и електромотор. Електрическият използва само електромотор. Най-общо казано и  двата вида автомобили ре-кооперират енергия по идентичен начин.
Хибридните, все пак, имат вредни емисии, макар и изключително занижени, докато електрическите са без абсолютно никакви, когато се движат. Друг е въпросът колко екологично е производството на самите електромобили и по-специално на батериите им. Според мен за момента единственият плюс на тези автомобили, ако може да се нарече така е, че замърсяването на въздуха може да бъде изведено далеч от градовете. Производството на електроенергия за електромобилите, както и производството на самата батерия е процес при който се отделя голямо количество въглероден двуокис. За батерия от 100kWh се отделя 15-20 тона въглероден двуокис, като това е абсолютния минимум на отделени вредни емисии. Нека да дам един пример!
Да вземем 2,0-литров бензинов двигател, който отделя 150 г/км. Допускаме, че средно с този автомобил се изминават 15 000 км годишен пробег. Това значи, че годишно той отделя 2250 кг СО2, а за да достигне въпросните 15 тона (минимум), които се отделят при производството на една 100kWh батерия, на същия този автомобил му трябват 7 години движение по пътищата. Ситуацията е още по-плашеща при самолетите, но там никой и не повдига въпроса.
Според тези факти всеки само може да направи равносметка за себе си, колко екологични и колко вредни са електромобилите.
Ще засегна още един “болезнен” въпрос – от какво “страда” автомобилният спорт в България?
– Това е тема, която предпочитам да не коментирам. В последните години съм свидетел на едно и също еднолично управление на федерацията . Различни хора с различни имена, но за съжаление всички само с една единствена цел и възглед за бъдещето на спорта.
Какво е нужно да станеш автомобилен състезател?
– Колкото и жалко да прозвучи на първо място ти трябват пари, трябва ти стабилна финансова помощ. Можем да говорим за любов, но те са по – подходящи за романите на Даниел Стийл, отколкото за автомобилния спорт.
Имам мои приятели и колеги, които отделят от залъка на семейството си, за да се качат в автомобила и да се състезават… това е страст! Да дадеш последния си лев, за да усетиш онова чувство и приток на адреналин, което само човек сядал в състезателен автомобил може да разбере. Чувството, след спечелено състезание, когато виждаш сълзите на всички около теб и можеш да почувстваш любовта им. За да стигнем до там, обаче, на първо място отново излизат парите. За съжаление автомобилният спорт е един от най-скъпите в света и няма как това да се промени.
В днешно време, уви, талантът не е водещ, защото дори и без талант, с много тренировки и подготвен автомобил може да станеш добър. Но дори и най-големият талант, без пари и добра кола, не може да разкрие напълно своя потенциал.
Помня, когато започвах да търся финансиране, една много интересна среща. Мой съученик уреди да се видя с шефа на неговата компания. Бях се подготвил изключително добре за срещата: портфолио, снимки, проект за следващия сезон, точен разчет на всички разходи и тн. След около 30 минутен монолог от моя страна и много надежда в очите получих следния отговор : “Мисля си, че трябваше да запишеш плуване. С такъв бюджет щеше да направиш басейн с олимпийски размери, да си купиш едни бански и да си плуваш цяла година”!
Смятам, че това до голяма степен подкрепя казаното от мен и дава допълнителна яснота, не какво трябва, а по-скоро без какво не може да бъдеш автомобилен състезател.
– На какво те научи този спорт?
– Спортът, той ме научи на всичко и направи от мен това, което съм сега.
Научи ме да бъда истински, научи ме да бъда борбен, научи ме да бъда дисциплиниран и да се боря и преследвам целите си до край. Помогна ми да намеря себе си и ме научи да бъда по – добър човек. Това не са само заучени клишета и фрази, това е самата истина и всеки, достатъчно близък до мен, ще потвърди всяка една казана дума от мен.
Научи ме, че всяко сядане зад волана трябва да е подкрепено от изключителна концентрация не само по време на състезание, но и по време на тренировка. Че е необходим навигатор, на който можеш да се довериш напълно и екип, които да те подкрепя когато биеш и когато отпадаш, а също така да работи заедно с теб когато е необходимо 24/7, за да постигнете целите си. Защото както казах преди малко: автомобилният спорт е отборен спорт и един пилот и навигатор не биха били нищо без екипа зад тях. Всеки път когато се прибираме в бокса знаем, че момчетата са били с нас в колата и са преживяли всичко с нас! Всеки път когато тръгваме от бокса по отсечките знаем, че са с нас! Тук е моментът да им благодаря, че през всички тези години сме заедно като отбор и те не спират да дават всичко от себе си. Благодаря!
– На финала на нашия разговор сме и ще те попитам точно това – какво за теб е Финалът?
– Финалът е винаги ново начало, отправна точка за поставяне на нови цели. Финалът е обратната връзка, която ти показва как си се справил, а за да разбереш как си се справил бих използвал един любим мой цитат на Аертон Сена, който винаги ме е водил както в живота, така и в спорта:
“Да си втори значи да си първи сред загубилите