С Вальо си говорим, в залата разбира се. Както винаги идва точно навреме. Бързащ и задъхан, тъй като в по- голямата част от ежедневието си – зима- лято той е на колело. Казва, че това е част от кардио тренировката му за деня, а и се придвижва много по- бързо по улиците на София, отколкото с кола.
Както винаги, освен мен, го очакват още пет човека. Съблича се и започва да дава инструкции, кой какво да прави…
Разбираме се, че ще направим интервюто след това.
“Но 10 минути имам, нали знаеш” ми казва той и се усмихва.
Не се вместихме в 10 минути, говорихме пак … И пак… Защото разговорите с него са винаги увлекателни и времето никога не стига…
 
– Как помниш упражненията на толкова хора – не се ли объркваш?
– Тренировките на хората, с които работя, са разделени на сплитове по мускулни групи. Те не вървят равномерно във времето, разбира се. Понякога се налага да ме подсещат, какво точно ще тренират. Оттам нататък, познавайки всеки един, с когото тренирам, аз знам какво трябва да му дам. Интересно е, че понякога знам повече от самия човек… Какво може да направи, колко повторения, с каква тежест. Този усет се придобива с годините, с работата. Все пак се занимавам с това повече от 20 години.
 
– Кажи ми, как се постигат толкова много победи? Каква е цената?
– Трудно мога да отговоря на този въпрос, тъй като за много неща вече не си давам сметка. Но със сигурност едно е крайно необходимо и това е способността да се поддържа фокус във времето. А именно, един стремеж към добра форма на тялото и работата за нея да се върши ден след ден, седмица след седмица… Година след година. Като стремежът е не само да се поддържа тази форма, а и да се подобрява.
Всичко може да се случи и по време на подготовката, и на самото състезание, колкото и да се старае човек, така че ако Господ не благослови начинанието… Човек не може да успее. ( усмихва се)
Цената най – вероятно е, че пропускам доста други неща в живота. Често съм изморен, не ми се излиза. Умората се натрупва, тя е колкото физическа, толкова и психо-емоционална. Опитвам се да правя нещата на 90 процента, не на 100. Мисля, че никой не би издържал на 100 процента толкова дълго време…
 
– Имаш две лекарски забрани да спортуваш каквито и да е спортове с изключение на плуване. За повечето хора това е удобно оправдание, за да не практикуват всякакъв вид спорт. Теб какво те накара да продължиш със спорта, въпреки забраните?
– Още като бях 13 годишен тренирах ориентиране и един зимен лагер го завърших в Пирогов, заради проблеми с коленете. Следващият инцидент беше в казармата, където се сдобих с две дискови хернии. Даже имам спомен, че тогава, след като ме уволниха преждевременно, ми предложиха курс за компютърна грамотност за инвалиди… (усмихва се)
Как се продължава напред с тежки травми?!? Нямам ясен отговор. Аз не го направих, за да стана шампион, а за да продължа напред, за да се развивам нормално.
Плуването е хубав спорт, но тренировките с тежести дават друг вид тонус на мускулатурата. В голяма степен укрепват гръбначния стълб. Естествено, трябва много да се внимава, тъй като границата от това да се подобриш или напълно да “приключиш” е много малка. (усмихва се)
Трябва да се приемат и ограниченията, които човек има… Необходимо е търпение. В моя случай отне години докато започна да клякам съвсем леко, например.
 
– Ти си най-успелият българин в този спорт, ставал си шампион във всички видове категории. Три пъти си бил европейскин шампион, два пъти световен в категория “ Мъжка физика” , над 10 пъти републикански… Какво е усещането?
– Да, с времето натрупах доста сериозен актив от състезателни победи (смее се)
Не съм сигурен дали съм се променил. Може би хората, които ме познават трябва да кажат.
Усещането да си успял, в този спорт, е удволетворение. Аз бих искал в момента, в който спра да се състезавам, да не съжалявам за нищо назад. Бих искал да знам, че съм извлякъл максимума от спортната си кариера, защото все някога тя ще приключи.
Именно затова продължих да се състезавам и след като станах абсолютен световен шампион. Въпреки, че доста хора ме съветваха да се откажа, докато съм стигнал върха. И найстина на следващата година на Европейското станах 13 (усмихва се)
Трудно ми беше да сляза толкова надолу от абсолютната титла… Но хубавото е, че и тогава не се отказах, защото нямаше да стана втори път световен шампион, нямаше да съм още два пъти европейски, нямаше да съм още един път вице- европейски, нямаше да съм абсолютен републикански… Нямаше да съм трети на европейските игри в Баку и т .н.
– Има ли Божия намеса в тези победи? Има ли случаи, в които си усещал, че Бог ти изпраща изпитание?
– Мога да кажа, че Божията намеса в моята спортна кариера е от – до. Нека да започна с това, че въобще се създадоха категории, в които с моята конструкция на тялото, повече труд и постоянство мога да постигна успех.
Продължавам със здравословното ми състояние… При две лекарски забрани, можеше съвсем спокойно изобщо да не съм в състояние да тренирам по начин, който да доведе до успех.
Друго – постигнах формата, както много други състезатели (на европейско или световно първенство се явяват хиляди състезатели). Те също са положили труд, постоянство и т. н. И съвсем спокойно можеше да не се класирам аз, а някой друг, в което, в крайна сметка, няма нищо ненормално и несправедливо.
Незнам доколко хората си дават сметка, че доброто здравословно състояние също е един Божи дар.
Повечето от нас го оценяват, когато се случи нещо.
Относно знаците сега ми изкача в съзнанието случай от съвсем скоро, когато изпуснах на смит машината щанга с 160 кг върху гърдите си. От хилядите ми тренировки имам навика по инерция да поглеждам за предпазителите, но този път нещо се разсеях и я изпуснах отпред върху гръдната ми кост. Бях в доста тежко състояние 5 – 10 минути. За мое учудване и на лекарите от Пирогов нямах нищо счупено. Само травми на меки тъкани и ми се изкриви кръстчето, което нося.
Този инцидент ми напомни за това, че дадености в живота няма. Не е даденост дори, че човек е във форма и може да тренира… (усмихва се)
Бог се намесва в живота на всички ни по редовния начин – като ни дава здраве, живот, благоденствие и т. н., за което трябва да сме благодарни всеки ден.
– Всички тези титли промниха ли те?
– В ежедневието си се абстрахирам от състезателната си кариера. Това са два различни свята. (смее се)
Аз работя с много успели хора в различни сфери на живота. Въпреки, че са успяли в сферата, в която се развиват – не изискват специално внимание и почести от другите, и не се движат като испански галеони.
Винаги съм се възхищавал на приземеността на тези хора и взимам пример от тях.
 
– Идват Великденските пости. Малко са хората, които спазват стриктни пости заради вярата. Повечето го правят защото вярват, че ще отслабнат, ще пречистят организма си и незнам какво още… Какво е твоето мнение?
– Никога не съм могъл да разбера тези хора. Самата идея на поста не е диетична. Това е въздържание за съпричастност с духа на времето преди Разпети петък. И не случайно, постът приключва с Великден. Това е една жертва, която се поднася на Бог, едно самоограничение, наред с повече молитва, по-дълбоко общение с църквата. Дори изглаждане на всякакви проблеми, който човек може да има с Божиите заповеди. Така че, за мен, е крайно изумително хората да „използват” православния пост за да отслабват.
Постът не е ограничение от месни храни, а по принцип въздаржание от храна. Това е само елемент от църковната дисциплина.
Бих посъветвал всеки, който реши да пости, да се информира, да се консултира със свещеник за същността на поста и неговото значение.
 
– Последните години аз съм покрай теб и се вълнувам за всяка твоя победа. Винаги съм се чудела, какво си мислиш в момента, в който разбираш че ставаш шампион, когато съобщят името на втория и ти останеш отзад сам? Какво ти минава през главата?
– Още на полуфинала, ако ме извикат за финалната петица, вече знам, че съм финалист. Тогава се ражда надеждата, че би могло да вляза и в първите трима.
Разбира се, награждаването винаги е вълнуващ момент. Рядко, преди самото награждаване, съм разбирал как съм класиран по точки, така че наистина това е един доста емоционално наситен момент. А момента, в който съобщят името на втория се изпълвам с удволетворение, благодарност към Бог, радост. Не мога да го пресъздам с думи… Но бих казал, че втория път, когато постигнеш голямо постижение си по- щастлив от първия… (смее се)
 
– След толкова значими победи зад гърба си, защо нямаш про карта? 
– Още през 2013 година, когато станах за първи път Световен шампион и Абсолютен световен, Рафаел Сантоха (президент на Международната федерация по културизъм и фитнес) ми каза при награждаването на сцената, че ми се полага про карта. Тогава се поинтересувах относно това, къде се провеждат състезанията на про лигата и установих, че повечето състезания се провеждат в Америка, някои са в Канада. От тогава нещата се промениха, вече моята категория “Мъжка физика” я има и в Европа. Но към 2013 г. взимането на про карта щеше да затрудни състезателната ми кариера, тъй като нямам нито времето, нито финансовата възможност да се състезавам достатъчно често в про лигата. А тук нямаше да имам право вече да се състезавам на аматьорските състезания и затова реших да не я взимам.
Естествено, че е престижно да си про състезател. За мен обаче е достатъчен фактът, че по заслуги имам право и съм я спечелил вече.
– Възможно ли е човек натурално да постигне състезателна форма?
– Възможно е, но е изключително трудно. Много зависи от търпението, постоянството, гените и естествено от избраната категория. По – лесно е да се постигне успех, в категории като „Мъжка физика”, отколкото например в „Културизъм”. Самата Световна федерация, според мен, направи тези категории, за да популяризира спорта от една страна и от друга да даде шанс на състезатели, които не използват химия.
Всичко е много относително, зависи от човека.
Малко е относителен този въпрос…Може ли някой, който тренирайки и давайки всичко от себе си да бие друг, който има добри гени и взима химия?!.. (смее се)
Според мен човек трябва първо да даде най-доброто от себе си, да види как може да се класира, да не се бърза излишно и да се разчита на препарати.
 
– Какво е off season? Ти имаш ли такъв? Колко време ти отнема да влезеш в състезателна форама?
– Off seаson или извън състезателния период е този период, който състезателят използва, за да направи някакви по-генерални промени с физиката си.
Аз като цяло се стремя към по-голяма обработка, повече детайли, по-зряла сепарирана и обработена мускулатура.
Нямам стремеж да сменям категорията и за това аз не практикувам истински off season. При мен вариациите са много малки и целогодишно седя в близка до състезателната форма.
Трябва ми около месец – месец и половина, за да вляза в състезателна форма. Ако този „фин тунинг”, така да го нарека, отнема месец и половина, ако искаме да постигнем нещо по-значимо – ще отнеме много повече време.
 
– А ако човек не иска да прави съзтезателна форма, а просто да поддържа добра физика, какъв съвет ще му дадеш? Колко пъти в седмицата трябва да спортува и какво? И с какво да се храни?
– Бих посъветвал всеки, който иска да постигне добра форма и здраве да посещават фитнес залата 3 пъти седмично за тренировки с тежести, и още 2- 3 пъти в седмицата да отдели време за кардио занимания. Ако го погледнем като съотнешение да кажем – 3 часа седмично тежести и час и половина – два кардио на седмица.
Относно храненето- повече зеленчуци, чисти меса, картофи, ориз. Да разпределят храненята равномерно през деня 4 или 5 пъти на ден .
Да избягват храни, минали през допълнителна химическа обработка, пакетирани храни.
– Често хората нарушават диетата си, като им се прияжда нещо и решават, че организма има нужда от него. Трябва ли да следваме желанията на тялото си?
– За мен винаги е било необяснимо, защо когато на хората им се дояжда нещо си го обясняват, че тялото го иска. На това му се казва лакомия или желание да си доставя удоволствие с храна (смее се)
Според мен, хората не си дават ясна сметка за нуждите и желанията си. Това са две различни неща. Организмът има нужда от вода, кислород, витамини, минерали… След това белтъчини, въглехидрати, мазнини, движение, почивка. А желанията са да си хапна сладко, да пиина едно двойно уиски и т.н. (смее се) Това не е лошо, но трябва да си даваме сметка, че следвайки само желанията си няма да завършим добре.
– Отказвал ли си да работиш с някого? Защо?
– Рядко ми се е случвало, ако се касае за различие в характерите, неразбирателство. Но преди години имах случай, когато отказах на един човек, тъй като наистина при него не беше възможно да тренира с тежести. Имаше риск за здравето му.
 
– Ти тренираш много популярни хора от България и чужбина. Има ли разлика в подхода ти към тях и към останалите хора, които тренираш?
– Повечето от тези т. нар. популярни хора са много изпълнителни, знаят защо са в залата, знаят защо им трябва и треньор, и гледат да свършат работата си адекватно. Ако трябва да съм честен ми е доста по-лесно да работя с тях.
Проблемът е, че те (говори за актьорите, които тренира от филмовата компания “Ню Имидж”) идват със сет от изисквания, който е доста тежък. В смисъл – имат програма за определен период от време, обикновенно доста ограничено. И като цяло трудно се стиковаме във времето, тъй като и аз съм доста натоварен.
От гледна точка на трениьорската ми работа, аз подхождам по един и същи начин към всеки един, който е дошъл да тренира с мен. Независимо известен или не, има същата физиология, същата анатомия…