Какво е да летиш? Не в съзнанието, а в реалността! Да се чувстваш свободен и над всичко? Да виждаш света отвисоко? Прави ли те това птица и колко уверено може да се чувства човек във въздуха? Пристрастяващо ли е усещането, което предизвикат екстремните спортове и дали липсата на почва под краката не ни прави по-близки с всичко човешко?
За тези от вас, които не са чували името Весо Овчаров ще кажа, че следващите редове са задължителни, а за всички останали – това е още един повод да полетим…
Здравей, Весо! На колко метра надморска височина ще летим днес?
– Здравей, Паулина! Средно между 1500/ 2000 м.
Не е лъжа, че първият ти полет не завършва по очаквания и приятен начин… Защо продължи тогава?
– Средата и усещането са това, което ме спечели…
Когато излиташ или си “там горе” – мислиш ли за момента с приземяването?
– Само докато се учиш имаш подобни притеснения…
Птиците се чувстват най-сигурни в небето… Как е с хората като теб?
– За мен се превърна в домашна среда.
Колко полета имаш до момента?
– Няма как да ги преброя – бях лош ученик по математика. Предполагам, грубо десетина хиляди часа…
– А рекорда?
– Рекордите са нещо предизвикателно за мен – действат ми като среща с вълнуващ човек…
Освен височините – къде другаде намираш необходимата доза адреналин?
– Тук има грешка! Никой според мен не търси адреналин, по-скоро серотонин! Реално, учените са доказали, че е много по-опасно за здравето да стоим седнали по 4-6 часа.  При летенето основният риск е да се откъснеш от човешките нужди, но не е толкова опасно.
Първият път когато летях с парапланер, моторен, беше по изгрев слънце. И беше… велико! След приземяването пулсът ми се ускори, чувствах лека дисориентация… За любителите на това преживяване и тези, на които им предстои за първи път да полетят – има ли предварителната подготовка на тялото?
– Просто човек трябва да е отворен за нови работи, останалото е сладко…
Спорт, преживяване или работа е това да летиш?
– Преживяване…
Какво не можеш да направиш във въздуха?
– Да бъда едновременно близо до хората…
– А какво можеш?
– Да се чувствам късметлия…
Най-голямата височина, която си достигал?
– 7000 м.
Колко дълго може човек да издържи във въздуха на такава височина?
– Зависи от подготовката – след адаптация няма проблем и цял ден.
Освен приземяването – какви рискове крие този спорт?
– Пристрастяване…
– Казах спорт… Какво е “отношението” между теб и парапланера във въздуха?
– Доста физическо – ако искаш да летиш максимално добре си стегнат. По този начин не се поклащаш, а си едно с крилото…
Освен земното притегляне, какво друго те “дърпа” към земята?
– Хората, които обичам…
– Да поговорим повече за теб… Излъчването ти е на човек, в чиито вени не просто кръв, а живот, в пълния смисъл на думата, тече… Коя е причината?
– Най-вече красивата среда и връзката с хората, които споделят тази страст. Ако трябва да намесваме хормони – серотонинът…
– С какво се занимаваш в момента?
– Прекалено много неща едновременно… (усмихва се)
Летенето ми е всекидневие,  но останалите житейски ангажименти също важат и за мен!
– Ако някой друг иска да е на моето място и да полети с теб…
– Навярно ще сбъдне дълбока човешка мечта, което има шанс да промени една от най-лошите стени у всеки характер – страха…
Моторен или безмоторен парапланер?
– Безмоторен…
Нужна ли е почва под краката, за да се чувстваш сигурен и стабилен?
– Напълно не!
Няма как да не те попитам – как се оказа първа помощ във въздуха?
– Във въздуха си сам! Ако си ученик, то по радио станция може да получиш полезни инструкции. Помощ може да се окаже само на Земята.
Какво е страхът през очите на Весо Овчаров?
– Най-добрият приятел.
– А животът?
– Безкрайна възможност да променяш себе си,  единствено в смисъла, когато има с кого да го споделиш…
 
Снимки: личен архив В. Овчаров