Сър Алфред Джоузеф Хичкок е английски кинорежисьор, сценарист, кинопродуцент, създател на много от похватите на психотрилъра. За него Франсоа Трюфо пише: „Мъжът е мъртъв, но не и кинематографистът, защото неговите филми, създадени с необичайна грижа, изключителна страст, крайна чувствителност, маскирана от рядко техническо майсторство не спираха да се въртят, разпространявани по целия свят, съперничещи си с новите продукции, предизвикващи разрухата на времето, потвърждаващи казаното от Жан Кокто за Пруст: „Неговото творчество продължава да живее както часовниците на китките на мъртвите часовници“. Кариерата му продължава шест десетилетия, през които Хичкок режисира повече от петдесет пълнометражни филма. Първоначално това са неми и ранни озвучени творби в Англия, по късно цветни филми направени в Холивуд (през 1956 става американски гражданин,оставайки британски поданик). В анкета на британските кинокритици, проведена през 2007 г., Хичкок е класиран първи, а вестник „Дейли Телеграф“ го определя като „Безспорно най-великият кинорежисьор, появил се на тези острови“, който „прави повече от всеки друг за оформянето на съвременното кино, което би било напълно различно без него“, защото има „усет към повествованието“ и ангажира „емоциите на публиката , както никой друг“. Според американското списание „Movie Maker“ е най-влиятелният режисьор на всички времена.
 
Самият Хичкок в просторното си интервю с Франсоа Трюфо резюмира своя работен подход: „Никога не снимам парче живот, защото хората могат много добре да го открият у дома си или на улицата или дори пред вратата на киното. Те нямат нужда да платят, за да видят парче живот. От друга страна, отклонявам и продуктите на чистата фантастика, защото е важно публиката да може да се разпознае в персонажите. За мен да снимаш филм означава най-напред и преди всичко да разказваш история. Тази история може да бъде неправдоподобна, но никога не трябва да бъде банална. За предпочитане да бъде драматична и човешка. Драмата е живот, от който са премахнати отегчителните моменти. След това техниката влиза в играта и тук аз съм враг на виртуозността. Техниката трябва да се прибави към действието. Не става дума да се постави камерата под ъгъл, който да провокира ентусиазма на оператора. Единственият въпрос, който си задавам, е да знам дали инсталирането на камерата на това или онова място ще даде на сцената максималната ѝ сила. Красотата на изображенията, красотата на движенията, ритъмът, ефектите – всичко трябва да бъде подчинено и пожертвано в името на действието“.
 
Хичкок твърди, че успехът на един филм се дължи и на участието на поне една звезда. Затова той снима с известните по своето време актьори: Лорънс Оливие, Грегъри Пек, Кари Грант, Интрид Бергман, Джеймс Стюард, Грейс Кели, Ким Навак, Шон Конъри, Пол Нюман, Типи Хедрен, Шърли Маклейн, Брус Дърн. Заради спецификата на своето творчество, той е определен за „краля на ужаса“. Самият Хичкок признава „Аз мога да екранизирам и „Пепеляшка“, само че зрителите ще търсят трупа в каляската. Режисьорът на „Въжето“ (1948), Непознати във влака“ (1951), „Прозорец към двора“ (1954), „Психо“ (1960 ), „Птиците“ (1963) и др. е творец на киноразвлечението, посветил целия си съзнателен живот на това да забавлява зрителите, както и самия себе си.