Едмон Ростан, изтъкнат френски поет и драматург, е роден в Марсилия на 1 април 1868 г.. Изучавал литература, история и философия в Париж, той е автор на десетина пиеси. Най-популярната от тях е героичната комедия „Сирано дьо Бержерак“ (1897). Премиерата й е истински триумф. Следват 400 представления, като след кратко прекъсване броят им постепенно нараства до 1000. Обектът на изображение на поета е също драматург, но живял и творил през първата половина на 17 век.
През 1901 г. Едмон Ростан става най-младият писател член на Френската академия. Неговата творба, надминаваща по популярност името на своя създател, многократно е интерпретирана в киното (една от най-удачните версии на „Сирано“ е тази на Жан-Пол Рапно с Жерар Депардийо в главната роля, от 1990 г.).
Филмът „Сирано“ от 2018 е адаптация по пиесата на Алексис Михалик. Самият Михалик е сценарист и режисьор на кинематографичната версия. Тя пресъздава написването на „Сирано дьо Бержерак” (творбата в стихове) и нейното поставяне на сцена. Екранният прототип на авторът й – Едмон Ростан, е основният протагонист. Чрез своите съмнения, терзания, лутания, чрез вдъхновението и таланта си, той успява да разкрие пътя на създаването на един театрален шедьовър. Същевременно благодарение на неговото обкръжение (жена, приятели, недоброжелатели, почитатели…) през зрителя като пълноводна река преминава атмосферата, духа на една далечна, но славна епоха. Епоха, в която създателите на Изкуство са боготворени, а човешките взаимоотношения са сплав от бохемска дързост, артистично безразсъдство и хаотична хармоничност.
110 минути екранно време се изнизват незабелязано, защото във филма няма нищо излишно. Защото целият екип, участвал в неговото създаване, е работил в една посока, с една цел – образно-сетивно да отдаде почит на театъра като изкуство и на изкуството като умалена, но прекрасна, живописна картина на театъра в живота. Сблъсъци, конфликти не липсват, но всички те са туширани от драматизма на благородството, от творческата и чувствена „лудост“, която е обхванала героите, всеки един от които е по своему атрактивно симпатичен, дори с човешките си слабости и прегрешения.
 
„Сирано“ е филм направен с и, който „разказва“ за любов. Любов към съпруг/а, към избраник/ца, към музата, към ролята, към приятеля, към непознатия/познат, към красотата, към другия/различния, към таланта/аматьора, към човека, пресякъл пътя ти, към свободата, към живота, към класиката…