През март се навършват 110 години от рождението на Акира Куросава. Това е повод да си припомним филмите на големия японски режисьор („Рашомон“, „Идиот“, “Седемте самураи, „Хроника на един живот“, „Замъкът на паяците“, „На дъното“, “Червената брада“, „Додескаден“, „Дерсу Узала“,“Кагемуша. Сянката на война“…) да прочетем неговата книга „Нещо като автобиография или потта на жабата“, НИ, 1989.  А може би и да се вслушаме в неговите прозрения:
 
„Достоевски е моят любим писател. Той ни помага да живеем в този свят.“
 
„Убеден съм, че искреното разкриване на една интимна истина винаги засяга чувствителната душа на зрителя. Такава трябва да бъде мелодрамата.“
 
„Човек има право да бъде по-щастлив, отколкото е – това е, което винаги съм се опитвал да внуша. Герой е онзи, който действа отчаяно, сякаш животът му зависи от това, за да постигне целта си.“
 
” Ако знаех, че ми остава само още малко да живея, мисля, че бих се опитал да приема неизбежността колкото се може по-спокойно. Но докато съм жив, трябва да горя пълноценно.“
 
„При много камери актьорите престават да мислят за себе си – окото на една единствена камера винаги ги притеснява и улавя само от една-единствена страна…В моите кадри-епизоди камерата е подчинена на драмата. Стремя се зрителите да не я усещат, да ги прикова към действието…Обикновено използвам три камери, в някои сцени до осем и така получавам необходимите ми планове само от един дубъл.“
 
„…Ако след смъртта ми ме извикат на съд, за оправдание на прегрешенията си ще кажа: аз поставих „Хроника на един живот“. И греховете ми ще бъдат простени.“
 
„Всъщност винаги съм смятал киното за вид журналистика, ако под журналистика се разбира подбиране на поредица случки, обикновено съвременни, които мога да бъдат оформени във филм. Не само актуалният сюжет още прави филма интересен. Оригиналната идея е най- важната, както и чувството, от което тя се е зародила.“
 
„Хората са слаби – не ни остава друго, освен да мислим, че можем да ги променим. Казват ми, че това е конфуцианска идея. Не зная. Но ако филмът може да пробуди добрата воля в душата на един човек, ще бъда удовлетворен.“
 
„Художникът не може да създаде нещо пълнокръвно, ако отразява само повърхността. Достоевски, Толстой и Тургенев могат да ни научат кое е същественото, коя е оста, около която се върти нашия свят. Да бъдеш творец, означава да търсиш смисъла на живота, да го намираш и да го изразиш. Да бъдеш творец, означава никога да не отвръщаш очи, да не затваряш очи.“
 
„За всеки свой филм търся конфликт на необикновена личност с необикновена ситуация. Неповторимостта на човешката съдба е противопоказна на всяко копиране и подправяне. Именно нейното пресъздаване, използването ѝ като възможност за изразяване на твореца дават на изкуството големия шанс да се застрахова срещу мимолетността.“
 
“За мен филмът е кристал с много страни. Всеки трябва да го види от своя гледна точка, според своето културно равнище, възраст, очаквания.“
 
„..аз не развивам теории с думи, аз разказвам истории чрез образи. Вижте ги и отсъдете сами.“
 
„Има нещо, което може да се нарече кинематографична красота. Тя може да бъде изразена само във филм и само когато я има в него, той се превръща във вълнуваща творба.…Онова, което подхранва корена и прави от него да израсне дърво е сценарият. Онова, което кара дървото да даде цвят и плод, е режисурата… Снимачният екип може да бъде сравнен с армия, за която сценарият е бойното знаме, а режисьорът – командирът на предната линия.“
 
„Колкото и да се развива техниката, доброто кино винаги ще си остане един майсторски занаят.“