В края на февруари  ИК „Колибри“ зарадва своите читатели с „Огнената тайна“ и други новели“ на вещия познавач на човешката душа Стефан Цвайг.
 
Писателят е роден през 1881 г. Учи в университетите на Берлин и Виена. Посвещава се на перото и се превръща в гениален хроникьор, в свидетел на една историческа епоха, раздирана от трагедии. Любим на няколко поколения новелист, биограф, есеист и поет, Стефан Цвайг създава внушително творчество. В него се отразяват ужасът от бездните на човешката лудост и носталгията по един по-топъл и безметежен свят. Според него само моментите на криза имат значение в историята на един живот. Стефан Цвайг е автор на „Нетърпеливо сърце“, на блестящите биографични романи – „Мария Стюарт”, „Мария Антоанета” и „Триумф и трагедия на Еразъм Ротердамски“. Писателят се самоубива заедно със съпругата си Лоте в Бразилия на 22 февруари, 1942 година.
 
Из “ОГНЕНАТА ТАЙНА”
Партньорът
„Единственото, което му даваше малко надежда, беше това постоянно поглеждане встрани, защото то беше едновременно съпротива и смущение, а така също и странният, сякаш старателно обмислен начин на разговор с детето, съобразен явно с някой наблюдател. Тъкмо нарочно изтъкваното спокойствие издаваше – той чувстваше това – скритото безпокойство. Той също се вълнуваше: играта беше започнала. Нарочно продължи по-дълго вечерята си, половин час почти неотстъпно приковаваше поглед в тази жена, докато изучи всяка черта на лицето ѝ и невидимо докосна всяко място на великолепното ѝ тяло. Вън тъмнината тежко се спускаше, горите стенеха в детински страх, когато сега вече големите дъждовни облаци протегнеха към тях сивите си ръце, сенките надничаха все по-мрачни в залата и хората вътре изглеждаха все по-потиснати от тишината. Той забеляза, че в тази смущаваща тишина разговорът на майката с детето ѝ ставаше все по-принуден, все по-изкуствен и скоро, чувстваше той, щеше да свърши. Тогава реши да направи един опит. Стана и тръгна бавно към вратата, загледан навън, към пейзажа, встрани от нея. Пред вратата изведнъж трепна, като че ли бе забравил нещо, обърна бързо глава и я изненада, че го следи с жив поглед.
Това го насърчи. Почака във фоайето. Тя скоро се яви, хванала детето за ръка, прелисти пътьом списанията и му показа няколко картини. Но щом баронът, сякаш случайно, пристъпи към масата, привидно също за да потърси някое списание, в действителност обаче за да надникне по-дълбоко във влажния блясък на очите ѝ, а може би дори за да подхване разговор, тя се извърна, потупа леко сина си по рамото с думите: Viens, Edgar! Au lit! – и прошумоля хладно край него.
Малко разочарован, баронът я проследи с поглед. Той разчиташе на запознаване още същата вечер и рязкото ѝ оттегляне го разочарова, но накрая тази съпротива го възбуди и тъкмо несигурността разпали желанието му. Все пак си беше намерил партньор и можеше да започне играта.“
 
Огнената тайна“ и други новели“ (превод: Димитър Стоевски) е първият от  три сборника с изящни новели, в които авторът е представил творбите си на тематичен принцип. Първият, „Огнената тайна“, с оригинално заглавие „Първо преживяване. Четири новели от света на детството“ (1911), включва творби, посветени на съзряването и първите любовни трепети. Вторият том, „Амок“, е с подзаглавие „Новели за страстта“ и съдържа 5 новели за драмата на изпепеляващите душата увлечения. В третия, „Смут в чувствата“, авторът е предложил 3 новели за противоречивите чувства, владеещи човешкото сърце. Тези три сборника могат да бъдат подписани само от истински демиург на словото, владеещ до съвършенство финия  рисунък на психологическия портрет.