Ерих Мария Ремарк (Erich Maria Remarque) е немски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи. Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, и е кръстен Ерих Паул Ремарк, в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му.
 
Любими цитати:
 
Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
 
Колкото по-малко е самолюбието на един човек, толкова повече струва той.
 
В живота побеждава само глупакът. На умния постоянно се привиждат всевъзможни препятствие и още преди да започне нещо, той губи увереност в себе си.
 
Човек е по-силен от съдбата си, докато не се предаде.
 
Щастието е най-трудното за дефиниране и най-скъпоструващото нещо на света.
 
Най-силното чувство е разочарованието. Не обидата, не ревността, не дори и омразата… след тях поне остава нещо в душата, а след разочарованието има само празнота.
 
Твоят човек е не този, на който „му е хубаво с теб” – с теб може да им е хубаво на стотици хора. Твоят е този, на който „му е лошо без теб”.
 
На мен ми се струваше, че жената не трябва да казва на мъжа, че го обича. Нека това се види в нейните сияещи  и щастливи очи. Те са по-красноречиви от всякакви думи.
 
Колкото по-примитивен е човек, толкова по-високо мнение има той за себе си.
 
Още нищо не е загубено, – повторих аз. – Губиш един човек само, когато той умре.
 
Парите не носят щастие, но действат изключително успокояващо.
 
Любовта няма нужда от обяснения. На нея са и нужни действия.
 
Никога, никога и пак никога няма да се окажеш смешен в очите на една жена, ако направиш нещо за нея.
 
Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.
 
Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.
 
Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
 
Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.
 
Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.
 
Само свободата си не губи! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.
 
Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.
 
Това, което не можеш да получиш, винаги ти се струва по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизма на човешкия живот.
 
На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.
 
Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.
 
Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици.
 
Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
 
Принципите понякога трябва да се нарушават. Иначе не ти доставят радост.
 
Самотата търси другар и не пита кой е. Не знаеш ли това, значи никога не си бил самотен, а сам.
 
Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.
 
Откровенията идват винаги от дребните неща, не от значителните. Значителните неща са свързани винаги с драматични жестове и изкушения за лъжа.
 
Не е важно къде живее човек. Важно е само едно – какво постигаме с живота си.
 
Човек остарява само когато престане да чувства.
 
Никога не усложнявай нещо, което е просто.
 
Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.
 
Същото е и с човека – дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.
 
“Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла само една дума, но дума, каквато никога дотогава не бях чувал. Имах познанства с жени, но винаги бяха бегли срещи, един забавен час, понякога една самотна вечер, бягство от самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече, защото бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго освен на себе си и най-много още на някой другар. Сега изведнъж видях,че можех да бъда нещо за някого просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно. Осъзнато това може да разнищи и промени човека. То е любов и още нещо.Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче – може!” – “Трима другари”
 
“Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната ѝ страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително!” – “Живот назаем”
 
“Любов. И това е любов. Старата магия, която не само озарява с дъгата на мечтите сивото небе на действителността, но заедно с това хвърля романтична светлина и върху купчина смет; магия и безумна подигравка.” – “Триумфалната арка”