В „Кратка история на всичко“ Кен Уилбър, наричан още Айнщайн на съзнанието, предлага пътешествие през времето и пространството, от дълбините на човешката душа до необятния космос. Обхващайки невъобразимо дългия период от Големия взрив до навечерието на XXI век, той представя противоречивите пътища, по които са еволюирали хората – физически, емоционално, интелектуално, нравствено и духовно. По увлекателен начин авторът въвежда в своята иновативна идея за четирите „квадранта“ на развитие – според нея всяка стъпка в еволюцията на човека включва вътрешно и външно измерение, а всяко от тях има индивидуален и колективен аспект.
 
Уилбър разбива на пух и прах заблужденията, с които сме свикнали да живеем. Поставяйки под въпрос, както утвърдени „научни“ теории, така и определени духовни постулати, той дава един алтернативен поглед върху света и човека, подканвайки всеки от нас сам да стигне до своята истина. Той обаче не спира дотук. Докато разплита мистериите на човешката същност, Уилбър засяга множество наболели в съвременността въпроси – как се променят ролите на мъжете и жените, докъде ще ни отведе мултикултурализмът, има ли място духовността в модерното общество и как да живеем в хармония с природата?
 
Откъс от „Кратка история на всичко“ от Кен Уилбър,издателство “Изток-Запад”
 
В: Следователно ще започнем историята със самия Голям взрив и след това ще проследим хода на еволюцията от материята през живота към разу­ма. След това, с появата на разума, или човешкото съзнание, ще разгледаме петте или шестте основни епохи на самата човешка еволюция. И всичко това е поставено в контекста на духовността: какво означава тя, различните форми, приемани от нея в исторически план, и тези, които може да приеме утре. Така ли е?
 
КУ: Да, един вид кратка история на всичко. Звучи съвсем грандиозно, но се основава на наречените от мен „ориентиращи генерализации“, които в голяма степен опростяват цялата история.
 
В: И какво точно е „ориентираща генерализация“?
 
КУ: Ако погледнем различните области на човешко познание – от физиката през биологията до психологията, социологията, теологията и религията, – се появява една определена, широка, обща тема, по която в действителност има твърде малко спорове.
 
Например в сферата на нравственото развитие не всеки е съгласен с подробностите за моралните етапи на Лоурънс Колбърг, нито пък с детайлите на преработката на схемата на Колбърг от Каръл Гилигън. Съществува обаче повсеместно и пълно съгласие, че човешкото нравствено развитие преминава поне през три общи етапа.
 
Човешкото същество в момента на раждането си не е социализирано от никакъв вид нравствена система – то е „предконвенционално“. След това то усвоява обща нравствена схема, представяща основните ценности на обществото, в което човек е отглеждан – той става „конвенционален“. А с това по-нататъшно развитие индивидът може да започне да рефлектира върху собственото си общество и по този начин да спечели известна скромна дистанция от него, способност да го критикува или да го реформира – човекът до някаква степен е „постконвенционален“.
 
Така, макар че действителните детайли и точното значение на тази развиваща се последователност все още горещо се дебатират, всеки до голяма степен е съгласен, че нещо като тези три общи етапа наистина се случва и това случване е универсално. Те са ориентиращи генерализации: те ни показват с голяма степен на съответствие кои са съществените елементи, дори и да не можем да откроим несъществените.
 
Тезата ми е, че ако вземем тези видове до голяма степен консенсусни ориентиращи генерализации от различните клонове на познанието – от физиката през биологията до психологията и теологията – и ако ги смесим, ще достигнем до някои изумителни и често фундаментални заключения, които, колкото и да са изключителни, въплъщават единствено познанието, по което е постигнато съгласие. Зърната познание вече са приети: необходимо е само да ги навържем заедно в огърлица.
 
В: И така в тези дискусии ще създадем нещо като огърлица?
 
КУ: Да, в известен смисъл. Работейки с широки, ориентиращи генерализации, можем да предложим обща ориентираща карта на мястото на мъжа и жената по отношение на Вселената, Живота и Духа. Всеки от нас може да попълва детайлите на тази карта както му харесва, но нейните широки очертания наистина имат ужасно много подкрепящи – прости, но здрави – доказателства, подбрани от ориентиращите генерализации от различни клонове на човешкото познание.”