„„Мисли като монах“ предлага друг поглед  и подход към живота. Път на бунт, откъсване, преоткриване, път към цел, фокус, дисциплина – и служене. Целта на монашеското мислене е живот, свободен от его, завист, ламтеж, тревожност, гняв, горчивина, багаж…Нямаме друг избор. Трябва да открием спокойствие и мир“. Така въвежда читателите Джей Шети в света на своята книга „Мисли като монах. Обучавай ума си в покой и целеустременост всеки ден“, издателска къща  „Бард“. Ето част от прозренията, които могат да се открият в приложената към днешния практичен живот древна мъдрост, върху която е изградена творбата:
 
„Аз съм това, което мисля, че съм“
 
„По-добре е да живееш собствената си съдба несъвършено, отколкото да живееш имитация на нечий друг живот съвършено.“ Бхагавад Гита 3:35
 
„Каквито и да мислите, че са ценностите ви, делата разказват истинската история. Нещата, които правим през свободното си време, показват какво ценим…През следващата седмица, когато харчите пари за неща, които не са първа необходимост, или планирате какво да правите през свободното си време,спрете за момент и помислете: Каква е стойността на този избор? Отнема само секунда, мигновен размисъл.В идеалния случай тази кратка пауза ще стане инстинктивна, така че ще избирате съзнателно нещата, които са важни за вас, и ще решавате колко енергия да им посветите…Когато си осигурите пространство и неподвижност, ще може да разчистите прахоляка и да видите себе си не през очите на другите, а отвътре. Ако идентифицирате ценностите си и ги оставите да ви водят, ще можете по-лесно да филтрирате нежелани отношения и емоции. “
 
„Злият крал ходи гладен.“
 
„Виж, спри, промени…Най-напред си даваме сметка за дадено чувство или проблем – виждаме го. След това прекъсваме, каквото правим, за да се заемем с това чувство и да определим откъде идва – спираме,за да го разгледаме. И последно, коригираме поведението си – променяме го към нов процес.“
 
„Не забравяйте, че да говорим каквото искаме, когато искаме и както искаме не е свобода.Истинската свобода е да не изпитваме нужда да казваме тези неща.“
 
„Навсякъде около нас има токсичност…Обаче изворът са сърцата на хората. Ако не изчистим екологията на собственото си сърце и не вдъхновяваме другите да правят същото, ще бъдем инструмент в замърсяването на средата. Ако обаче създаваме чистота в собственото си сърце, ще допринесем за чистотата на света около нас.“ Радханат Суами, духовен учител на Джей Шети.
 
„Както даването, така и приемането на прошката се отразява благоприятно на здравето.Когато направим прошката редовна част от духовната си практика, ще започнем да забелязваме, че връзката ни разцъфтява.“
 
„Когато приемем факта, че не можем да променим миналото, започваме да приемаме собствените си несъвършенства и грешки, да си прощаваме, при което се отваряме за емоционалното изцеление, за което копнеем“
 
„Не е нужно да сведем мислите и думите си до 100 процента слънце и позитивност. Трябва обаче да се опитаме да стигнем до корените на негативността, да разберем произхода ѝ в себе си и хората около нас, да подходим с будно съзнание и целенасочено към управлението на енергията, която тя поглъща. Започваме да се освобождаваме чрез признаване и прошка. Виждаме, спираме, променяме – наблюдаваме, размишляваме и развиваме нови поведения, самодисциплина и блаженство. Когато престанете да изпитвате любопитство към нещастието на другите и вместо това започнете да се радвате на успехите им, започвате да се лекувате. колкото по-малко се фиксираме върху някой друг, толкова повече време ще имаме, за да се фокусираме върху самите себе си.“
 
„Страхът не предотвратява смъртта. Предотвратява живота.“ Буда
 
„ Ако престанем да гледаме на страха и стреса, който често го придружава, като на негатив и вместо това си дадем сметка, че е потенциално полезен, значи сме поели по пътя към промяната на отношенията ни със страха.“
 
„Когато прекласифицираме страха, можем да погледнем през булото на самозаблудите към реалното и по този начин да открием дълбоки и смислени истини, които могат да ни информират и да ни дават сили.“
 
„Когато има хармония между ум, сърце и решимост, нищо не е невъзможно“ Риг Вега
 
„…трябва да живеем в собственото си темпо, в собственото си време.“
 
„Всеки ден, когато се събудите, си мислете: ИМАМ ЩАСТИЕТО ДА СЪМ ЖИВ, РАЗПОЛАГАМ С БЕЗЦЕНЕН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ, НЯМА ДА ГО ПРОПИЛЕЯ.“ Далай Лама
 
„Когато петте сетива и умът се успокоят, когато разсъждаващият интелект се отпусне мълчаливо, започва най-високият път“ Катха Упанишада
 
„Помненето на грешките и забравянето на постиженията възпира егото и засилва благодарността – проста, ефективна рецепта за смирение.“
 
„Благодарност. Най-силното лекарство на света.“
 
„Ценете всичко, дори обикновеното. Най-вече обикновеното.“ Пема Чодрон
 
„Благодарността е майка на всички качества. Както майката ражда дете, благодарността ражда всички други качества – състрадание, упоритост, увереност, страст – положителни черти, които ни помагат да открием смисъл и да се свързваме с другите.“
 
„Засаждайте дървета, под чиято сянка не възнамерявате да седите.“
 
„Невежите работят за собствена печалба..мъдрите работят за доброто на света…“ Бхагавад Гита, 3:25
 
“Говорим за приближаване до страха, за да се освободим от него, за откриване на новото в рутината ни, да сме едновременно уверени и смирени, да сме себични, за да сме всеотдайни. Живеем в двойствен свят, но красотата на парадоксае, че две противоположни идеи могат да съществуват заедно. Животът не е компютърна програма – той е танц. В “Карате кид” мистър Мияги казва: “Не се доверявай на учител, който не умее да танцува”. Когато танцуваме, няма метод, няма правила. Трябва да сме открити за песента, която ще започне да звучи. Можем да паднем, да се поколебаем за следващото си движение или да проявим свръхентусиазъм, но продължаваме да се носим по дансинга, да си позволямаме да сме разрошени и красиви. Като танцьор, монашеският ум е гъвкав и овладян, винаги присъстващ в момента.”
 
„Животът започва с дихание, диханието ни движи през всичките ни дни, животът и диханието свършват заедно. Монасите опитват да присъстват в момента, но винаги“ имат „съзнание за сега и за вечността.“ Измерват живота си не според това колко голямо или малко е влиянието“ им, „а според това как“ карат „хората да се чувстват“. Използват „времето си, за да“ установят как ще живеят „занапред, чрез отдаване на любов и грижа, чрез подкрепа, общуване, съзидание – чрез въздействието, което“ оказват „върху човечеството“.