Eдин мъж отива от една жена при друга, продължава да ги сменя. Хората си мислят, че е голям любовник, той не е любовник изобщо. Той бяга, опитва се да избегне всякаква дълбока ангажираност, защото в дълбоката ангажираност трябва да погледнеш в лицето проблемите и да преминеш през много болка. Така че някой просто си играе на сигурно. Някой превръща в цел това да не стига твърде дълбоко в отношенията си с друг. Ако отидеш твърде надълбоко, може да не бъдеш в състояние да се върнеш лесно. И ако стигнеш надълбоко в някого, някой друг ще стигне дълбоко в теб същo – това винаги е правопропорционално. Ако аз отида много дълбоко в теб, единственият начин е да ти позволя също да отидеш дълбоко в мен. Това е даване и получаване, това е споделяне. Тогава човек може да се обвърже твърде много и ще бъде трудно да избяга и болката може да бъде много. Затова хората се учат как да играят на сигурно: просто нека се срещаме на повърхността – “удари-и-бягай“ любовни афери. Преди да те хванат, бягай. Това е, което се случва в съвременния свят. Хората са станали толкова вдетинени – те губят цялата зрелост. Зрелостта идва само когато си готов да се изправиш пред болката на твоето същество. Зрелостта идва само когато си готов да приемеш предизвикателството. И няма по-голямо предизвикателство от любовта.
Първият урок на любовта е да не питаш за любов, а просто да даваш. Стани даващ.
Хората правят точно обратното. Дори когато дават, го правят само с идеята, че любовта би трябвало да се върне. Това е сделка. Те не споделят, не споделят свободно. Споделят при условия. Продължават да гледат с крайчеца на окото си дали любовта се връща, или не. Много бедни хора… не познават естественото действие на любовта. Просто изливаш, тя ще дойде.
А ако не дойде, няма нищо, за което да се притеснява човек, защото обичащият знае, че да обичаш, е да си щастлив. Ако дойде, добре – тогава щастието ще е умножено. Но дори ако никога не дойде, в самия акт на обичане човек става толкова щастлив, толкова възторжен, че кой се безпокои за това дали се връща?
Любовта има своето присъщо щастие. Случва се, когато обичаш. Няма нужда да чакаш резултата. Просто започни да обичаш. В крайна сметка ще видиш, че много повече любов се връща към теб. Човек обича и разбира, че любовта е само чрез обичането. Както човек се учи да плува, плувайки, така и посредством обичането – обича.
Хората са много стиснати. Чакат някаква велика любов да се появи и тогава ще обичат. Остават затворени, остават изолирани. Просто чакат. Отнякъде някаква Клеопатра ще дойде и тогава да отворят сърцата си, но дотогава напълно ще са забравили как да ги отворят.
Не пропускай възможност да обичаш. Дори вървейки по улицата, можеш да обичаш. Дори към просяк можеш да си любящ. Няма нужда да му даваш нещо; можеш да се усмихнеш поне. Не струва нищо, но усмивката ти отваря сърцето ти, прави го по-живо. Подръж нечия ръка – на приятел или на непознат. Не чакай да обичаш, когато срещнеш подходящия човек. Няма да го срещнеш така.
Продължавай да обичаш. Колкото повече обичаш, толкова по-голяма е вероятността да го срещнеш, защото сърцето ти започва да цъфти. А цъфтящото сърце привлича много пчели, много любими.
Трениран си по много грешен начин. Първо, всеки живее под грешното впечатление, че вече е обичащ. Просто бивайки роден, мислиш, че си обичащ. Не е толкова просто. Да, има потенциал, но потенциалът трябва да бъде трениран, дисциплиниран. Съществува семе, но трябва да узрее до цвете.
Може да продължиш да носиш семето; но никоя пчела няма да дойде. Виждал ли си пчели да кацат на семена? Не знаят ли, че семената могат да станат цветя? Знаят, но идват, когато семената са станали цветя. Стани цвете, не оставай семе.